Теодорос Колокотронис

Теодорос Колокотронис Θεόδωρος Κολοκοτρώνης
клефт и новогръцки политик
Портрет от Дионисиос Цокос
Роден	3 април 1770 г. Рамавуни, Османска империя
Починал	4 февруари 1843 г. (72 г.) Атина, Кралство Гърция
Погребан	Първо атинско гробище, Гърция
Подпис
Теодорос Колокотронис в Общомедия

Теодорос Колокотронис (на гръцки: Θεόδωρος Κολοκοτρώνης) е Пелопонески водач по време на Гръцката война за независимост, и лидер на т. нар. руска партия.^[1][2]

Първоначалното име на неговия род е Τζεργίνης (Цергинис), като най-ранният известен член е Τριανταφυλλάκος Τζεργίνης (Триантафиллакос Цергинис). Според Колокотронис около 60 семейства са носили това име в Месения. Произходът на семейството е от село Рупаки (на границите на Месения и Аркадия), което в днешно време не съществува. В преброяването от 1461 – 1463 г., извършено от османците, Рупаки заявява, че е имало чисто гръцко население и наброява 21 къщи.^[3][4]

Произхожда по бащина линия от стар клефтски род.^[5] Баща му, Константинос Колокотронис, е офицер на руска служба. Майка му Замбия Коцаки произхожда от стария аркадски род Коцакис.

Подкрепя Йоан Каподистрия и за разлика от Йоанис Колетис не приема, и е в решителна опозиция срещу наложената баварократия. Осъден на смърт заради опит за държавен преврат през 1834 г. Присъдата, заедно с тази на сина му, е заменена от крал Отон I Гръцки на 20 години лишаване от свобода, а през 1837 г. е помилван и дори награден с държавен орден.

Синът му Янис Колокотронис е премиер на Гърция през 1862 г., а негов внук е Георгиос Колокотронис.

Бележки

1. Clogg 2013, p. 40 (Plate 11 Caption): „Nikitas was the nephew of another kleft, Theodoros Kolokotronis, the principal Greek commander.“
2. Pappas 1985, p. 4: „This angered some regimental Greeks, including Theodore Kolokotronis, later on one of the most important leaders of the Greek Revolution...“
3. Διήγησις συμβάντων της Ελληνικής Φυλής από τα 1770 έως τα 1836, υπαγόρευσε ο Θεόδωρος Κωνσταντίνου Κολοκοτρώνης (στον Γ. Τερτσέτη), Αθήνησιν Τύποις Χ. Νικολαΐδου Φιλαδελφεώς 1846, p. 3 – 4. Ἕνας ἀπὸ τὸ Ρουπάκι, πλησίον τοῦ χωρίου Τουρκολέκα, ἀφοῦ ἐχάλασε τὸ χωριό του, ἀνεχώρησε καὶ ἦλθε εἰς τὸ Λιμποβίσι, εἰς τὸν πρῶτον τοῦ χωρίου, ἐδῶ καὶ 300 χρόνους. Αὐτὸς ἐφάνη ἔξυπνος καὶ ὁ Δημογέροντας τὸν ἔκαμε γαμβρὸν καὶ κληρονόμον τῆς καταστάσεώς του ὅλης. Ἐλέγετο Τζεργίνης – μὲ αὐτὸ τὸ ὄνομα εὑρίσκονται καμμιὰ ἑξηνταριὰ οἰκογένειαι εἰς τὴν Μεσσηνίαν. Αὐτὸς εἶχε κάμει ἕνα ὡραιότατο παιδὶ καὶ τὸ εἶχε πιάσει ἕνας Μπουλούμπασης Ἀρβανίτης καὶ τὸ ἁλυσόδεσε. Ἐλέγετο Δημητράκης. Οἱ Ἀρβανῖται, ὁποὺ τὸν φύλαγαν, ἐπηδοῦσαν εἰς τὰς τρεῖς καὶ ὁ Μπουλούμπασης τοῦ εἶπε, ἂν πηδᾶ νὰ τοῦ βγάλει τὰς ἁλύσους. Ὁ Δημητράκης ἀπεκρίθηκε ὅτι πηδᾶ καὶ μὲ τὰς ἁλύσους, καὶ ἂν τοὺς περάσει, νὰ τὸν ἀφὴνει ἐλεύθερον. Ὁ Ἀρβανίτης τὸν ὑποσχέθη νὰ τὸν ἐλευθερώσει, ἂν προσπεράσει τοὺς ἄλλους πηδώντας, ἀλλ᾿ αὐτὸς τὸ ὑπεσχέθη ὡς ἀνέλπιστον. Ἐπήδησε, τοὺς ἀπέρασε καὶ τὸν ἄφηκαν ἐλεύθερον. Αὐτὸς ἐπανδρεύθηκε, ἔκαμε τρία παιδιά, ὀνομαζόμενα Χρόνης, Λάμπρος καὶ Δῆμος. Αὐτοὶ ἦσαν νοικοκυραῖοι, μὲ τὰ χωράφια τους, μὲ 500 πρόβατα καὶ 60 ἀλογογέλαδα. Ἐπιάσθησαν μὲ τοὺς ἀντιζήλους των καὶ ἐσκοτώθηκαν. Ἐπέρασαν εἰς τὴν Ρούμελην· 12 χρόνους ἔκαμαν μὲ τοὺς Κλέφτας, ἐπιστρέφουν εἰς τὴν Πελοπόννησον μὲ 15 Ρουμελιώτας. Οἱ Τοῦρκοι τὸ μανθάνουν, τοὺς πολιορκοῦν, σκοτώνουν ἕνα καὶ οἱ ἄλλοι ἐγλύτωσαν. Ὁ Δῆμος ἐπῆρε διὰ γυναίκα του τὴν θυγατέρα τοῦ καπετὰν Χρόνη ἀπὸ Χρυσοβίτσι, μεγάλο σπίτι. Τότε ἦταν, ὅταν ὁ Μοροζίνης ἐκυρίευσε τὸν Μορέα. Καὶ ἐπὶ Βενετζάνων δὲν ἦτον παρὰ καπεταναῖοι. Τὸ παιδὶ αὐτοῦ τοῦ Δήμου ὀνομάσθη Μπότσικας καὶ ἄφησε τ᾿ ὄνομα τῆς φαμίλιας του, ὁποὺ εἶχαν, Τζεργιναῖοι· ὀνομάσθη τοιοῦτος, διότι ἦτο μικρὸς καὶ μαυρουδερός. Εἰς τὸν καιρὸν τοῦ Μπότσικα ἐμβῆκαν οἱ Τοῦρκοι εἰς Μοριά. Οἱ Χρυσοβιτσιῶται, Λιμποβιτσιῶται καὶ οἱ Ἀρκουροδεματῖται ἐπῆγαν καὶ ἐπολέμησαν εἰς τοῦ Ντάρα τὸν Πύργο 6.000 Τούρκους. Αὐτοὶ ἐχαλάσθηκαν καὶ ἐγλύτωσε ὁ Μπότσικας. Αὐτὸς εἶχε ἕνα παιδί, Γιάννη, καὶ ἕνας Ἀρβανίτης εἶπε: «Βρέ, τί Μπιθεκούρας εἶναι αὐτός». Δηλαδὴ πόσον ὁ κῶλος του εἶναι σὰν κοτρώνι, καὶ ἔτσι τοῦ ἔμεινε τὸ ὄνομα Κολοκοτρώνης. Ὁ Μπότζικας ἐσκοτώθη, ὁ Γιάννης ἐκρεμάσθη εἰς τὴν Ἀνδρούσαν, ὥστε ἀπὸ τὰ 1553, ὅπου ἐφάνηκαν εἰς τὰ μέρη μας Τοῦρκοι, ποτὲ δὲν τοὺς ἀνεγνώρισαν, ἀλλ᾿ ἦσαν εἰς αἰώνιον πόλεμον.
4. H ιστορία του χωριού // Посетен на 2021-04-04. (на гръцки)
5. Stavrianos 1963, с. 195: „Similar is the testimony of another Greek revolutionary, the colorful Theodore Kolokotronis, who, after being a klepht in the Peloponnesus, served under the British in the Ionian Islands and then played a leading role in the Greek war of independence...“