Танит Ли Tanith Lee | |
![]() Танит Ли, 2011 г. | |
Псевдоним | Естер Гарбър Юда Гарба |
---|---|
Родена | 19 септември 1947 г. |
Починала | 24 май 2015 г. |
Професия | писател |
Националност | ![]() ![]() |
Активен период | 1968 – 2015 |
Жанр | научна фантастика, фентъзи, хорър |
Награди | Световна награда за фентъзи |
Повлияна от
| |
Съпруг | Джон Кейн (1992 – 2015) |
Уебсайт |
Танит Ли (на английски: Tanith Lee) е плодовита английска писателка на произведения в жанра фентъзи, научна фантастика и хорър. В България е издавана и като Танит Лий.[1][2][3][4][5][6][7]
Танит Ли Кейн е родена на 19 септември 1947 г в Лондон, Англия[3], в семейството на професионалните танцьори Бърнард и Хилда Ли.[2] От малка обича да чете фантастична литература. Тъй като родителите ѝ често се местят, тя учи в различни училища и накрая в девическо средно училище „Прендергаст“ в Лондон. Следва една година в Кройдън Колидж в Кройдън, но напуска, за да търси друга реализация.[4] За да се издаржа работи като деловодител, сервитьорка, продавач в магазин и помощник библиотекар.[2]
Прави литературния си дебют през 1968 г. с разказите „Годеникът“ и „Юстас“[6], след което започва да пише фентъзи за деца.[5] Пише и радиопиеси за Би Би Си.[4] Първият ѝ роман „Драконовото съкровище“ е издаден през 1971 г.[2] Той е комично фентъзи, в което оскърбена магьосница принуждава главния герой, озадачен от търсене, да се преобрази унизително в гарван в непредсказуеми моменти.[3] Началните ѝ разкази са издадени през 1972 г. в първия ѝ сборник „Принцеса Хинчати и някои други изненади“ – поредица от свързани истории, в които героите преодоляват различни трудности. Писателската ѝ кариера се развива успешно след издаването на романа ѝ „Гроб по рождение“ през 1975 г.[2] През 1977 г. е издаден романът ѝ „Магията на Волкхавар“, който е история на всички онеправдани от съдбата, на бунта на слабите и на вечната борба за щастие.[2] През 2004 г. започва да публикува лесбийска фантастика, използвайки псевдонима Естер Гарбър, и получава номинация за наградата „Ламбда“ за сборника си „Обезпокоен от нейната песен“.[6]
Творбите ѝ имат няколко характерни мотива: Ритуалът на преминаване, при който млад герой се примирява със своята необикновена природа и се стреми към баланс в разпокъсания свят; ярки, но неопределени пейзажи, служещи като почти взаимозаменяеми фонове за психически драми; и фино безразличие към всяко моралистично уреждане на сметки, нейните приказки са склонни да завършват с Добрите и Злите герои, установяващи се в неспокойно равновесие.[3][5]
Танит Лий е авторка на 77 романа и няколкостотин разказа, включително и сценария на два епизода от сериала „Седморката на Блейк“.[2] Тя е първата жена, спечелила Британската награда за фентъзи, а след това печели две Световни награди за фентъзи за разказ.[3] Има множество номинации за други награди, а през 2013 г. печели „Награда за цялостно творчество“.[1] През 2015 г. е удостоена с награда за цялостно творчество от Асоциацията на писателите на хоръри на Америка.[6][7]
През 1987 г. тя се запознава с художника и писател Джон Кейн, за когото се омъжва през 1992 г. и живеят в южната част на Англия.[2][5]
Танит Ли умира от рак на гърдата на 24 май 2015 г. в Източен Съсекс, Англия.[5][7]
The Birthgrave (1975)[1][3][4] Vazkor, Son of Vazko (1978) Quest for the White Witch (1978)
The Storm Lord (1976)[1][3] Anackire (1983) The White Serpent (1988)
Night's Master (1978)[1][2] Death's Master (1979) – Британска награда за фентъзи за роман Delusion's Master (1981) Delirium's Mistress (1986) Night's Sorceries (1987)
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tanith Lee в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|