Септември (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

---

Септември
Сградата на общината в Септември
Септември 42.216437, 24.125011 Септември Септември
Общи данни
Население	8071 души[1] (15 март 2024 г.) 359 души/km²
Землище	22,454 km²
Надм. височина	239 m
Пощ. код	4490
Тел. код	03561
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	66264
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Адрес на общината
ул. „Александър Стамболийски“ 37А п.к. 303 тел.: [phone] – 67 [e-mail]
Уебсайт	www.septemvri.org
Септември в Общомедия

Септември е град в Южна България, област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2015 възлиза на 7559 души.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 8104 души по настоящ адрес и 8630 души по постоянен адрес.^[2]

География

Местоположение

Входното шосе откъм с. Злокучене (североизток).

Септември е разположен на площ от 22,454 km² в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и планините Рила и Пирин. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от София. Чрез Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.

Транспорт

Разпределителната гара

Септември е разпределителна железопътна гара. От нея тръгва теснолинейна линия за планините Родопи и Пирин. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември – Велинград – Банско – Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линиите Свиленград – Калотина, София-Пловдив-Варна-Бургас, и има важно значение за пъническите и товарните превози.

Климат и води

Септември попада в преходно-континенталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Дервишка и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, повечето от които са неизползваеми.

Изградена е пречиствателна станция Архив на оригинала от 2017-02-16 в Wayback Machine. за отпадъчните води от канализационната градска мрежа.

История

В района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония Пистирос и римската станция Бона Мансио. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. По-ново селище според записки, намерени в Баткунския манастир се е казвало Загоре. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура, както и входа към Чепинската котловина в Родопите. С идването на османските турци през 1393 година населеното място е разрушено и до края на 15 век вероятно не е съществувало.

В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на татари от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, същите слагат началото на ново село с името Саръханбей. Те основават и Татар Пазарджик (1485 г.). Според Стефан Захариев, военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.

С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 година в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква гарово селище. През 1934 г. старото село и новото гарово селище се обединяват и преименуват на Сараньово. В памет на загиналите в Септемврийското въстание бунтовници през 1949 г.,^[3] комунистическата власт преименува селото и гарата на Септември.^[4] През 1956 година село Септември и селището Гара Септември се сливат.^[5] Поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, с Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Септември придобива статут на град.^[6] От 1977 година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 2841 1946 3930 1956 5796 1965 7479 1975 8076 1985 9116 1992 9361 2001 9005 2011 7869 2021 8158

Етническият състав включва 5659 българи и 1721 цигани.^[7]

Религии

Населението е източно православно. Има два православни храма: „Св. Харалампи“ и „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой жители се смятат за мюсюлмани и католици.

Политика

Местните избори за кмет през 2020 г. печели единственият явил се кандидат – госпожа Васка Рачева,^[8] с голямо мнозинство.

Политически партии: Атака, БЗНС, БСП, ГЕРБ, ВМРО, ДПС, ДСБ, СДС.

Икономика

Ключова роля играе железопътната гара и свързаните с нея вагоноремонтни и други жп спомагателни дейности. Развито е селското стопанство.

Улица в града.

Културни дейности

Народно читалище „Пробуда“ е учредено на 28 декември 1935 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветна дейност. Към читалището сега работят:

• детски танцов състав „Септември“, с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков
• танцова школа по модерен балет „Яница“, с ръководител Кремена Шопова
• женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.
• Фолклорен танцов ансамбъл „Загоровче“ е създаден през 1985 г.

През последните години в града са изнасяли представления някои от по-известните със своят талант артисти: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.

Паметници на обществени дейци

Костница на загиналите бойци през 1923 година

Паметник на възстаналите бойци през 1923 г. - ЖП.гара

Паметник на загиналите във войните - площад централен

Паметник на Илия Минев - непримиримият борец срещу терора от системата.

Спорт

Футболният отбор на града е Локомотив (Септември), основан през 1924 г.

Проекти

Подобряване на инфраструктура, смяна на канализация, асфалтиране на пътища, нови тротоари, обновяване на паркове с изграждане на нови спортни и детски площадки.

Личности

Родени в Септември

• Богдан Кендеров – зам.-министър на земеделието (1994 – 1995) и 1997 година)
• Горан Йонов – посланик в Стокхолм (2004 – 2007), зам.-министър на вътрешните работи (2007 – 2008)
• Здравко Лазаров – български футболист играещ и в национален отбор.
• Илия Илиев – български учен, декан на Факултет по телекомуникации, Технически Университет София, бивш ръководител на Катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“, Технически университет, София
• Илия Минев – борец за човешки права, председател и основател на Независимото дружество за защита правата на човека.
• Лука Делийски – художник-реставратор
• Митко Начев – поет, член на Съюза на българските писатели
• Румен Пенин – български учен-географ
• Станой Табаков – световен вицешампион по бойно самбо (ноември 2010), 3-то място на европейски шампионат по бойно самбо (май 2010), шампион на България по борба и бойно самбо

Починали в Септември

• Мечислав Домарадски – полски археолог, почетен гражданин на град Септември
• Георги Христович – основател на ловната дружина, общественик, търговец, погребан в двора на черквата „Св. Харалампий“, почетен гражданин на град Септември.

Източници

1. www.grao.bg
2. www.grao.bg
3. На 24 септември 1923 г. от бунтовниците е направен неуспешен опит за превземане на гарата от контролиращите я правителствени сили.
4. Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 03.12.1949 г. (Обн., ДВ, бр. 285 от 08.12.1949 г.) Национален регистър на населените места при Националния статистически институт
5. проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г.
6. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
7. Ethnic composition of Bulgaria 2011
8. Община Септември, официален уебсайт

Външни препратки

• Официален сайт на община Септември