Синтия Клитбо | |
Родена | Диана Синтия Клитбо Гамбоа |
---|---|
Активност | 1985– |
Деца | 1 |
Уебсайт |
Синтия Клитбо (на испански: Cynthia Klitbo) е мексиканска актриса.
Синтия Клитбо е родена на 11 март 1967 г. в мексиканския щат Сакатекас, баща ѝ е датчанин, а майка ѝ – мексиканка. Ролите ѝ са признати от критиците в Мексико и през 2009 г. е обявена за една от най-представителните актриси от списание „TVyNovelas“.[1]
Първата роля, която получава, е в средата на 80-те години в теленовелата Да живееш по малко, продуцирана от Валентин Пимщейн и режисирана от Рафаел Банкелс, Педро Дамян и Беатрис Шеридан. Следващите роли на Синтия са в мелодрамите Любов в мълчание, Cómo duele callar, Моята втора майка и Аз купувам тази жена.
През 1991 г. актрисата става популярна, изпълнявайки персонажа София Гастелум Фернандес, която ѝ е първата отрицателна роля, в теленовелата Окови от огорчение, продуцирана от Карлос Сотомайор, където си партнира с Диана Брачо, Даниела Кастро и Делия Касанова.
През 1995 г. Клитбо получава първата си главна отрицателна роля в теленовелата Господарката, продуцирана от Флоринда Меса Гарсия и режисирана от Роберто Гомес Фернандес. Вниманието на общестевността е привлечено от блестящото ѝ изпълнение на героинята Лаура Кастро, извратена и обсебваща жена, стемяща се на всяка цена да попречи на щастието на братовчедка си Рехина, ролята е изпълнена от Анхелика Ривера. В същата теленовела Клитбо и Ривера си партнират с Франсиско Гаторно.
Следващата си отрицателна роля получава през 1998 г. в теленовелата Право на любов, продуцирана от Карла Естрада и режисирана от Мигел Корсега и Моника Мигел, където си партнира с Елена Рохо, Адела Нориега и Рене Стриклер.
През 2000 г. получава първата си главна положителна рола в теленовелата Къщата на плажа, продуцирана от Юри Бреня и Пинки Морис, и режисирана от Енрике Гомес и Моника Мигел, където си партнира със Серхио Гойри, Марга Лопес и Игнасио Лопес Тарсо. През годините Синтия Клитбо изпълнява множество отрицателни роли.
През 2014 г. отново получава отрицателна роля в теленовелата Сянката на миналото, продуцирана от Мапат Лопес де Сатарайн и режисирана от Маурисио Родригес и Хосе Елиас Морено, където в началните надписи Синтия е представена като първа актриса. В тази продукция тя изпълнява комичен и хумористичен злодей, и си партнира с Мишел Рено, Пабло Лиле, Алехандра Барос, Сусана Гонсалес и Алексис Аяла.
Година | Категория | Теленовела | Резултат |
---|---|---|---|
2019 | Най-добра първа актриса | Дъщери на Луната | Номинирана |
2017 | Най-добра първа актриса | Дойде любовта | Номинирана |
2016 | Най-добра първа актриса | Сянката на миналото | Номинирана |
2014 | Най-добра актриса в поддържаща роля | Че те обичам, обичам те | Печели |
Най-добра първа актриса | Номинирана | ||
2010 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Atrévete a soñar | Номинирана |
2009 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Дума на жена | Номинирана |
2006 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Перегрина | Номинирана |
2004 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Булчински воал | Номинирана |
1999 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Право на любов | Печели |
1998 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Alguna vez tendremos alas | Номинирана |
1996 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Господарката | Номинирана |
1992 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Окови от огорчение | Печели |
1988 | Най-добро женско откритие | Cómo duele callar | Номинирана |
Година | Категория | Теленовела | Резултат |
---|---|---|---|
1996 | Най-добра актриса в поддържаща роля | Господарката | Печели |
1998 | Най-добра телевизионна актриса | Alguna vez tendremos alas | Печели |