Тигър II | |
„Кралски тигър“ в Ла Глейзе, Белгия | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Националност | Нацистка Германия |
Тип | тежък танк |
История на производство и служба | |
Проектант | Porsche, Henschel |
Производител | Henschel |
Произвеждан | декември 1943 г. – април 1944 г. |
Брой произведени | 485 |
На въоръжение | 1944 – 1945 |
На въоръжение в | Нацистка Германия |
Конфликти | Втора световна война |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 69,7 t |
Дължина | 10,26 m |
Ширина | 3,75 m |
Височина | 3,09 m |
Технически данни | |
Силова установка | Maybach HL230P30 12 цилиндров 700 hp (522 kW) |
Макс. скорост | 38 km/h (по шосе) |
Запас от ход | 110 km (по шосе) |
Ширина на ров | 2,5 m |
Вертикално препятствие | 0,85 m |
Екипаж | 5 |
Тигър II в Общомедия |
Тигър II (наричан още Кралски тигър) (на немски: Panzerkampfwagen VI Ausf. B Tiger II, „Königstiger“, обозначение по класификация на германската военна техника SdKfz 182) е тежък немски танк от последните години на Втората световна война. Тежката му броня и мощното оръдие го правят господстваща машина на бойното поле, но късната му поява, малкото произведени машини и особено недостигът на гориво попречват да се промени изходът от войната.
Проектът е възложен на фирмите „Henchel“ и „Porsche“. Първоначално „Porsche“ проектира танк, базиран на предходния модел VK 4501 и въоръжен със 150-mm оръдие. Този проект е спрян в полза на монтираното на купол 88-mm оръдие. Скоро работата по този модел е отменена, тъй като за производството на електрическата трансмисия се изразходва много мед, която в този период е в ограничена наличност. Производството на куполите вече е започнато и е взето решение да бъдат монтирани на шасита на танкове произвеждани от Henchel. Проектът на Henchel, VK 4503(H), е завършен през октомври 1943 г. и в него са включени компоненти от Panther II.[1]
В много отношения Тигър II е подобен на Пантера. Използва същия двигател както при късните разновидности на Panther, но голямата маса на Тигър II води до по-лошо отношение между мощността и теглото и по-ниска скорост и маневреност от Panther, независимо че Кралският тигър разполага с много здрава и дебела броня, която осигурява пълна защита от оръдията на съюзническите танкове. Размерите му затрудняват придвижването и прикриването на бойното поле. Много машини са изоставени и унищожени от екипажите си, когато горивото им свършва.[1] Дългоцевното 88-mm оръдие може да унищожи съветски или американски танк на разстояние до 3500 m. Един от последните проекти на „Henchel“ и последният от германските тежки танкове, превъзходството му на бойното поле е затруднено от липсата на гориво и резервни части. Фронталната броня не е пробита по време на войната, а страничната е пробита веднъж от 280 kg бомба, пусната от британски тежък изтребител „Mosquito“.
Шасито на Тигър II представлява заварена конструкция с максимална дебелина от 150 mm в челната част. Механик-водачът е разположен в лявата предна част. Вдясно от него се намира радиооператорът, който използва картечницата в предната част на шасито. Куполът също е заварена конструкция с максимална дебелина от 185 mm в челната част. В него са разположени командирът и стрелецът (лява страна) и пълначът (дясна страна). Двигателят е разположен в задната част на шасито.[1]
Основното въоръжение на танка е дългостволното 88-mm оръдие KwK 43, което може да изстрелва бронебойни и високоексплозивни снаряди, като първите имат по-висока начална скорост от тези изстрелвани от Тигър. Коаксиално на оръдието е разположена картечница MG 34. Машината разполага с 84 снаряда за 88-mm оръдие и 5850 патрона за картечниците.[1]
Серийното производство на Тигър II започва през декември 1943 г. в Касел, Германия. На първите 50 произведени машини е монтиран купол на „Porsche“, а на останалите на „Henchel“. Произведени са общо 492 машини.[1] Произвеждан е до април 1945 г. Според други източници броят на произведените машини е между 490 и 500.
Тигър II е използван за първи път на Източния фронт през май 1944 г., а на Западния фронт се появява през август 1944 г. в Нормандия.[1]
|