Спиро Китинчев

Спиро Китинчев
български писател, активист и политик
Роден
1895 г.
Починал
1946 г. (51 г.)
Учил вЛозански университет
Солунска българска мъжка гимназия
Политика
ПартияВътрешна македоно-одринска революционна организация
Семейство
БащаГьоре Китинчев
Спиро Китинчев в Общомедия

Спиро Гьорев Китинчев с псевдоним Скопянски[1] е български политик, кмет на град Скопие в периода от април 1941 до ноември 1944 година.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Книгата на Китинчев „Македония такава каквато е“, 1917 година

Китинчев е роден през 1895 година в Скопие. Учи в българската гимназия в Солун, а по време на Първата световна война следва в Лозана, Швейцария. По време на българската окупация на града през войната (1915 – 1918) баща му Гьоре Китинчев е кмет на Скопие.[3] Включва се в организацията на македонските студенти ММТРО в Швейцария. На 16 декември 1918 година Китинчев е сред организаторите на обединението на македонските студентски дружества под името Главен съвет. През 1919 година по време на заседанията на Парижката мирна конференция този Главен съвет издава апели, меморандуми, както и печатния орган „Ендепанданс Маседониен“, работещ в полза на независима мултиетнична Македония, на принципа на Швейцарската конфедерация.

След 1919 година Китинчев се връща в Скопие. Той е сред основателите на списание „Луч“ и пропагандатор на идеята да се поместват материали на местен говор.[4] Става член на околийски комитет на ВМРО.[5] Китинчев членува в Демократическата партия, но заедно с други местни българи се отцепва от нея, заради което е преследван и арестуван от сръбските власти.[6]

Решение за нов герб на Скопие на Скопската общинска управа в състав командирован кмет Янко Мустаков, кмет Спиро Китинчев и помощник-кметове Крум Органджиев и инженер Кирил Жерновски, 12 юли 1941 година
Съдебен процес срещу българите в комунистическа Македония, 1945 година. От ляво надяноː Азис Ибрахим, турчин, Димитър Чкатров, Димитър Гюзелев, Благой Панчев, Спиро Китинчев и Димитър Раев

През 1936 година заедно с Димитър Чкатров и Димитър Гюзелев се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет).[7]

При разгрома на Кралска Югославия през април 1941 година Китинчев става кмет на Скопие заедно със сърбина Йованович и турчина Кемал Рустем бег, всеки отговарящ за съответната общност. През юли 1941 г. е назначен за титулярен кмет и остава на този пост до 1944 г. По същото време е избран за вицепрезидент на Българските акционни комитети.[8]

На 8 септември 1944 година, след провала на опита за създаване на Независима Република Македония, Китинчев остава на поста си в Скопие до 14 ноември, когато градът е превзет ог БНА и югославските партизани. Впоследствие е задържан и разследван. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Китинчев е обвинен във великобългарски шовинизъм заедно с Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров. Тримата не отричат, че са се борили против сръбската асимилация.[9] Китинчев е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с 20 години каторга. Умира в затвора Идризово след една година от туберкулоза и изтезания.[10][11][9][12]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 88.
  2. ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност Полог, „Тетово“, 1977, стр. 309
  3. ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г. София, Македонски научен институт, 1995. с. 26. Посетен на 28 януари 2015.
  4. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 144.
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 - 376.
  7. ↑ Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304001241/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F, посетен на 11 декември 2010 
  8. ↑ Билярски и Бурилкова, „БКП и македонското освободително движение“
  9. ↑ а б Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси
  10. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 256-259.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 221.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“