Тимъти Лири

Тимъти Лири
Timothy Francis Leary
американски психолог
Роден
Починал
31 май 1996 г. (75 г.)
Религияиндуизъм
Националност САЩ
Учил вКалифорнийски университет – Бъркли
Алабамски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вКалифорнийски университет – Бъркли
Харвардски университет (1963)[1]
Семейство
СъпругаМериън Буш (1945 – 55)
Мари Дела Чопа (1956 – 57)
Нена фон Шлебрюге (1964 – 65)
Розмари Удръф (1967 – 76)
Барбара Чейз (1978 – 92)
Деца3
Уебсайт
Тимъти Лири в Общомедия

Тимъти Франсис Лиъри (на английски: Timothy Francis Leary) е американски психолог и автор на книги, известен най-вече с изучаването на ефектите на психеделичните наркотици и с позицията, насърчаваща свободата на тяхното използване.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 октомври 1920 г. в Спрингфийлд, Масачузетс. През Втората световна война Лиъри е военен лекар, едновременно с това следва във Военната академия в Уест Пойнт. Става бакалавър по психология, но през 1943 г. напуска академията. През 1946 г. става магистър в Уошингтън Стейт Юнивърсити, а през 1950 г. завършва своята докторантура в Калифорнийския университет в Бъркли. Преподава в Харвард до 1963 г., когато е изгонен от там. През това време Лиъри вече е пробвал ЛСД и е станал горещ негов защитник и пропонент. Първоначално Лиъри е несъгласен с Кен Киси, че всички трябва да пробват ЛСД – Лиъри настоява, че трябва да се подхожда стриктно и научно към тази дрога и преживяванията, свързани с нея. Впоследствие обаче той става поддръжник на идеята за масовата употреба. Лиъри запознава с ЛСД множество хора, включително Олдъс Хъксли, Телониъс Монк, Алан Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Джак Керуак. Той вярва, че под въздействието на ЛСД може да се преживее както илюминацията, така и отделните сфери, описани в Тибетска книга на мъртвите. Подтикнати от преживяванията си на ЛСД Лиъри, заедно с колегите си Ралф Мецнер и Ричард Алпърт (Ram Das) написват психаделична адаптация на тибетския текст, който да служи за наръчник на психонавтите.[2]

Тимъти Лиъри по време на лекционно турне през 1969 г.

През 1970 г., по време на политическата си кампания за губернатор на Калифорния, Лиъри е осъден на 20 години затвор заради притежание на около 40 грама марихуана, което той отрича. В затвора му дават да попълни психологически въпросник, който самият той е измислил преди години. Лиъри го попълва така, че да създаде впечатление, че е лесно доминиран и подчиняващ се. В резултат получава килия в най-слабо охраняваното крило на затвора, от което по-късно бяга. След това Лиъри живее в Алжир, Швейцария, Австрия и Ливан. Следва Афганистан, откъдето е отвлечен от американското разузнаване. Той бива задържан от американски агенти още преди да слезе от самолета, с който каца в Кабул. Върнат е в САЩ, където е арестуван с обявена гаранция от 5 милиона долара – най-голямата в историята на САЩ дотогава. Съдията се аргументира с това, че ако Лиъри е на свобода, ще продължи да разпространява опасните си идеи. Това е в акорд с изявлението на американския президент Ричард Никсън, който го обявява за „най-опасния човек в Америка“. Лиъри е поставен в отделна килия с присъда от 95 години, негов съсед в срещуположната клетка е Чарлз Менсън. Лиъри води разговори с Менсън и пише книги. Освободен е през 1976 от новоизбрания либерален губернатор на Калифорния Джери Браун, който заема мястото на предишния консервативен губернатор и бъдещ президент – Роналд Рейгън. Остатъка от живота си Лиъри посвещава на писане на книги и изнасяне на лекции.

Умира на 31 май 1996 година в Лос Анджелис от рак на простатата. След смъртта си той е кремиран, а прахът му е изстрелян в Космоса, заедно с останките на още 24 души, на 21 април 1997 г. Сега останките на Лиъри обикалят Земята на всеки 62 минути.

Преди да умре, моли роднините си да му дадат ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както години преди него прави писателят Олдъс Хъксли. Последните му думи са „защо не?“, повторени с различни интонации. Един от най-близките му приятели Робърт Антон Уилсън продължава да разпространява идеите на Лиъри, преди самия той да умре през 2007 г.

Идеи

[редактиране | редактиране на кода]
Лиъри (по средата) заедно с Алън Гинсбърг и Джон Лили, 1991.

Просветление по време на психиделично преживяване

[редактиране | редактиране на кода]

Лиъри смята, че Тибетската книга на мъртвите е всъщност ръководство за поведение по време на психиделично пътуване. Тоест, четящият се старае да помогне не буквално на „душата“ на „мъртвия“, а на човек, изпаднал в дълбок психиделичен транс. По тази логика, според Лиъри, както в тибетската книга се говори за ослепителна светлина, която носи истината и която трябва да бъде видяна и избрана вместо турболентните видения и преживявания – същото важи и за ЛСД пътуването. Избягването на кармичната обусловеност се разглежда като избягване на „его – игри“. Както и в тибетския текст, се приема, че в началото на ЛСД пътуване, човек има възможност да види светлината и да осъзнае истината. Ако това не се случи, следват видения и приключения и последващи възможности да се види светлината, но с прогресивно намаляване на нейното въздействие. Ако човек през цялото пътуване не успее да разбере нищо освен хаотични чувства и видения, или дори изпадне в ужас, то тогава единственото което остава е той/тя да бъде тласкан към „успешно прераждане“, или в случая на ЛСД пътуване – към „успешно връщане към его-съществуване“.

Осемте вериги на човешкото съзнание

[редактиране | редактиране на кода]

Лиъри разделя елементите и потенциала на човешкото съзнание на осем вериги, четири от които се намират в лявото мозъчно полукълбо, и четири – в дясното:

  1. верига на био-оцеляването – тип мозък появил се преди 2 – 3 милиарда години, база за поведение тип „приближаване към хубаво, бягане от лошо“. Може да се активира с морфин или опиум.
  2. верига на емоциите – на около 500 млн. години, база за отношения тип доминация, подчинение, сътрудничество. Може да се активира с алкохол
  3. верига на символно мислене – на около 4 – 5 млн. години – база за създаване на човешки артефакти и концептуално мислене. Стимуланти като кафе, чай, кокаин, амфетамини.
  4. социално-сексуалната верига – база за предаване на племенна – етническа информация от поколение на поколение, база за понятието „време“. Лиъри не може да посочи съответстващия наркотик, според по-късни последователи може да е екстази.
    1. невро-соматичната верига – на около 4000 години, появява се в първите аристократични класи. Сексуално удоволствие и окултизъм. Активиращ наркотик – марихуана (THC).
  5. невро-електрическата верига – на около 2500 години. Активиране чрез псилоцибинови гъби, мескалин. Нервната система спира да се идентифицира със света и осъзнава, че е нервна система. Според Лиъри тази верига ще позволи комуникиране с други форми на живот, когато започнат пътуванията из дълбокия Космос.
  6. невро-генетичната верига – получаване на сигнали на ниво ДНК – РНК. Спомени от предишни прераждания, усещане за безсмъртие. Отворен достъп до „колективното несъзнавано“ на Карл Густав Юнг или „филогенетичното несъзнавано“ на Станислав Гроф. Активира се с ЛСД.
  7. невро-атомичната верига – база за „астрални проекции“, „излизания от тялото“, контакти с „извънземни“ или „вселенски разум“. Преживявания, сходни с тези, документирани от Джон Лили и Карлос Кастанеда. Ограниченията на пространството, времето и скоростта на светлината отпадат. Високи дози ЛСД помагат да се доближи това усещане.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Interpersonal Diagnosis of Personality. 1957.
  • (в съавторство с Ralph Metzner и Richard Alpert) The Psychedelic Experience: A Manual Based on the Tibetan Book of the Dead. 1964. (ISBN 0-8065-1652-6)
  • Psychedelic Prayers & Other Meditations. 1966. (ISBN 0-914171-84-4)
  • Start Your Own Religion. 1967. (ISBN 1-57951-073-6)
  • The Politics of Ecstasy. 1968. (ISBN 0-914171-33-X)
  • High Priest. 1968. (ISBN 0-914171-80-1)
  • Confessions of a Hope Fiend. 1973.
  • (в съавторство с Edward F. Heenan и Jack Fritscher) Mystery, magic & miracle: Religion in a post-Aquarian age, (A Spectrum book). 1973. Prentice-Hall. (ISBN 0-13-609032-X)
  • What Does WoMan Want?: Adventures Along the Schwartzchild Radius. 1976. Describes techniques of „Hedonic Engineering“ (Leary's name for tantric sex).
  • The Periodic Table of Evolution. 1977
  • Exo-Psychology: A Manual on The Use of the Nervous System According to the Instructions of the Manufacturers. 1977. Starseed/Peace Press.
  • Changing My Mind Among Others. 1982. Prentice Hall Trade. (ISBN 0-13-127829-0)
  • Flashbacks. 1983. Tarcher. (ISBN 0-87477-177-3)
  • Flashbacks. 1983. (ISBN 0-87477-497-7)
  • What Does Woman Want. 1987. New Falcon Publications. (ISBN 0-941404-62-5)
  • Info-Psychology. 1987. (ISBN 1-56184-105-6)
  • Info-Psychology: A Revision of Exo-Psychology. 1988. Falcon Pr. (ISBN 0-941404-60-9)
  • Change Your Brain. 1988. (ISBN 1-57951-017-5)
  • Your Brain is God. 1988. (ISBN 1-57951-052-3)
  • Game of Life. 1989. New Falcon Publications. (ISBN 0-941404-64-1). (Original Edition Published in 1977)
  • (в съавторство с Michael Horowitz и Vicki Marshall) Chaos and Cyber Culture. 1994. Ronin Publishing. (ISBN 0-914171-77-1)
  • HR GIGER ARh+. Giger, H. R. (foreword). 1994. Benedikt Taschen Verlag. (ISBN 3-8228-9642-X)
  • (в съавторство с Robert Williams) Surfing the Conscious Nets: A Graphic Novel. 1995. Last Gasp. (ISBN 0-86719-410-3)
  • The Lost Beatles Interviews Leary, Timothy (Afterword) and Geoffrey Giuliano, Brenda Giuliano. 1996. Plume. (ISBN 0-452-27025-1)
  • Intelligence Agents. 1996. Ronin Publishing. (ISBN 1-56184-038-6)
  • (в съавторство с Benjamin Weissman) Concrete & Buckshot: William S. Burroughs Paintings. 1996. Smart Art Press. (ISBN 1-889195-01-4)
  • Design for Dying. Leary, Timothy, with Sirius, R. U. 1997. HarperCollins Publishers Inc. ISBN 0-06-018700-X (cloth); ISBN 0-06-092866-2 (pbk.); ISBN 0-06-018250-4 (intl).
  • El Trip de La Muerte. 1998. Editorial Kairos. SPANISH. (ISBN 84-7245-408-8)
  • The Delicious Grace of Moving One's Hand: The Collected Sex Writings. 1999. Thunder's Mouth Press. (ISBN 1-56025-181-6)
  • Turn On, Tune In, Drop Out. 1999. Ronin Publishing. (ISBN 1-57951-009-4)
  • Politics of Self-Determination (Self-Mastery Series). 2001. Ronin Publishing. (ISBN 1-57951-015-9)
  • The Politics of Psychopharmacology. 2001. Ronin Publishing. (ISBN 1-57951-056-6)
  • Musings on Human Metamorphoses. 2002. Ronin Publishing. (ISBN 1-57951-058-2)
  • (в съавторство с Beverly A. Potter) Evolutionary Agents. 2004. Ronin Publishing. (ISBN 1-57951-064-7)
  • Interpersonal Diagnosis of Personality: A Functional Theory and Methodology for Personality Evaluation. 2004. Resource Publications. (ISBN 1-59244-776-7) (Original Edition Published in 1957)
На български
  • Неврополитика, ЕК ДИЛОК

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nytimes.com // Посетен на 2 април 2020 г.
  2. ↑ The Psychedelic Experience, архив на оригинала от 26 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170226043915/http://www.lycaeum.org/books/books/psychedelic_experience/tibetan.html, посетен на 19 октомври 2008 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни