Тай Сигал | |
Тай Сигал на концерт в Париж, 2015 г. | |
Информация | |
---|---|
Роден | Тай Гарет Сигал
|
Стил | гараж-пънк, гараж-рок, инди рок, лоу-фай, психеделична музика |
Инструменти | китара, вокал, барабани |
Активност | от 2008 г. |
Музикален издател | Goner records, Wizard Mountain, CastleFace, Chocolate Covered, Goodbye Boozy, Drag City, Burger, In the Red Records, Famous Class |
Свързани изпълнители | Fuzz, Mikal Cronin, Wand |
Уебсайт | Официална страница |
Тай Сигал в Общомедия |
Тай Гарет Сигал (на английски: Ty Garrett Segall) е американски мулти-инструменталист, певец, автор на песни и продуцент. Той е известен с богатата си соло кариера, по време на която издава девет студийни албума, както и немалък брой сингли и EP-та. Сигал участва в няколко групи сред които Broken Bat, Fuzz, GØGGS, и е бивш член на The Traditional Fools, Epsilons, Party Fowl, Sic Alps и The Perverts.
По време на изпълнения на живо, Сигал често е придружен от неговата група, Ty Segall Band, в която свири Mikal Cronin (бас), Charles Moothart (китара) и Emily Rose Epstein (барабани). От 2016 г. Сигал сформира нова група, The Muggers, в която е отново с Cronin (бас и саксофон), както и с Kyle Thomas познат като King Tuff (китара), Emmett Kelly от The Cairo Gang (китара), Cory Hanson (клавишни и китара) и Evan Burrows (барабани) от Wand.
Ранна кариера (2008-2011)
Преди да започне соло кариера, Тай Сигал работи почасово като музикант в различни ъндърграунд групи от Сан Франциско и Ориндж. Първият му самостоятелен запис озаглавен Horn The Unicorn, излиза на аудиокасета за лейбъла Wizard Mountain (по-късно преиздаден от HBSP-2X на грамофонна плоча). В този период същият лейбъл реализира сплит албум на Сигал и Superstitions наречен Halfnonagon.
След като се запознава с John Dwyer от Thee Oh Sees и Coachwhips, Dwyer предлага да реализира дебютният му солов албум Ty Segall (2008 г.) за Castle Face Records. Сигал споделя в интервю, че музикалната общност в Сан Франциско е „супер-силна“ и шеговито оприличава Джон Дуайър като кмет на града. „Елате тук и ще го видите да кара колелото си, да пие бира и най-вероятно ще ви извика за по тако. Той е най-големият пич в света.“[1]
Hair, Slaughterhouse и Twins (2012)
През 2012 г. излизат три дългосвирещи албуми: Hair, с White Fence, издаден през април, Slaughterhouse, записан с неговата тур банда и издаден през юни,[2] както и соло албумът Twins, реализиран през октомври.[3][4][5]
Сигал има собствен лейбъл, който е под етикета на Drag City наричан GOD? Records. Първият албум, който продуцира е Dark Radar на Trin Tran, който официално излиза през 2012 г. Издава още и едноименният дебютен албум на Scraper и дългосвиреща плоча на White Fence през 2013 г. Година по-късно подписва договор с Wand и впоследствие ги кани на турне.
Студийни албуми
Албум | Година на издаване | Музикален издател |
---|---|---|
Ty Segall | 2008 | Burger Records (касета) / Castle Face Records (плоча) |
Lemons | 2009 | Goner Records |
Melted | 2010 | Goner Records |
Goodbye Bread | 2011 | Drag City |
Twins | 2012 | Drag City |
Slaughterhouse | 2012 | In the Red Records |
Sleeper | 2013 | Drag City |
Manipulator | 2014 | Drag City |
Emotional Mugger | 2016 | Drag City |
Ty Segall | 2017 | Drag City |
Freedom’s Goblin | 2018 | Drag City |
Други албуми
Сингли / EP
Компилации
Видео | Година | Режисьор |
---|---|---|
Cents | 2009 | |
Pretty Baby (You're So Ugly) | 2010 | |
Girlfriend | 2011 | |
Goodbye Bread | 2011 | Matt Yoka |
Where Your Head Goes | 2011 | Brian Lee Hughes |
You Make the Sun Fry | 2012 | |
The Hill | 2012 | Тай Сигал и Peter Grimm |
Thank God for the Sinners | 2013 | Matt Yoka |
Fuzz's Fourth Dream | 2013 | Edgar Nelson Obrand |
The Man Man | 2013 | Scott Z. Stinnett |
Manipulator | 2014 | Matt Yoka |
The Singer | 2014 | Matt Yoka |
Emotional Mugger | 2016 | Matt Yoka |