Стефан Тафров

Стефан Тафров
български дипломат
21 юли 2021 г.
Роден	Стефан Любомиров Тафров 11 февруари 1958 г. (67 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“
Политика
Партия	Клуб за подкрепа на гласността и преустройството Синята коалиция „Да, България“
Стефан Тафров в Общомедия

Стефан Любомиров Тафров е български дипломат и политик.

Биография

Роден е на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в София и „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“ (1983).

Владее 6 езика: английски, френски, италиански, испански, полски и руски^[1].

Работи като редактор в списание „Съвременник“, завежда отдел „Външна политика“ на вестник „Демокрация“ ^[1] (1989 – 1991) и Международния отдел на Съюза на демократичните сили ^[1] (1990 – 1991). Член и основател е на граждански сдружения за защита на правата на човека и насърчаване на демокрацията в България, в това число Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

През март 2001 г. става първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 в България е кандидат-депутат от листата на Синята коалиция. На парламентарните избори през 2017 г. води листата на „Да, България“ в 24 МИР София.

През 2019 г. става победител в първите електронни вътрешни избори на „Да, България“ и става водещ кандидат на Движението за изборите за представители на България в Европейския парламент. Кандидат е в листата на обединението „Демократична България“, от което е част „Да, България“, за Европейските избори през 2019 г.

Дипломатическа кариера

• заместник-председател на Бюрото на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2014 г. от Източноевропейската регионална група^[2];
• председател на Трети комитет към ООН, Ню Йорк, занимаващ се със социални, хуманитарни и културни въпроси (от 1 октомври 2013)^[3];
• постоянен представител в ООН, Ню Йорк (2001 – 2006) и 31 януари 2012 г. – 25 юли 2016 г. Бил е постоянен представител по време на участието на България в Съвета за сигурност през 2002 и 2003 г.; вкл. и ротационен президент на Съвета за сигурност през септември 2002 и декември 2003 г.^[4][5][1];
• посланик във Франция, постоянен представител в ЮНЕСКО, Париж ^[1], (февруари 1998 – февруари 2001);
• посланик във Великобритания и в Република Ирландия (1995 – 1997);
• посланик в Италия и Малта (1992 – 1995) ^[1];
• първи заместник-министър на външните работи (ноември 1991 – май 1992 и февруари 1997 – януари 1998);
• съветник по външната политика на президента Желю Желев ^[1] (август 1990 – ноември 1991).

Източници

1. UN General Assembly – Third Committee – Social, Humanitarian and Cultural – Bureau. Third Committee. Chair of the 68th Session // un.org. Организация на обединените нации. Посетен на 2 октомври 2013. (на английски)
2. Посланик Стефан Тафров бе избран за зам.-председател на Бюрото на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2014 г. // МВнР, 8 януари 2014. Посетен на 15 януари 2014.
3. Колева, Жени. Стефан Тафров става председател на комитет на Общото събрание на ООН // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 2 октомври 2013. Посетен на 2 октомври 2013.
4. Указ № 38 от 31 януари 2012 г. Обн. ДВ. бр. 12 от 10 февруари 2012 г.
5. List of countries, which have been members of the Security Council // un.org. Организация на обединените нации. Посетен на 5 август 2016. (на английски)

Външни препратки

• Политически блог на Стефан Тафров (2009)
• Профил на Стефан Тафров в сайта на Демократична България Архив на оригинала от 2019-06-01 в Wayback Machine.