Титан IIIC

Титан IIIC
Данни за ракетата
Функцияракета-носител
ПроизводителМартин
ОператорUSAF
СтранаСАЩ
Размери
Височина42 m
Диаметър3,05 m
Маса626 190 kg
Степени3
Капацитет
Товар до НЗО13 100 kg
История на изстрелванията
Статусизведена от употреба
Космодруми„Кейп Канаверал“
ВВС база Ванденберг
Общо изстрелвания36
Успешни31
Неуспешни5
Първи полет18 юни 1965 г.
Последен полет6 март 1982 г.
Бустери (Степен 0) – UA120
№ бустери2
Сборна тяга5850 kN
Импулс263 секунди
Време на работа115 секунди
Горивотвърдо
Първа степен
Двигатели2 x LR87-11
Тяга2340 kN
Импулс302 секунди
Време на работа147 секунди
ГоривоN2O4 / аерозин 50
Втора степен
Двигатели1 x LR91-11
Тяга454 kN
Импулс316 секунди
Време на работа205 секунди
ГоривоN2O4 / аерозин 50
Трета степен – Транстейдж
Двигатели2 х AJ-10-138
Тяга71,2 kN
Импулс319 секунди
Време на работа440 секунди
ГоривоN2O4 / аерозин 50
Титан IIIC в Общомедия

Титан IIIС (на английски: Titan IIIС) е американска тристепенна ракета-носител. Трета ракета-носител от подсемейството Титан III.

Предназначение

[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIIС е проектирана на базата на ракетата Титан IIIA с добавени твърдогоривни бустери за увеличаване на стартовата, а оттам и допустимата максимална маса на полезния товар. Твърдогоривните бустери, които са разработени за Tитан IIIC представляват значителен напредък в сравнение с предишните ракети с твърдо гориво, основно поради големия им размер и тяга, както и техните напреднали векторни системи за контрол на тягата. Като трета степен е използван ускорителен блок Транстейдж (на английски: Transtage). Системата за управление на Титан IIIC е усъвършенствана и използва електроника Delco VI IMU с много по-добри параметри от тези на IBM ASC-15 използвана в по-ранните модификации на Титан III. Основното предназначение на тази ракета е да извежда на околоземна орбита пилотирани летателни апарати - ракетоплан Х-20 и космически кораб Джемини - В, част от отменените програми X-20 Dyna-Soar и Пилотирана орбитална лаборатория. След закриването на споменатите програми, Титан IIIС е използван за извеждане на разузнавателни и комуникационни сателити, основно на USN. Ракетата - носител стартира от космодрума Кейп Канаверал, Флорида, за разлика от нейния събрат Титан IIID, който е изстрелван от авиобазата Ванденберг, Калифорния. До 1988 г. Титан ІІІС е най-големият носител, използван от USAF, докато се появява по-мощната ракета Титан IV.

Спецификация

[редактиране | редактиране на кода]

Нулева степен

[редактиране | редактиране на кода]
  • Двигатели: 2 x UA1205
  • Тяга: 5849 kN
  • Специфичен импулс: 263 секунди
  • Време за работа: 115 секунди
  • Гориво: твърдо

Първа степен

[редактиране | редактиране на кода]

Втора степен

[редактиране | редактиране на кода]

Трета степен – Транстейдж

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Krebs, Gunter. "Titan-3D". Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.
  • Wade, Mark. "Titan". Encyclopedia Astronautica. Посетен на 25 януари 2009.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]