Темистокли Гърмени

Темистокли Гърмени
Themistokli Gërmenji
Паметник на Гърмени в Корча
Роден
1871 г.
Починал
7 ноември 1917 г. (46 г.)
РелигияПравославна църква
Темистокли Гърмени в Общомедия

Темистокли Гърмени (на албански: Themistokli Gërmenji) е албански национален герой и революционер. Един от дейците на Албанското възраждане и водач на албанските чети между 1909 и 1914 година, както и полицейски префект на Автономната албанска република Корча от 1916 година.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Темистокли Гърмени е роден през 1871 година в град Корча, днес в Албания. Дядо му Димитриос се преселва от Гърмен, Колония, в Корча през 1860 година и приема фамилното име Гърмени. Баща му Атанас се прехвърля по икономически причини в Египет и след това в Букурещ и Истанбул, докато майка му Констандина, жена му Катерина, тримата му синове Спиро, Телемакун и Темистикли и двете му дъщери Александра и Ефтерпина остават в Корча.[1]

След като получава основното си образование в Корча, Темистокли емигрира в Румъния през 1892 година. В Букурещ е повлиян от повишаването на патриотичните общества на албанската общност. Завръща се в Корча, а с брат си в Битоля отваря хотел „Лирия“, който се превръща в център на националистическото движение.[2] В него дейци на Албанското възраждане провеждат Битолския конгрес и планират албанските въстания в периода 1909-1912 година.[3] Гърмени е поддръжник на взаимодействието с българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[4]

През 1911 година пътува до Италия и Гърция, за да намери подкрепа. През същата година е обявен за персона нон грата в Гърция, защото отказва на гръцките власти да не провежда национална пропаганда южно от Вльора.[5] Гърмени предвожда въоръжена албанска чета, съставена от хора от различни вероизповедания и социални класи, но борещи се срещу Османската империя.[6] Докато действа между Скора и Гирокастро, опитвайки се да плени военните провизии на Османската армия е заловен и затворен в Янина.[7] Когато се завръща в Корча води една от двете нелегални албански чети в региона (другата е на Сали Бутка). По време на Балканските войни воюва на страната на Княжество Албания срещу Автономната република Северен Епир, опитвайки неуспешно да защити родния си град Корча от настъпващите прогръцки части. Темистокли Гърмени бяга в София, България, през 1915 година, когато гръцката армия повторно окупира Корча по време на Първата световна война. През октомври 1916 година се намира в Поградец, където търси подкрепа от австрийските и българските власти, но след това минава на френска служба в новозавладения Корча в края на ноември 1916 година.

Френските офицери назначават комисия начело с Гърмени, която подписва с тях протокол за основаването на автономна област Корча, която е официално обявена на 10 декември 1916 година. Гърмени е награден с военен кръст за участието му в превземането на Поградец.[8] Скоро след това обаче Гърмени е обвинен в тайни преговори с Централните сили и е екзекутиран на 7 ноември 1917 година в Солун.[9] Остават съмнения, че е набеден от гръцки информатори.[8]

В Корча е издигнат негов паметник.[9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Simbol i Heronjve dhe i martirëve // 2012. Посетен на 25 August 2014.
  2. ↑ Jacques, Edwin E. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Co., 1995. ISBN 978-0-89950-932-7. ...he and his brother opened the Liria (Freedom) hotel ...
  3. ↑ Jacques, Edwin E. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Co., 1995. ISBN 978-0-89950-932-7. ... hotel soon became the centre for patriotic Albanians. Here they planned the Congress of Monastir, and here they planned the four annual upprisings 1909, 1910, 1911 and 1912...
  4. ↑ Clayer, Nathalie. Aux origines du nationalisme albanais: la naissance d'une nation. Karthala, 2007. ISBN 978-2-84586-816-8. с. 666. ... ce personnage alla dans le sens d'une cooperation avec les Bulgares....
  5. ↑ Jacques, Edwin E. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Co., 1995. ISBN 978-0-89950-932-7. с. 267. Venizelos .... offered them arms, ammunition, free passage through Greece to the Turkish border, and a "fat salary".... on one condition: not to carry on any nationalistic propaganda south of Vlora, which region he coveted for Greece... became personae non grata on Greek territory
  6. ↑ Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. с. 421.
  7. ↑ Jacques, Edwin E. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Co., 1995. ISBN 978-0-89950-932-7. с. 267. Operating between Saranda and Gjirokastra,... capture Turkish military supplies. was seized. imprisoned in Ioannina
  8. ↑ а б Pearson, Owen. Albania and King Zog: independence, republic and monarchy 1908-1939. I.B.Tauris, 2004. ISBN 978-1-84511-013-0. с. 62, 103, 109. Посетен на 4 November 2010.
  9. ↑ а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 165. (на английски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“