Симон де Влигер

Симон де Влигер
Simon de Vlieger
холандски художник
Роден
1601 г.
Починал
13 март 1653 г. (52 г.)
Кариера в изкуството
ЖанрМаринизъм, пейзажна живопис
Направлениеживопис
ПовлиялВилем ван де Велде Младия, Адриан ван де Велде, Ян ван де Капеле
Симон де Влигер в Общомедия

Симон де Влигер (на нидерландски: Simon de Vlieger) е холандски дизайнер и художник, най-известен с морските си пейзажи.

Роден в Ротердам, Симон де Влигер се мести в Делфт през 1634 г., където се присъединява към гилдията на св. Лука, след което се установява в Амстердам през 1638 г. Независимо от пътуванията си той запазва къщата си в Ротердам до 1650 г., когато се премества във Вейсп – малко градче в покрайнините на Амстердам.

През 1630-те и 1640-те години Влигер е сред най-известните холандски маринисти. Той се разграничава от монохромния стил на Ян Порцелис и Вилем ван де Велде Стария и се стреми към по-реалистична употреба на цветовете, с детайлно и точно изобразяване на външността и конструкцията на кораба. Той рисува кораби в пристанища и в отркити води, както и бури и корабокрушения.

Освен с рисуване той прави дизайна на гоблените, офортите и стъклописите в Новата църква в Амстердам, както и таблото на органа в „Св. Лауренс“ в Ротердам.

Сред учениците му са Вилем ван де Велде Младия, Адриан ван де Велде и Ян ван де Капеле. Последният притежавал девет оригинала на картини на Влигер и повече от 1300 копия. Творбите на Влигер оказват силно влияние върху по-младото поколение маринисти.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simon de Vlieger в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​