Станислав Лем

Станислав Лем Stanisław Lem
полски писател
Роден	Stanisław Herman Lem 12 септември 1921 г. Лвов, Втора Полска република
Починал	27 март 2006 г. (84 г.) Краков, Полша
Погребан	Краков, Полша
Религия	атеизъм[1]
Учил в	Ягелонски университет
Литература
Период	1946 – 2005 г.
Жанрове	научна фантастика философия сатира
Известни творби	„Соларис“ „Фиаско“ „Едем (роман)“ „Облакът на Магелан“ „Мемоари, намерени във вана“
Награди
Повлиян	Хърбърт Уелс, Жул Верн, Норберт Винер, Клод Шанън, Сол Белоу
Семейство
Баща	Самуел Лем
Майка	Сабина Волер
Съпруга	Барбара Лешняк (1953 – 2006)
Деца	1
Подпис
Уебсайт	lem.pl Страница в IMDb
Станислав Лем в Общомедия

Станѝслав Херман Лем (на полски: Stanisław Herman Lem) е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът Соларис, издаден през 1961 г., който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 г. Теодор Стърджън заявява, че Лем е най-четеният писател фантаст в света.

Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и използваните каламбури. По тази причина често съществуват няколко различни версии на преводите.

Биография

Сградата, в която се ражда и прекарва детството си Станислав Лем

Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 г. в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна) в семейството на лекар ларинголог. От 1932 до 1939 г. учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романа „Високият замък“.

През 1940 г. кандидатства в Политехниката, но не е приет. Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на Втората световна война го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в Съпротивата. През 1944 г. Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989 г. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов.

В Краков Лем продължава и завършва следването си в Ягелонския университет. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е „Човекът от Марс“ (1946), излязъл като поредица в списанието Nowy Świat Przygód („Нов свят на приключенията“), а първата негова книга – „Астронавти“, публикувана през 1951 г.

От 1948 г. писателят работи по романа „Болница Трансфигурация“. Той е спрян от комунистическата цензура, въпреки многократните преработки на текста, правени от Лем. Книгата е издадена 8 години по-късно.

През 1953 г. Лем се жени за Барбара Лестняк (лекар по професия), с която се запознава в 1950 г. На 14 март 1968 г. се ражда синът им Томаш.

Гробът на Станислав Лем на Салваторското гробище в Краков

Периодът 1961 – 1970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите „Едем“ (1959), „Завръщане от звездите“ (1961), и особено „Соларис“ (1961) му донасят световна известност, затвърдена от „Непобедимият“ (1964) и „Разкази за пилота Пиркс“ (1968). През 1973 г. Американското общество на научните фантасти го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията „Злочестата фантастика“ (1976), в която критикува художествената немощ на жанра, тази привилегия му е отнета.

През 1981 г. получава почетна степен от Вроцлавската политехника, а по-късно и от Ополския, Лвовския и Ягелонския университет.

При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г. Лем я напуска и живее зад граница. В този период са издадени последните му научнофантастични произведения – „Мир на Земята“ и „Фиаско“. През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията. Лем се въздържа да се върне в родината си дори и след като политическата ситуация в страната се поправя. Обяснява тази своя нагласа с неблагоприятната геополитическо положение на Полша. Същевременно се оплаква от Виена и жителите на Австрия. В крайна сметка семейство Лем се завръща в Полша през 1988 г.^[2]и заживява в новия си дом в Борек Фаленцки.

Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в Краков.

Литературно творчество

Станислав Лем е най-често превежданият полски автор. Книгите му са преведени на 42 езика, с общ тираж 30 милиона екземпляра^[3].

Литературното наследство на Лем включва научнофантастични романи и разкази, детективски разкази, автобиографичен роман, футурологично-философски есета, литературна публицистика, фейлетони, стихотворения, писма, сценарии радио сценарии, телевизионни и филмови предавания, драми, както и послеслови и предговори към произведения на други автори (сред които братя Стругацки и Филип К. Дик) и множество рецензии.

Атрактивността на творчеството на Лем произтича предимно от комбинацията на популярен литературен жанр с философска и научна рефлексия и ефективното включване на задълбочени социални анализи в интригуващ сюжет. Забележително е също вниманието към научните детайли в създадените светове и литературни визии, майсторското боравене с езика и създаването на оригинални герои, често изправени пред сериозни морални избори. Творчеството на Лем може да се разглежда цялостно във възможно най-общ философски смисъл и като опит за литературно подреждане на света и описание на неговите по-нататъшни перспективи на развой^[4].

В научнофантастичните си романи и разкази Лем развива до перфектност класическите за този жанр теми:

• космически пътувания и контакти с извънземни форми на живот – Едем, Непобедимият, Соларис, Фиаско;
• тенденции на цивилизационно развитие – Локална визия, Мир на Земята;
• спецификата на научното откритие и философията на науката – Звездни дневници;
• ролята на случайността в картината на реалността – Следствието, Сенна хрема;
• антиутопични социални визии и критика на тоталитаризма – Звездни дневници, Едем, Дневник, намерен във вана, Завръщане от звездите;
• изкуственият интелект – Звездни дневници, Непобедимият, Кибериада.

Героите на Лем най-често са индивидуалисти и самотници. Сред най-известните са: Звездният пътешественик Ийон Тихи, професор Тарантога, астронавтът Пиркс, поручик Грегори, психологът Крис Келвин и астронавтът Марек Темпе.

Философски възгледи

Малгожата Шпаковска, критик и литературен историк, смята Лем за късен наследник на постпозитивистичния натурализъм, резултат от което е неговата характерна мизантропия, показваща общи корени с произведенията на Пшибишевски и Виткаци^[5].

В областта на философията на науката Лем често се позовава на трудовете на Бъртранд Ръсел и възгледите на Карл Попър. Убежденията на Лем в областта на антропологията са описани от публициста и журналист Войчех Орлински като мизантропски хуманизъм – човекът е в центъра на интереса на Лем, но като случаен продукт на еволюцията, поробен от атавистични инстинкти не буди у него симпатии. В областта на метафизиката Лем представя позицията на агностик, категорично различна обаче от официалния държавен атеизъм, напр, съветския. Социалната философия на Лем се проявява в много произведения чрез критика на тоталитарната система, правена от хуманистични позиции, в по-късни произведения се появява и критика на консуматорското и изключително пермисивно общество. В публицистиката си, посветена на философията на езика, Лем отхвърля структурализма и семиотиката, смятайки, че не може да се анализира литературно произведение само по себе си, абстрахирайки се от контекста на четенето му от реципиента^[6].

Процесът на писане

Лем пише творбите си основно на пишеща машина. Всеки ден започва работа около четири сутринта. Голяма част от времето му поглъща изобилната кореспонденция с цял свят. Четири пъти седмично кара съпругата си на работа и пазарува. Следобед отново работи няколко часа, а след кратка почивка работи и вечер, но си ляга сравнително рано. Най-много произведения успява да създаде по време на пътуванията до Дома на писателите „Астория“ в Закопане. Докато пише, не си води бележки, не прави чернови – когато не е доволен от резултата, започва отначало, за да стигне до място, което го удовлетворява. Повтаря процедурата до постигане на желания резултат^[7]. Несполучливите текстове се унищожават – съпругата му ги пали на поляната зад къщата. В напреднала възраст Лем вече не може да пише сам поради неврологични проблеми и диктува текстовете си на секретар, който ги записва на компютър^[8].

Признание

Фамилията на писателя носи планетоидът Лем (3836), а също и улици в много полски градове^[9]. Ийон Тихи, един от героите в книгите на Лем, също дава името си на планетоид – Ийонтихи (343000), а друг – Пиркс, на кратер на повърхността на Харон, луната на Плутон. През декември 2019 името Соларис получава звезда в съзвездието Пегас, а кръжащата около нея планета е наречена Пиркс^[10].На 21 ноември 2013 в космоса е изстреляна ракета, на борда на която се намира наносателит BRITE-PL „Lem“[180]. Построеният в Краков синхротрон носи името „Соларис“^[11] – също като романа на Лем.

С решение на сейма на Република Полша IX мандат от 27 ноември 2020 г. следващата 2021 година е обявена за година на Станислав Лем^[12]. На патрона на 2021 година е посветено специално издание на „Хроники на Сейма“ (Kroniki Sejmowe)^[13].

Отличия и награди

• 1957 – Наградата на Краков за литература (Nagroda Literacka miasta Krakowa)
• 1965 – Наградата на Министерството на културата и изкуствата на Полша, II степен (Nagroda Ministra Kultury i Sztuki II stopnia)
• 1972 – член на комисията „Полша 2000“ под егидата на Полската академия на науките
• 1973
  • Наградата на Министъра на външните работи за популяризирането на полската култура навън (nagroda Ministra Spraw Zagranicznych za popularyzację polskiej kultury za granicą)
  • Наградата за литература на Министъра на културата и изкуствата на Полша (nagroda literacka Ministra Kultury i Sztuki) и почтен член на Science Fiction Writers of America
• 1976 – Държавна награда I степен в областта на литературата (Nagroda Państwowa I stopnia w dziedzinie literatury)
• 1979
  • Grand Prix de Littérature Policière за романа Katar.
  • Малката планета, 3836 Lem, открита от съветския астроном Николай Степанович Черних, е кръстена на негово име
• 1981 – Doctor honoris causa на Вроцлавската политехника
• 1986 – Носител на Австрийската дърпжавна награда за европейска литература
• 1991 – Носител на наградата Франц Кафка
• 1994 – член на Полската академия за обучение
• 1996 – носител на Ордена на белия орел
• 1997 – почетен гражданин на Краков
• 1998 – Doctor honoris causa: Ополски университет, Лвовски университет, Ягелонски университет
• 2003 – Doctor honoris causa на Университета в Билефелд

Стенопис в Краков в памет на Лем.

• 2007 – На негово име е преименувана улица в Краков
• 2009 – На негово име е преименувана улица във Величка
• 2011 – На 23 ноември 2011 г. Google отбелязва 60-годишнината от публикуването на първата книга на Станислав Лем, Астронавти, със специално анимирано и интерактивно свое лого, вдъхновено от творчеството на Лем и илюстрациите на полския художник Даниел Мроз към сборника разкази Кибериада.

Произведения

Ранни произведения

• Czlowiek z Marsa (1946) – Човекът от Марс (не е издавана на български език)
• Astronauci (1951) – Астронавти
• Oblok Magellana (1955) – Облакът на Магелан

Романи и новели

• Eden (1959) – Едем
• Sledztwo (1959) – Разследване (не е издавана на български език)
• Powrot z gwiazd (1961) – Завръщане от звездите
• Pamietnik znaleziony w wannie (1961) – Дневник, намерен във вана
• Solaris (1961) – Соларис
• Niezwyciezony (1964) – Непобедимият
• Glos Pana (1968) – Гласът на бога (не е издавана на български език)
• Katar (1976) – Сенна хрема
• Fiasko (1987) – Фиаско

Цикъл за роботите

• Cyberiada (1965) – Кибериада, сборник разкази

Цикъл за Ийон Тихи

• Dzienniki gwiazdowe (1957) – Звездни дневници, цикъл разкази
• Kongres futurologiczny (1983) – Конгрес по футурология

Цикъл за пилота Пиркс

• Opowiesci o pilocie Pirxie (1968) – Разкази за пилота Пиркс, поредица разкази

Теоретични и философски съчинения

• Dialogi (1957) – Диалози (не е издавана на български език)
• Summa Technologiae (1964) – Summa Technologiae, само части от нея са издавани на български език
• Wysoki Zamek (1966) – Високият замък
• Fantastyka i futurologia (1970) – Фантастика и футурология (не е издавана на български език)
• Doskonala proznia (1971) – Перфектен вакуум (не е издавана на български език)
• Wielkosc urojona (1973) – Имагинерна величина (не е издавана на български език)

Други

• Golem XIV (1981) – Голем XIV (не е издавана на български език)

Книги за Лем

• Ewa Balcerzak, Stanisław Lem. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1973, s. 180, seria: Portrety współczesnych pisarzy polskich.
• Piotr Krywak, Stanisław Lem. Kraków: Wydawnictwo PAN, 1974.
• Adam Wójcik, Ambasador polskiej literatury. W: Adam Wójcik, Marek Englender: Budowniczowie gwiazd 1. Warszawa: Krajowa Agencja Wydawnicza, 1980.
• Andrzej Stoff, Powieści fantastycznonaukowe Stanisława Lema. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1983, s. 180. ISBN 83-01-05044-6.
• Wojciech Kajtoch, Wstęp do Solaris. W: Wojciech Pykosz, Leszek Bugajski: Lektury licealisty. Wrocław i in.: Ossoolineum, 1986, s. 137–148. ISBN 83-04-02140-4.
• Stanisław Lem. W: Adam Wójcik, Wizjonerzy i szarlatani 1. Warszawa: Krajowa Agencja Wydawnicza, 1987. ISBN 83-03-01944-9.
• Stanisław Bereś, Rozmowy ze Stanisławem Lemem. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 1987, s. 400+3. ISBN 978-83-08-01656-5.
• Lem w oczach krytyki światowej. wybór i opr. Jerzy Jarzębski. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 1989. ISBN 83-08-00646-9.
• Andrzej Niewiadowski, Antoni Smuszkiewicz, Leksykon polskiej literatury fantastycznonaukowej. Poznań: Wyd. Poznańskie, 1990, seria: Science Fiction.
• Andrzej Stoff, Lem i inni. Szkice o polskiej science fiction. Bydgoszcz: Pomorze, 1990. ISBN 83-7003-114-5.
• Ryszard Handke, Ze Stanisławem Lemem na szlakach fantastyki naukowej. Bydgoszcz: 1991.
• Antoni Smuszkiewicz, Stanisław Lem. Poznań: Dom Wydawniczy „Rebis”, 1995. ISBN 83-7120-184-2.
• Pavel Weigel, Stanisław Lem: životopis (życiorys). Praha (Czechy): Magnet-Press, 1995. ISBN 80-85847-40-X.
• Małgorzata Szpakowska, Dyskusje ze Stanisławem Lemem. Warszawa: Wydawnictwo Naukowe i Literackie OPEN, 1996. ISBN 83-85254-36-6.
• Mariusz Leś, Stanisław Lem wobec utopii. Białystok: Towarzystwo Literackie im. A. Mickiewicza, 1998.
  Томаш Фиалковски, Свят на ръба. Със станислав Лем разговаря Томаш Фиалковски, превод Лина Василева, София, 2021, ISBN 9786190208808. (Tomasz Fiałkowski: Świat na krawędzi. Ze Stanisławem Lemem rozmawia Tomasz Fiałkowski. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000. ISBN 83-08-02940-X.)
• Stanisław Bereś, Tako rzecze... Lem. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2002, s. 577+3. ISBN 83-08-03245-1.
• Jerzy Jarzębski, Wszechświat Lema. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2003. ISBN 83-08-03343-1.
• Stanisław Lem. Pisarz, myśliciel, człowiek. pod red. Jerzego Jarzębskiego i Andrzeja Sulikowskiego. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2003. ISBN 83-08-03298-2.
• Keller L., Zarnowski L. (red.), Acta Lemiana Monashiensis – Special Lem Edition of Acta Polonica Monashiensis, Melbourne, Australia: Leros Press i Monash University, 2003, ISSN 1336-8562.
• Izabela Domaciuk, Nazwy własne w prozie Stanisława Lema. Lublin: Wydawnictwo UMCs, 2003. ISBN 83-227-2051-3.
• Jacek Rzeszotnik, Ein zerebraler Schriftsteller und Philosoph namens Lem (Intelektualny pisarz i filozof zwany Lem). Wrocław: Wydawnictwo UWr, 2003. ISBN 83-229-2378-3.
• Maciej Płaza, O poznaniu w twórczości Stanisława Lema. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, 2006. ISBN 83-229-2765-7.
• Paweł Majewski, Między zwierzęciem a maszyną. Utopia technologiczna Stanisława Lema. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, 2006. ISBN 978-83-229-2854-7.
• Maciej Dajnowski, Groteska w twórczości Stanisława Lema. Gdańsk: Wydawnictwo Uniwersytetu Gdańskiego, 2006. ISBN 83-7326-303-9.
• Monika Krajewska, Polsko-rosyjski słownik lemowych neologizmów. Toruń: Towarzystwo Naukowe w Toruniu, 2006. ISBN 83-87639-85-0.
• Robert Stiller, Lemie! po co umarłeś?. Kraków: vis-à-vis Etiuda, 2006. ISBN 83-89-640-55-4.
• Tomasz Fiałkowski, Świat na krawędzi. Ze Stanisławem Lemem rozmawia Tomasz Fiałkowski. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007. ISBN 978-83-08-04023-2.
• Marek Oramus, Bogowie Lema. Poznań: Wydawnictwo Kurpisz, 2007. ISBN 978-83-89738-92-9.
• Wojciech Orliński, Co to są sepulki? Wszystko o Lemie. Kraków: Wydawnictwo Znak, 2007. ISBN 978-83-240-0798-1.
• Tomasz Lem, Awantury na tle powszechnego ciążenia. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009. ISBN 978-83-08-04379-0.
• Paweł Okołowski, Materia i wartości. Neolukrecjanizm Stanisława Lema. Warszawa: Wydawnictwo Uniwersytetu Warszawskiego, 2010. ISBN 978-83-235-0664-5.
• Lech Keller, Visions of the Future in the Writings of Stanislaw Lem. Volume 1: Visions of the Future. Saarbrücken: Lambert Academic Publishing, 2010. ISBN 978-3-8383-5900-7.

Източници

1. dspace.uni.lodz.pl
2. Tomasz Fiałkowski: Świat na krawędzi. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2001. ISBN 83-08-02940-X.
3. Tomasz Lem, Awantury na tle powszechnego ciążenia. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009. ISBN 978-83-08-04379-0.
4. Wojciech Orliński, Lem. Życie nie z tej Ziemi. Wołowiec: Wydawnictwo Czarne, Wydawnictwo Agora, 2017. ISBN 978-83-8049-552-4.
5. Wojciech Orliński, Lem. Życie nie z tej Ziemi. Wołowiec: Wydawnictwo Czarne, Wydawnictwo Agora, 2017. ISBN 978-83-8049-552-4.
6. Czytam Sienkiewicza. W: Stanisław Lem: Sex Wars. Warszawa: Nowa, 1996, s. 263–269. ISBN 978-83-08-04379-0.
7. Paweł Majewski, Między zwierzęciem a maszyną. Utopia technologiczna Stanisława Lema. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, 2007, s. 42–43. ISBN 978-83-229-2854-7.
8. Paweł Okołowski, Materia i Wartości. Neolukrecjanizm Stanisława Lema. Warszawa: Wydawnictwo Uniwersytetu Warszawskiego, 2010. ISBN 978-83-235-0664-5.
9. Tomasz Lem, Awantury na tle powszechnego ciążenia. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009. ISBN 978-83-08-04379-0.
10. Stanisław Bereś, Tako rzecze… Lem. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2002. ISBN 83-08-03245-1.
11. Małgorzata Szpakowska, „Zasada Hioba“, Tygodnik Powszechny, 4 kwietnia 2006 [посещение 2011-08-31] (pol.).
12. Tomasz Lem, Awantury na tle powszechnego ciążenia. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009. ISBN 978-83-08-04379-0.
13. Wojciech Orliński, Co to są sepulki? Wszystko o Lemie. Kraków: Znak, 2007. ISBN 978-83-240-0798-1.

Външни препратки

Открийте още информация за Станислав Лем в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Уикицитат (цитати)

• ((en)) ((pl)) Официален сайт на Станислав Лем
• Произведения на Станислав Лем в Моята библиотека
• ((en)) Станислав Лем в Internet Movie Database
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Станислав Лем, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• ((ru)) Станислав Лем о себе Архив на оригинала от 2008-03-15 в Wayback Machine., Stanislawlem.ru
• „Какво ще бъде бъдещето“ Архив на оригинала от 2010-05-29 в Wayback Machine., интервю, в. „Култура“, 19 ноември 2004
• „Поетът Станислав Лем“, стихотворения на Станислав Лем в превод на Веселин Маринов, Fakel.bg, 23 ноември 2011
• ((ru)) Руски сайт за Станислав Лем Архив на оригинала от 2008-02-23 в Wayback Machine.
• Сайтове за Станислав Лем в архивно копие на проект „Отворена директория“