Тенрекови | ||||||||||||||||||||||||||||||
Тенрек (T. ecaudatus) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Butler, 1972 Gray, 1821 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Тенрекови в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Тенрековите (Tenrecidae) са семейство плацентни бозайници от Мадагаскар и Централна Африка. На външен вид наподобяват на таралежи, но родството им е далечно, а приликите са резултат от конвергентна еволюция. В местата, които обитават, тенрековите заемат екологични ниши сходни с тези на земеровки, таралежи, опосуми, мишки и дори видри.[1]
Основната част от видовете обитават остров Мадагаскар. Три вида от два рода са разпространени в екваториалната част на Африка. Tenrec ecaudatus е интродуциран и на съседните на Мадагаскар Коморски, Сейшелски и Маскаренски острови. Различните представители са се специализирали към воден, дървесен, наземен или подземен начин на живот съобразно условията на средата, която обитават.
Тенрековите са относително дребни бозайници с размери вариращи от 4,5 cm и тегло от едва 5 грама при най-малкия вид до 25–39 cm и тегло от около килограм при най-едрия.[2] Имат добре развита развита сквамозна тъпанчева кост, която обуславя добър слух. Скуловата арка на скулната кост е непълна, очите са малки. Характерно за представителите, е че имат заламбдодонтни горни кътници с изключение на представителите от род Potamogalinae, чиито зъби са диламбдодонтни. Зъбната формула е:. Характерно за всички е, че храносмилателната система завършва в общ отвор клоака с пикочно-половата система, като по този признак се доближават до ранни представители на бозайниците и други групи гръбначни животни. В периодите, когато е сух сезон в ареала на местообитанията им, тенрековите могат да понижат своята телесна температура и да изпаднат в хибернация. Други представители, обаче, преживяват този период само в лек ступор.
Представителите са основно нощни, като се хранят с разнообразни безгръбначни и дребни гръбначни животни. Консумират и растителна храна. Бременността им продължава от 50 до 64 дни, като раждат от 2 до 32 малки. Известно е, че някои представители имат по 29 сукални зърна, което ги прави рекордьори сред бозайниците.[2]
Фосилни останки от представители на семейството днес се откриват много рядко. Най-ранните от тях са от миоцен в Кения и от плейстцен на Мадагаскар. Молекулен[3][4] и морфологичен[5][6][7][8] анализ на представителите е причина те да бъдат отделени от разред насекомоядни и да бъдат класифицирани в Afrotheria, което ги определя като далечни родственици на тръбозъба, слоновете, даманите, слонските земеровки и други представители еволюирали на Черния континент.
Семейството е подразделено на четири подсемейства с общо 10 рода и 34 вида:[9]
СЕМЕЙСТВО TENRECIDAE
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
|