Силвестер Щадлер

Силвестер Щадлер
	Силвестер Щадлер
германски генерал
Звание	СС-Бригадефюрер
Години на служба	1933 – 1945 г.
Прякор	Фестл
Служи на	Австро-Унгария ; Австрийска република ; Германия
Род войски	Вафен-СС (1945)
Командвания	СС полк „Дер Фюрер“ ; 2-ра СС дивизия Дас Райх ; дивизия „Хоенщауфен“
Битки/войни	Втора световна война Битка при Курск; Битката при Прохоровка;
Награди	Германски кръст; Рицарски кръст с дъбови; листа и мечове
Дата и място на раждане	30 декември 1910 г. Фонсдорф, Австро-Унгария
Дата и място на смърт	23 август 1995 г. (84 г.) Аугсбург, Германия
	Силвестер Щадлер в Общомедия

Силвестер Щадлер (на немски: Sylvester Stadler) (1910 – 1995) е немски СС-бригадефюрер от Вафен-СС и генерал-майор от Вермахта, командир на дивизия „Дас Райх“, дивизия „Хоенщауфен“ и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове, връчен му за храброст и издръжливост на бойното поле.^[1]

Ранни години

Роден е на 30 декември 1910 г. във Фонсдорф, Австрия.

През 1933 г. се присъединява към СС войските в Австрия, като бива изпратен в Германия да получи военно обучение. Показвайки голям потенциал там, от 1935 г. е преместен в школата за СС офицери, намираща се в Бад Тьолц, Бавария.^[1]

Преди началото на войната ротен командир.

Втора световна война

През 1940 г. е зачислен към полк „Дер Фюрер“, а малко по-късно и към полк „Дойчланд“. Ранен е по време на бойни действия и докато се възстановява заема пост инструктор в Тьолцската школа. Завръща се през март 1942 г. вземайки участие в сраженията при Харков. За участието си получава Рицарски кръст.^[1]

полк Дер Фюрер и Клането в Орадур-сюр-Глан

От юни 1943 г. получава командването на танково-гренадирския полк „Дер Фюрер“ (част от елитната 2-ра СС дивизия „Дас Райх“), с който взема участие в Битката при Курск.^[1]

Малко след това военна част от полка му ръководена от СС-щурмбанфюрер Ото Дикман извършва клане в село Орадур сюр Глан, разположено във Франция, където са убити около 642 селяни. Въпреки че Щадлер дава Дикман на военен съд, неговата репутация на командир на полка вече е опетнена, а Дикман е убит в сражения преди да бъде изправен пред върховния съд.

Хоенщауфен

През юли 1944 г. получава командването на елитната 9-а СС танкова дивизия „Хоенщауфен“. Заедно с Курт Майер той е сред най-младите командири в немските въоръжени сили. Неговата дивизия активно взема участие в Полша, Франция и на Източния фронт. Дори и в Битката за Нормандия по-късно, в защитата на долния хълм, както и Фалезкия чувал. Последно се сражава в Арнем (Операция Маркет-Гардън), Арденската офанзива и от части в Унгария. Ранен е тежко по време на боевете в Нормандия, а след възстановяването си отново поема поста командир на дивизията.^[1]

Предава се на американската армия през май 1945 г., след като води неуспешни битки в Австрия.

Умира през август 1995 г. на 84-годишна възраст в Аугсбург-Хаунщетен, Бавария.

Военна декорация

Щалдер е раняван тежко на няколко пъти. Голямата му смелост му спечелва отличието За близък бой (златна) като дивизионен командир в периода 1944 г. През 1943 г. е удостоен и с наградата Рицарски кръст, след повторното превземане на Харков – едно умно и стратегическо установяване в южния град Курск, СССР през пролетта на същата година. Малко след това са му връчени и Дъбовите листа към Рицарския кърст (№303), лично от Адолф Хитлер, а преди края на войната получава и Мечовете към Рицарския кръст с дъбовите листа (№152), този път връчени му от Йозеф Дитрих.

Германски кръст (1942 г.) – златен
Медал Източен фронт (1942 г.)
Железен кръст
- II степен (1939)
- I степен (1940 г.)
Декорация За близък бой – златна (12 декември 1943 г.)
Две „Танкови значки“
Рицарски кръст (6 април 1943 г.)
- Носител на Дъбови листа (№303) от 16 септември 1943 г.
- Носител на Мечове (№152) от 6 май 1945 г.^{[Notes 1]}
Награда за продължителна служба във Вафен-СС (?)
Значка за раняване – черна (?), сребърна (?) и златна (?)
Упоменат във Вермахтберихт

Използвана литература

Ripley, Tim. Hitler's Praetorians The History of the Waffen-SS 1925-1945. Spellmount, 2004. ISBN 1-86227-248-4.

Бележки

↑ No evidence of the award can be found in the German National Archives, also not mentioned by the order commission of the Association of Knight's Cross Recipients (AKCR). According to Fellgiebel, the award was presented by SS-Oberstgruppenführer Sepp Dietrich, which would make it an unlawful presentation. Fellgiebel is referring to H. Buch and W. Kment as sources. Buch reported on 25 June 2004 that he hadn't to do anything with this case. Stadler himself claimed that Dietrich proposed him on 22 March 1945, even though the 9. SS-Panzer-Division "Hohenstaufen" was not subordinated to the 6. SS-Panzerarmee. The sequential number "152" was assigned by the AKCR. The date might have been taken from Ernst-Günther Krätschmer.^[2]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ripley 2004, стр. 137
↑ Scherzer 2007, p. 176.

Източници

В Общомедия има медийни файлове относно Силвестер Щадлер

Цитати

Библиография

Berger, Florian (2000). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
Berger, Florian (2004). Ritterkreuzträger mit Nahkampfspange in Gold. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-3-X.
Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit (2001). Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall. ISBN 3-931533-45-X.
Scherzer, Veit (2007). Die Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.

Военен пост
Предшественик СС-Щандартенфюрер Томас Мюлер	9-а СС танкова дивизия Хоенщауфен (10 юли 1944 – 31 юли 1944)	Приемник СС-Оберфюрер Фридрих-Вилхелм Бок
Предшественик СС-Оберфюрер Валтер Харцер	9-а СС танкова дивизия Хоенщауфен (10 октомври 1944 – 8 май 1945)	Приемник —

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sylvester Stadler в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[3] No evidence of the award can be found in the German National Archives, also not mentioned by the order commission of the Association of Knight's Cross Recipients (AKCR). According to Fellgiebel, the award was presented by SS-Oberstgruppenführer Sepp Dietrich, which would make it an unlawful presentation. Fellgiebel is referring to H. Buch and W. Kment as sources. Buch reported on 25 June 2004 that he hadn't to do anything with this case. Stadler himself claimed that Dietrich proposed him on 22 March 1945, even though the 9. SS-Panzer-Division "Hohenstaufen" was not subordinated to the 6. SS-Panzerarmee. The sequential number "152" was assigned by the AKCR. The date might have been taken from Ernst-Günther Krätschmer.^[2]

[Ripley-1] а ^б ^в ^г ^д Ripley 2004, стр. 137

[2] Scherzer 2007, p. 176.

[1]

[Notes 1]

[2]