Теодор Жерико

Теодор Жерико
	Теодор Жерико
	„Теодор Жерико“ (1816) от Александър-Мари Колин
Рождено име	Жан Луи Андре Теодор Жерико
Роден	26 септември 1791 г. Руан, Франция
Починал	26 януари 1824 г. (32 г.) Париж, Франция
Националност	французин
Стил	Романтизъм
Учители	Карл Верне, Пиер-Нарцис Гуерин, Клод Верне, Пиер Герен
Направление	живопис, литография
Известни творби	Потъването на „Медуза“
	Теодор Жерико в Общомедия

Жан Луи Андре Теодо̀р Жерико̀ (на френски: Jean-Louis-André-Théodore Géricault), по-известен само като Теодор Жерико, е френски живописец и литограф. Макар че умрял съвсем млад, той е един от пионерите на романтизма.

Биография

Ранни години

Теодор Жерико е роден на 26 септември 1791 в град Руан. Там той изучава традиционното английско изкуство при Карл Верне и класическите композиционни фигури при Пиер-Нарцис Гуерин. За кратко време е ученик на Клод Верне и Пиер Герен. Те в началото го упрекват, че не приема принципите на школата на Давид, но по-късно приемат рационалистичния му подход.^[1] Жерико скоро напуска класната стая, като предпочита да учи в Лувъра, където (от 1810 до 1815 г.) копира картини на Рубенс, Тициан, Веласкес и Рембранд. През този период в Лувъра той открива липсващата на неокласицизма виталност. Голяма част от времето си прекарва във Версай, където натрупва знанията си за анатомията и движенията на конете.

Успехът

Първата му голяма творба е „Атакуващият хусар“, изложена на Парижкия салон през 1812 г. В нея се забелязва влиянието на стила на Рубенс и интереса към представянето на съвременни теми. Този младежки успех е последван от промяна в посоката – през следващите няколко години Жерико рисува серия малки картини на коне и кавалеристи. Той излага „Раненият кирасир“ на Салона през 1814 г. – трудна творба, която не е толкова добре приета. Разочарован, художникът постъпва в армията и за известно време служи в гарнизона на Версай. През следващите две години той започва изучаване на конструкцията и композицията на човешката фигура, които свидетелстват за склонност към драматизъм.

Заедно с леля си предприема пътуване до Флоренция, Рим и Неапол (1816 – 17), подтикнат от желанието си да избяга от романтичното задръстване. По това време се заражда интересът му към Микеланджело. Рим вдъхновява подготовката на монументални платна – „Надпреварата на конете на Барбери“ представлява епична композиция и абстрактна тема, която обещава да бъде „без паралел в своето време“. Жерико не завършва картината и се завръща във Франция. През 1821 г. той рисува „Надбягване в Ипсъм“.

Потъването на „Медуза“

Жерико периодично се връща към военните теми от ранните си картини и серията военни литографии, която започва след завръщането си от Италия и е смятана за един от ранните върхове в това изразно средство. Вероятно най-значимата му и определено най-амбициозна творба е "Потъването на „Медуза“" (1818 – 1819), която изобразява последиците от съвременното корабокрушение на френския кораб „Медуза“, при което капитанът остава екипажа и пътниците да се удавят. Инцидентът се превръща в скандал и драматичната интерпретация на Жерико представя трагедията по монументален начин. Известността на картината идва от обвинението в корупция, но и драматизираната вековна тема за борбата между човека и природата. Тя със сигурност възбужда въображението на младия Йожен Дьолакроа, който позира за една от умиращите фигури.

Класически изобразените фигури и структура на композицията са в контраст с необуздаността на темата и създават важен мост между неокласическия и романтичния стил. Картината смесва много влияния: „Страшният съд“ на Микеланджело, грандиозния подход към съвременните събития на Антоан Жан Гро, групирането на фигурите на Хенри Фусели и може би „Уотсън и акулата“ (1778) на Джон Копли.

Картината разпалва политическите страсти, първо, когато е изложена в Парижкия салон през 1819 г., и след това през 1820 г., когато заедно с автора си заминава за Англия, където получава висока оценка. Докато е в Лондон, Жерико се сблъсква с градската бедност и прави рисунки на нещата, които са го впечатлили. След това публикува литографии на основата на тези рисунки, които са лишени от всякаква сантименталност. В тях се усеща силното влияние на литографа и карикатурист Никола-Тусен Шарле.

Късни творби

След завръщането си във Франция през 1821 г. Жерико е вдъхновен да рисува серия от десет портрета на един луд пациент на своя приятел д-р Етиен Жан Жорже, като всеки портрет представя различно нещастие. Запазени са само пет портрета от тази поредица, включително „Лудата жена“. Картините се отличават с виртуозен стил, изразителен реализъм и с документирането на психическите проблеми на индивида, което става още по-трогателно, като се има предвид лудостта в семейството на Жерико, както и собственото му психическо здраве. На Жерико се приписват и няколко забележителни натюрморта с отрязани глави и крайници.

Последните усилия на Жерико са насочени към подготвителни скици към няколко епични композиции, включително „Отваряне на портите на испанската инквизиция“ и „Африкански търг за роби“. Тези рисунки свидетелстват за голяма амбиция, но влошаващото се здраве на художника му попречва да ги завърши. Преждевременната му смърт не му позволява да нарисува и „Отстъплението на французите от Русия през 1812“.

Смърт

Отслабнал от инцидент при езда и хронична туберкулозна инфекция, Жерико умира в Париж през 1824 г. след продължително боледуване. Бронзовата статуя на гроба му в Пер Лашез е облегната с четка в ръка над барелеф на „Потъването на „Медуза“".

Галерия

„Конен офицер от императорската гвардия в атака“ (1812)
„Раненият кирасир“ (1814)
„Потъването на „Медуза““ (1819)
„Надбягване в Ипсъм“ (1821)
Смъртната маска на Жерико
Паметник на Антонин Етекс на гроба на Жерико

Източници

↑ Eitner, p.1

Литература

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Теодор Жерико.

Eitner, Lorenz. „Introduction“, Theodore Gericault. Salander-O'Reilly, 1987
Riding, Christine. „The Raft of the Medusa in Britain“, Crossing the Channel: British and French Painting in the Age of Romanticism. Tate Publishing, 2003

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Théodore Géricault в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Eitner, p.1

[1]