Струя (село)

Струя
Струя 42.961399, 27.263414 Струя
Общи данни
Население	645 души[1] (15 март 2024 г.) 50,8 души/km²
Землище	12,72 km²
Надм. височина	96 m
Пощ. код	8555
Тел. код	05946
МПС код	А
ЕКАТТЕ	69990
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023)
Кметство    – кмет	Струя Мустафа Хюсеин (ДПС)

Стру̀я е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

География

Село Струя е разположено в източните склонове на Върбишката планина, Източна Стара планина, в долината на река Луда Камчия^[2], на около километър от западния бряг на язовир Цонево при вливането на реката в началото на язовира в най-югозападната му част. Селото е изтеглено на около 1,5 km в направление запад-северозапад – изток-югоизток при ширина до около 300 m. Застроено е по северния долинен склон на малък местен ляв приток на река Луда Камчия, вливащ се в язовира. Надморската височина в източния му край откъм язовира е около 90 m, в западния достига 140 – 150 m, а на площада при джамията в долната махала – около 95 m. Климатът е умереноконтинентален, в землището преобладават лесивирани^[3] и наносни почви^[2].

Общински път на югоизток свързва селото с третокласния Републикански път III-208, който на север води през селата Добромир, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – през селата Билка и Дъскотна към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към общинския център село Руен.

Покрай източната страна на селото минава железопътна линия Карнобат – Комунари, част от Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна, на която към 2020 г. има железопътна спирка (спирка Струя).

Населението на село Струя^[4], наброявало 500 души към 1934 г. и 691 към 1985 г., наброява 628 (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 672 лица, за 5 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 589 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.^[5]

История

Име на селото

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. След Съединението, от 1885 г. то се намира в България с името Касъклар хаджи махле (Хаджи махле).^[2] Преименувано е на Манастирец през 1934 г. и на Струя – през 1951 г.^[6][7]

Просвета

Децата от село Струя са обучавани в двете джамии – в горната и долната махала на селото, от ходжите^[8] до 1944 г., когато се открива училището с обучение на всички подлежащи от 7 до 14 годишна възраст, като всички започват от първи клас и до 1950 г. се достига до шести клас. Обучението се води общо за двете махали в джамиите. За седми клас учениците отиват на обучение в село Билка. За първи път седми клас се открива в селото през учебната 1961/1962 г. и завършилите продължават през следващата учебна година осми клас в село Трънак. След няколко години завършилите седми клас са продължавали осми клас в основното училище на близкото (на 2 km) село Добромир, до което са стигали по въжения мост над река Луда Камчия. За избягване на опасното за децата преминаване по въжения мост, през учебната 1980/81 г. за първи път се открива осми клас в село Струя. През 1961 г. е завършена новата училищна сграда с 3 класни стаи, а през следващите няколко години е направено разширение с две нови постройки. През 1966 г. се открива група полудневна детска градина. През учебната 1986/1987 г. са обучавани 130 деца от първи до осми клас и групите на полудневната детска градина са наброявали общо 41 деца от 4 до 6 годишна възраст.^[9]

През 1953 г. в Струя е открито читалище „Христо Смирненски“.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

	Численост
Общо	672
Българи	5
Турци	589
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	76

Религии

Религията, изповядвана в село Струя, е християнство.

Обществени институции

Село Струя към 2020 г. е център на кметство Струя.^[11][12]

В село Струя към февруари 2020 г. има:

• действащо основно училище „Иван Вазов“;^[13]
• действащо читалище „Христо Смирненски 1953 г.“;^[14][15].В селото има действаща църква на 400 години

Източници и бележки

1. www.grao.bg
2. Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4294, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
3. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
4. Справка за населението на с. Струя, общ. Руен, обл. Бургас
5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Струя, община Руен
6. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 260; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г. и указ 107/обн. 13 март 1951 г.
7. Справка за с. Струя, общ. Руен, обл. Бургас към 17.03.1951 г.
8. ХО̀ДЖА, -та, мн. -и, м. (перс.). Мохамедански свещеник. Речник на българския език; ходжа
9. Официален сайт на ОУ „Иван Вазов“, село Струя; За нас, История
10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
11. Справка за събитията за кметство Струя, общ. Руен
12. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Струя
13. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Иван Вазов“, село Струя^{[неработеща препратка]}
14. Детайлна информация за читалище „Христо Смирненски 1953 г.“, село Струя
15. Информационна карта за 2016 г., читалище „Христо Смирненски 1953 г.“, село Струя

Външни препратки