Сръбска азбука

Тази статия е за съвременната сръбска писменост. За средновековната сръбска писменост вижте босанчица.
Кирилски
азбуки
Славянски:
Беларуска
Българска
Сръбска
Северномакедонска
Руска
Украинска
Неславянски:
Казахска
Киргизка
Монголска
Таджикска
Исторически:
Старобългарска азбука
Румънска кирилица
*Показани са само официалните
азбуки на държавите членки на ООН.
Подробно тук.

Сръбската азбука (на сръбски: српска азбука), или сръбската кирилица (на сръбски: српска ћирилица), е вариант на кирилицата, въведен от сръбския просветител и реформатор на сръбския език Вук Караджич през 1818 г. в резултат на т. нар. вукова реформа.

Първата книга, издадена на сръбска кирилица, е неговият „Сръбски речник“.

Сръбската кирилица е едната от двете азбуки, използвани в съвременния сръбски език. Другата азбука, на която пишат сърбите, е латиницата, по-точно т. нар. гаица, на която пишат и хърватите. Според сръбската конституция от 2006 г. за официална употреба в страната се използват сръбският език и кирилицата.

Възникване на сръбската кирилица

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Сръбски наречия
 Основна статия: Славяносръбски език
 Основна статия: Вукова реформа
 Основна статия: Виенски книжовен договор

В края на XVIII век и началото на XIX век в сръбската култура настъпва подем, довел до налагане на народния сръбски език, който постепенно измества от употреба т. нар. славяносръбски език – смесица между църковнославянския език и тогавашния разговорен рашки език. В този процес най-съществена роля изиграват книжовниците във Войводина по военната граница – под властта на Австро-Унгария.

Първият най-значителен опит за реформиране на използваната дотогава азбука е на Сава Мъркал, който изхвърля редица букви от кирилицата, неизползвани в сръбския език, в опит да наложи принципа един звук да отговаря на една буква. Този принцип обаче не може да се проведе последователно с наличните букви от кирилицата, поради което за няколко фонеми се използват двубуквени съчетания: ть, дь, ль, нь и дж.

Отначало Вук Караджич възприема от Сава Мъркал реформираната кирилица и я използва в своята граматика на сръбския народен език, наречена Писменица сербскога іезика (1814). Езиковедът Караджич обаче още тогава използва вместо диграфа ть буквата ћ, позната на по-стари сръбски книжовници, като Доситей Обрадович.

За няколко години Вук Караджич усъвършенства азбуката на Сава Мъркал. Слива знака ь с предходните букви н и л и се получават съвременните сръбски букви њ и љ. За буквата ђ идея му дава епископ Лукиян Мушицки. Буквата џ Вук Караджич заимства от влашките и молдовските ръкописни книги от XVII и XVIII век писани на кирилица. Буквата ј заимства от латиницата.

През 1818 г. Вук Караджич прилага за пръв път така оформената сръбска азбука, като я представя в новата редакция на своята граматика, включена в предговора към неговия Српски рјечник.

Единствената разлика между първоначалния вариант на азбуката на Вук Караджич и съвременната сръбска азбука е липсата на буква х, понеже този звук липсва в диалекта на Вук Караджич. По-късно, в изданието на Сръбски народни пословици от1836 г. Вук Караджич въвежда в употреба и буквата х, с което съвременната сръбска азбука придобива окончателния си вид.

Състав на сръбската кирилица

[редактиране | редактиране на кода]

Сръбската азбука, създадена в окончателен вид от Вук Караджич на основата на руската гражданска кирилица, се състои от 30 букви.

Буква Изговор Буква Изговор
Аа а Нн н
Бб б Њњ нь
Вв в Оо о
Гг г Пп п
Дд д Pp р
Ђђ джь Сс с
Ее е Тт т
Жж ж Ћћ чь
Зз з Уу у
Ии и Фф ф
Јј й Хх х
Кк к Цц ц
Лл л Чч ч
Љљ ль Џџ дж
Мм м Шш ш
Ръкописният вариант на буквите от сръбската кирилица – всички 30 главни и малки (редовни) букви. Изписването на малката (редовната) буква „ш“ съществува и във варианта с черта под буквата.
Разлики в курсивния вариант на буквите от руската кирилица (отгоре), сръбската/македонската кирилица (в средата) и от българската кирилица (най-отдолу)

Съответствия между сръбската кирилица и сръбската латиница

[редактиране | редактиране на кода]
Кирилица Латиница Кирилица Латиница
Аа Aa Нн Nn
Бб Bb Њњ Nj nj
Вв Vv Оо Oo
Гг Gg Пп Pp
Дд Dd Pp Rr
Ђђ Đđ Сс Ss
Ее Ee Тт Tt
Жж Žž Ћћ Ćć
Зз Zz Уу Uu
Ии Ii Фф Ff
Јј Jj Хх Hh
Кк Kk Цц Cc
Лл Ll Чч Čč
Љљ Lj lj Џџ Dž dž
Мм Mm Шш Šš

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Михаило Стевановић Граматика српскохрватског језика, Цетиње, 1971, стр. 18 – 21, Рад Вука Караџића на реформи књижевног језика и правописа
  • Пётр Дмитриев, Герман Сафронов Сербохорватский язык, Ленинград, 1975, стр. 7 – 10, Произношение и чтение
  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979, стр. 29 – 30, Pismo (grafija) hrvatskoga književnog jezika
  • Иля Толстой Српскохрватско-руски речник, Москва, 1976, стр. 694, Азбука

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Сръбска писменост