Телави | |
— град — | |
Панорама | |
Страна | Грузия |
---|---|
Област | Кахетия |
Надм. височина | 722 m |
Население | 19 629[1] души (2014) |
Основаване | І век |
Официален сайт | telavi.gov.ge |
Телави в Общомедия |
Тела̀ви (на грузински თელავი) е град в Източна Грузия, разположен в сърцето на историческата област Кахетия, в долината на реките Йори и Алазани.[2] Градът е център на региона и на грузинското винарство, което тук е издигнато в култ. Името на Телави произлиза от високите, многовековни брястове (на грузински „тела“), които растат край него.[3] Населението му през 2002 година е 21 800 души.[4] По някои данни през 2014 то намалява на 19 629 души.[1]
Телави е разположен в Алазанската долина, на северния склон на Циви-Гомборския хребет, на надморска височина между 500 и 800 m.[4] Околностите край града са доста разнообразни – могат да се видят едновременно зелени речни долини, склоновете на Голям Кавказ, обрасли с дъб и габър и високи върхове.[3]
Зимата в Телави е студена, а лятото – горещо и сухо.[3] Алазанската долина се отличава с по-високи температури и влажност от останалите части на Грузия. Климатът е подобен на този в южното подножие на Италианските Алпи.[5]
Средната температура през януари се колебае между 0 °С и 1 °С, а тази през най-топлия месец – между 23 °С и 25 °С. Годишното количество на дъждовете достига 800 – 1000 mm.[5]
Археологическите разкопки доказват съществуването на селището още през Бронзовата епоха.[4] Телави е един от най-древните градове в страната, наред с Тбилиси, Мцхета и Кутаиси. Известен е от І – ІІ век и дълго време играе ролята на важен търговски център по пътя от Близкия изток към Европа.[3] Първото документирано упоменаване на града е от I век, а едно от първите е това от II век, когато александрийският географ Клавдий Птолемей го споменава под името Теледа.[4]
Има недоказани съмнения, че може би Телави е основан в по-късно време, през 893 година от кахетинския цар Квирик I.[6] След известен период на стагнация, информация за Телави се появява отново в документи през 8-9 век, когато се изгражда и първата крепост. До това време градът не е упоменат никъде. Даже цар Вахтанг I Горгасали, който разгръща сериозно строителство в Кахетия, не е построил нищо на това място, което дава основание за възникналите съмнения.[7]
Интересна информация за града дават регистрите от 10 век на арабския географ Шамсудин ал-Мукадаси. Той споменава Телави наред с такива важни градове като Тбилиси, Шамкир, Ганджа и Шемахи. Говорейки за населението на селището, Ал-Мукадаси посочва, че по-голямата част се състои от християни.[4]
Столица по онова време е град Тианети, а Телави е като южна покрайнина на Кахетия.[7] Историята на града е тясно свързана с развитието на тази област, на която той винаги е бил главен град. През 7 век на това място е образувано независимо феодално княжество.[3]
През 1014 година западногрузинският цар разрушава Тианети и премества столицата си в Телави. Градът остава столица на Царство Кахетия, а след това и на Кахетия-Херети, в продължение на около 100 години.[7] През 12 век Кахетия влиза в състава на обединена Грузия под властта на Давид IV Строителя. По време на т.нар. Златна ера на Грузия, Телави, в който търговията и занаятите по това време са силно развити, става един от най-значителните политически и икономически центрове в страната. През втората половина на 13 век, след монголското нашествие, градът губи своето значение.[3][4]
След разпадането на Царство Грузия през 15 век, ролята на Телави започва да намалява и градът, в крайна сметка, се превръща в обикновен град на търговията и занаятите.[4] През втората половина на 15 век Кахетия се отделя като самостоятелно царство, но негова столица става Греми. През следващите два века царството води неравна борба за независимостта си, срещу Иран и Турция.[3]
През 17 век градът отново става процъфтяващ център на региона.[3] През 1615 година, след разрушаването на Греми, Телави повторно става столица на Кахетия, тъй като цар Арчил II премества резиденцията си от Греми в Телави.[3][7] През 1762 година Катехия и Картли се обединяват в общо царство,[3] а Телави се превръща във втората столица на Обединеното източногрузинско картли-кахетинско царство, след Тбилиси.[4]
По време на цар Ираклий II, който е роден и умира в този град, настъпва епоха на възраждане на Телави, който е превърнат в стратегически и културен център. Ираклий основава в него семинария и театър, а реформите му засягат всички аспекти на страната. Те променят фундаментално икономическата, политическата и културната ориентация на Картли-Кахетия и впоследствие на цялата Грузия. За грузинския народ неговото име се превръща в символ на свобода и национална независимост. Все още е наричан галено „Малкият кахетиец“, а героичните му дела са описани в народната литература.[4]
Така Телави става два пъти столица на страната и остава такава в продължение на около 300 години – от 1014 до 1104 и от 1615 до 1801 година. По тази причина всички големи постройки в града са от тези по-късни периоди. Крепостта е построена чак в края на 18 век, при Ираклий II. В града няма даже и един относително стар църковен храм.[7]
През 1801 година Картли-Кахетия е анексирана от Руската империя и Телави губи статута си на столица.[4] През този период градът получава името Телав и влиза първо в състава на Грузино-Имеретинска губерния, а след това – в Тифлиска.[3] Икономиката на града запада и в него работят само дребни промишлени предприятия и работилници – боядисване на кожи, производство на керамични съдове и вино, развити са търговията и селското стопанство. В края на 19 век населението на града е около 12 000 души, 9000 от които арменци, 2000 – етнически грузинци и 1000 от различни етноси.[4]
Градът не е голям и в него живеят малко над 20 хиляди души. В старата част има малки къщички с дървени балкони, а на някои места са направени велосипедни алеи. През 2013 година централните улици и къщите по тях са реставрирани.[8] Телави е единственият град в Грузия, където има сравнително добре запазени четири крепости от различни исторически периоди. Поради тази причина архитекти, учени и историци на изкуството го приемат като най-средновековния град в страната.[4]
В центъра на Телави се издигат замъкът на Ираклий II и неговият паметник. Самият замък има правилна форма и кули, а в него се намира домът, в който е роден и израсъл Ираклий. Къщата е малка, едноетажна и квадратна в план. Сградата е реконструирана и днес в нея е организиран музей.[7]
Паметникът на Ираклий II е поставен пред замъка, с поглед напред, към пътя за градовете Гуджаани и Сигнахи, а гърбът му е обърнат към град Ахмета. Една от сцените във филма „Мимино“ е снимана в подножието на този паметник. На юг от площада с паметника се извисява стар, 900-годишен чинар, който е най-старото дърво в Грузия.[7]
На запад от паметника върви проспект „Ираклий II“, главната улица на града. Дължината ѝ от паметника до моста на реката е 600 метра. Тук се намира сърцето на целия светски живот – няколко интернет-кафета, ресторанти и магазини. В края на улицата, до моста е разположена сградата на градския и районния съвет.[7]
Западният край на улицата стига до река с името Телавис-рике, а пътят, който върви покрай реката, във всяка от последователните си части, има няколко различни имена – Бахтрионска, Годердзи, Саакадзе. На нея са разположени два хотела и общината. По-нататък, по продължението ѝ, се намират автогарата и голям закрит пазар, на който се продават плодове, зеленчуци, ядки, подправки, сирене сулугуни, националните наденички чурчхела и други.[7]
В Телави има театрална сграда, педагогически институт и историко-географски музей.[9] Тук приемат ученици техникумът по механизация и електрификация на селското стопанство, медицинско и музикално училище.[10]
В Телави почти няма къщи за гости, но има няколко големи, елитни хотели като „Hotel Rcheuli Marani“ и „Старият Телави“. Съществува и един полуремонтиран хотел от съветско време – „Кахетия“. Гледката от него е много добра, но ремонтните работи са спряни през 2012 година.[7]
Паркът Надиквари в града предлага красива природа, поддържани алеи, детски площадки, открит театър за постановки и концерти и панорамна гледка към долината Алазани и Кавказките планини. Към него е организиран малък детски парк с кафене.[8] През 2013 година, благодарение на доброволни дарения, в града е издигнат паметник на Сталин.[11] Стадионът в града носи името на грузинския футболист Гиви Чохели и има капацитет 12 000 места.[12]
Градът и околностите му представляват голям интерес в исторически план. До наши дни са достигнали много важни архитектурни и исторически паметници.[3] След южната част на града изчезва всякаква цивилизация и започва безкрайна, дива гора.[7] Следните забележителности се намират в чертите на града:
Грузия е изпълнена с легенди, церемонии и традиции, които изразяват дълбокото значение на винопроизводството. Лозята съпътстват страната още от създаването ѝ. Открити са гроздови семена, датирани към 7000 – 6000 години преди новата ера. По време на археологически разкопки в района, са разкрити огромни глинени кани от преди 3000 години. Някои дори считат, че думата „вино“, обща за много езици, произлиза от грузинската думата gvino. Много известни поети, писатели и пътешественици описват Грузия като земята на старинни традиции, свързани с лозарството и винопроизводството. Сред тях е и древногръцкият епически поет и граматик Аполоний Родоски, възпял виното на Грузия в своята „Аргонавтика“ от 295 г. пр.н.е.[17]
Градът е известен с древните си винарски традиции, съхранени в Кахетия от незапомнени времена и известни по цял свят. Тук се произвеждат 70 вида различни вина, най-известни от които са Киндзмараули, Саперави, Цинандали и Ахашени.[3]
Телави е център на основния винопроизводителен регион в Грузия и през 1915 година, близо до града, е основана голяма винарска изба. Историята ѝ е белязана с периоди на подем и стагнация. През 1997 година тя е напълно обновена и оборудвана с усъвършенствани съвременни апарати. Прилагат се винарски технологии, съчетаващи грузинските национални традиции в лозаро-винарството със световния опит. Висококачествените вина, произведени във Винарска изба „Телави“ се изнасят за Русия, Украйна, Латвия, Литва, Естония, Полша, Беларус, Швейцария, Холандия, Германия, САЩ, Нова Зеландия и Казахстан. Избата е наградена с няколко златни и сребърни медала на различни международни изложби.[17]
В града е развита хранително-вкусовата промишленост, има фабрика за производство на сурова коприна, предприятие за мраморни изделия, производство на строителни материали.[9] Тук работят още млекозавод, месокомбинат, железобетонен завод, шивашка и трикотажна фабрики.[10]
Преди много векове, при някакъв митичен грузински цар, дошли пратеници на арменското племе, тогава поробено вече от турците и монголите. Помолили го да им позволи да живеят в неговите земи. Царят им разрешил, предложил им да си изберат което пожелаят място и да се заселят на него. Дълго пътували арменците из страната, обиколили Картли, Сомхетия и най-накрая навлезли в Алазанската долина. Останали поразени от красотата ѝ и от изобилието на студени извори. Хората извикали „тук е добре“, което на арменски звучи „те лав“. Арменците създали на това място град, който носи името на първото им възклицание, при срещата с прекрасната природа. А царят толкова харесал града, че пренесъл в него своята резиденция и построил крепост.[7]
В околностите на града също има много архитектурни и исторически паметници: