Теодор Флурноа Théodore Flournoy | |
швейцарски психолог | |
1911 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Женева, Швейцария |
Религия | Калвинизъм[1] |
Националност | Швейцария |
Учил в | Женевски университет Парижки университет[1] Лайпцигски университет[1] |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Женевски университет |
Семейство | |
Деца | Анри Флурноа |
Други роднини | Едуар Клапаред (първи братовчед)[2] Реймон дьо Сосюр (зет) |
Теодор Флурноа в Общомедия |
Теодор Флурноа (на немски: Théodore Flournoy)[3] е швейцарски психолог, автор на книги върху спиритизма и психичните феномени. Той е баща на психиатъра и психоаналитик Анри Флурноа.
Роден е на 15 август 1854 година в Женева, Швейцария. Става професор по психология в Женевския университет.
Известен е с изследването си на медиума Елен Смит (или Хелене Смит – псевдоним на Катерин Мюлер), която предава информация за минали животи в състояние на транс,[4] озаглавено „От Индия до планетата Марс“ (1899). Флурноа предполага, че тази информация е като „измислица на подсъзнателно въображение“ и продукт на несъзнаваното (Stevens, 1994).
Флурноа е съвременник на Фройд и неговата работа повлиява на изследването на Карл Густав Юнг върху друг медиум – неговата братовчедка Хелене Прайсверк, което изследване впоследствие става докторска дисертация на Юнг през 1902 г.[5]
Флурноа е един от малкото учени на своето време, който приема възгледа на Уилям Джеймс за първичната реалност на недуалното съзнание, както показва в своето есе Radical Empiricism (Радикален емпиризъм).[6]
Умира на 5 ноември 1920 година в Женева на 66-годишна възраст.