ТТ
| ТТ Пистолет Токарева обр. 1933 года | |
 Пистолет Токарев ТТ | |
| Страна |  СССР |
|---|---|
| Тип | Пистолет |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Фьодор Токарев |
| Създаване | 1930 г. |
| Производство | 1930 г. – до днес |
| На въоръжение | 1930 г. в СССР – днес |
| Конфликти | Виетнамска война, Съветска война в Афганистан, Първа Чеченска война, Втора Чеченска война, Война в Ирак, Американска война в Афганистан, Гражданската война в Либия и др. конфликти на територията на бившия СССР, близкия Изток и средния Изток. |
| Произведени бройки | около 1 700 000 |
| Варианти | TT-30, ТТ-33, Type 51/54 (Китай), M57, M70, M70 (Югославия), Тип 67 (КНДР), Tokagypt (Египет), Carpaţi (Румъния) |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 0,854 kg празен; 0,94 kg зареден |
| Дължина | 195 mm |
| Дължина на цевта | 116 mm |
| Работни характеристики | |
| Действие | на основа на отката на затвора при къс ход на цевта, самозаряден[1] |
| Пълнител | 8 патрона |
| Боеприпаси | 7,62×25 mm ТТ |
| Мерни прибори | открит прицел |
| Скорострелност | 25 изстр/мин |
| Начална скорост | 420 – 450 m/s |
| Ефективна стрелба | 50 m |
| ТТ Пистолет Токарева обр. 1933 года в Общомедия | |
TT-33 или Пистолет обр. 1933 г.[2] е съветски полуавтоматичен (самозаряден) пистолет. Той е разработен в началото на 1930 г. от Фьодор Токарев като основен пистолет за Червената армия, за да замени револвера Наган 1895, който е бил в употреба в Руската имперска армия. Все пак ТТ никога не заменя напълно Наган 1895.
Пистолетът ТТ
[редактиране | редактиране на кода]Пистолетът ТТ (съкратено от руски Тульский Токарева, т.е. „от Тулския (завод), на Токарев“) е конструиран от руския конструктор Фьодор Токарев (1871 – 1968).
Създаването на пистолета ТТ е резултат от проведени през средата на 20-те години на 20 век в СССР (РСФСР) изпитания на различни образци самозарядни пистолети. Целта на проведените изпитания е създаването на съвременно полуавтоматично оръжие, което да смени приетия на въоръжение револвер Наган, модел 1895 г. Освен него тогава са се ползвали редица други типове оръжие, закупувани от други страни. С най-голяма популярност се е ползвал пистолетът Mauser C96, закупуван в големи количества от Германия. Използваният от Mauser мощен патрон 7,63х25 mm е високо оценен от Червената армия и затова се решава под този патрон да се създаде собствено полуавтоматично оръжие.
Конструкцията на основните възли е заимствана от американския Colt 1911. Зацепването на цевта към затвора се извършва посредством улеи. Цевта, както и при „Colt“, се съединява с рамката посредством подвижна обеца. При придвижването на цевта назад заедно със затвора, обецата осигурява разединяването им, обезпечавайки презареждането. Особеното за ТТ е липсата на предпазител. Защитата от случаен изстрел се осигурява от поставянето на откритото ударно чукче на предпазен полувзвод. Това се извършва, като при натиснат спусък чукчето се придържа с палеца и се отпуска на определено положение напред, което е доста опасно за боравещия с оръжието. При наличие на патрон в цевта изтърването или случаен удар на пистолета могат да произведат изстрел. Необичайно конструкторско решение е обединяването на всички детайли на ударния механизъм в лесно снемаща се част и поставянето на пружина вътре в чукчето.
През 1931 г. пистолетът на Токарев е приет на въоръжение под официалното означение „7,62-мм самозарядный пистолет обр. 1930 г.“ заедно с патрона 7,62×25. Същевременно СССР купува от немската фирма Mauser лиценз за производството на патрона и започва да го произвежда под означението „7,62-мм пистолетный патрон „П“ обр. 1930 г.“.
През 1933 г. са направени някои несъществени промени в конструкцията на пистолета. Формата на цевта е опростена. Лека промяна търпи и спусковият механизъм, както и задната част на ръкохватката, която е направена цяла, без отделящи се елементи. Малкият наклон на ръкохватката затрудняват стрелбата от хълбок, но този недостатък е компенсиран от отличния баланс и дългата прицелна линия, които улесняват дори неопитния стрелец. В началото на 1934 г. новият пистолет е приет на въоръжение в Червената армия под наименованието „7,62-мм самозарядный пистолет обр. 1933 г.“».
ТТ има голямо тегло (850 g зареден и 940 g с пълнител), както и пълнител, побиращ едва 8 патрона – твърде малко по съвременните стандарти. Поради нетипичната форма и размер на ръкохватката е трудно да се борави с него. Друг съществен недостатък е пружината в чукчето – тя трябва да се сменя често поради това, че бързо губи своята еластичност. Поради малкия размер на зъб, задържащ пълнителя в ръкохватката, се случва той да изпада. Заради простата си конструкция пистолетът се поддържа лесно и има сравнително висока износоустойчивост. Замърсителите и лошите атмосферни условия не пречат на ефективността му.
Пистолетът е използван широко през Втората световна война и получава отлични отзиви както от съветските, така и от немските войници. По-късно е приет на въоръжение в 30 държави от Европа и Азия. Само в СССР са произведени 1 740 000 екземпляра. Започва производство извън рамките на Съветския съюз – в Унгария, Китай, КНДР, Полша, Югославия. Широко е разпространен в страните от ОНД, като става въпрос за контрабанден внос предимно на образци, произведени В Китай и Полша. Поради ниската си цена, голяма дулна енергия (508 J) и мощта на боеприпасите, ТТ е предпочитано оръжие в криминалните среди. Куршум, изстрелян от ТТ, пробива армейска каска, прониква на 120 cm във вода, 35 cm в пясък, пробива 15 cm борова дъска и е в състояние да спре едра мечка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Максим Попенкер. Пистолет Токарева ТТ обр 1933 года (СССР)
- ↑ Наставление по стрелковому делу. Револьвер обр. 1895 г. и пистолет обр. 1933 г. – Военное издательство Министерства Обороны СССР, 1975 г.
