Тор (спомагателен крайцер)

„Тор“ Thor, HSK-4
Флаг	Германия
Клас и тип	Товарен кораб/Спомагателен крайцер
Производител	Deutsche Werft, Хамбург, Германия
Служба
Заложен	1938 г.
Спуснат на вода	16 март 1938 г.
Влиза в строй	15 март 1940 г.
Потънал	след пожар на 30 ноември 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Хамбург
Собственик	Oldenburg Portuguese Line (OPDR)
Оператор	Oldenburg Portuguese Line (OPDR), ВМС на Германия
Бруто тонаж	3862 БРТ
Водоизместимост	9300 t (стандартна)
Дължина между перпендикулярите	122,0 m
Ширина	16,7 m
Газене	7,1
Задвижване	1 парна турбина; 2 водотръбни котли
Мощност	6500 к.с. (4,8 МВт)
Движител	1 гребен винт
Скорост	17 възела (31 km/h)
Далечина на плаване	40 000 морски мили
Екипаж	349 души
Кръстен в чест на	бог Тор
Въоръжение
Артилерия	6×1 150 mm;
Зенитна артилерия	2×2 37 mm; 4×2 20 mm
Торпедно въоръжение	2×2 533 mm ТА
Самолети	1 хидросамолет Arado Ar 196 A-1
„Тор“ в Общомедия

Тази статия е за Тор (спомагателен крайцер). За Тор (митология) вижте Тор (митология).

---

Тор (на немски: Thor, HSK-4^{[~ 1]}) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Санта Круз“ (на немски: Santa Cruz), в германския флот е познат като „Шиф-10“ (на немски: Schiff 36)^{[~ 2]}, в Кралския флот получава обозначението – „Рейдер „E““^[1][2].

Той е един от най-малките спомагателни крайцери на Германия, но в същото време е и един от най-резултатните кораби. За двата си похода той потопява спомагателен крайцер и 17 търговски съда, а също пленява още 4, с общ тонаж примерно 152 000 брт за 642 дни прекарани в поход^[3][2].

История

Корабът е построен в Хамбург на стапелите на фирмата „Дойче верфт“^[4] (на немски: Deutsche Werft AG Hamburg-Finkenwärder^[2]) за Олденбургско-Португалского параходно дружество и е спуснат на вода на 16 март 1938 г.^[4][2]под името „Санта Круз“. На 4 септември 1939 г.^[4] е реквизиран от Кригсмарине, след което е преоборудван във военен кораб. „Тор“ влиза в строя на германския флот на 15 март 1940 г.^[5][2] като спомагателен крайцер HSK-4.

Бойни действия

Първи поход

На 6 юни 1940 г.^[5][2] под командването на капитан-цур-зе^{[~ 3]} Ото Келер^[4] (на немски: Otto Kähler^[2]) „Тор“ тръгва за своя първи поход, а през нощта на 16 срещу 17 юни влиза в Северния Атлантик^[5][2].

На 1 юли 1940 година е пленен холандския транспорт „Кертозоно“ с екипаж от 56 души^[6][2]. Келер изпраща кораба във Франция.

На 6 юли 1940 г., „Тор“ пресича екватора^[6][2].

Втора жертва, на 7 юли 1940 г., е британския сухогруз „Делембър“, който забелязвайки рейдера се опитва да избяга^[6][2]. След като скъсява разстоянието на 8 km, „Тор“ открива огън, след което кораба се предава. Неговият капитан – Прет, един пътник и 43 моряка стават пленници. След това съда е миниран, взривен и потопен.

Третата жертва, 9 юли 1940 г., е белгийския „Брюге“, който се предава след третия предупредителен изстрел^[7][2]. 44 моряка, вкл. капитан Бум, са пленени. Съдът е миниран и потопен.

На 14 юли 1940 г., до остров Тринидад, без съпротива, е спрян британския транспорт „Грейсфилд“ с екипаж от 36 души^[7][2]. Транспортът е потопен с 40 150 mm снаряда и едно торпедо.

Следваща жертва е въглевозът „Уендовер“ на 16 юли 1940 г^[7][2]. „Тор“ привечер успява да се приближи на близка дистанция и веднага открива огън на поражение. От поредния залп англичанинът се запалва, появяват се и първите жертви. Обстрелът продължава, докато на „Уендовер“ не замлъква радиостанцията. От 40 члена на екипажа при обстрела загиват двама, в т.ч. и радиста. Още двама умират от раните си, вече на борда на „Тор“. Горящия съд е потопен със снаряди.

На следващия ден (17 юли 1940 г.) спират холандския сухогруз „Тела“ без съпротива^[7][2]. 33 моряка се добавят към пленниците. Сухогрузът е миниран, взривен и потопен.

Командването на флота отбелязва успехите на „Тор“ (за 17 дни 6 съда) и на 20 юли 1940 г. са представени за награда 30 души от екипажа^[8].

На 28 юли 1940 г.^[8][2] „Тор“ за първи път се среща с противников спомагателен крайцер. Британският контраадмирал Хенри Харууд изпраща крайцера „Алкантара“ за патрулиране в района на Пернамбуко – остров Тринидад. Харууд се надява да спре германския рейдер, ако той се отправи на юг. Действително именно „Алкантара“ намира неизвестния кораб и капитан Дж. Дж. П. Инхем заповядва да се започне преследване. В 12:00 часа от „британеца“, който следва почти по килватера немския кораб, се изпраща дълга зашифрована радиограма. Радистите на „Тор“ се опитват да я заглушат със смущения. Келер разбира, че не може да се отклони от боя. Той нарежда да се свали маскировката на кораба и влиза в боя. „Тор“, обстрелва англичаните добре прикрит от димни завеси, получава само две попадения, като един от снарядите така и не детонира. „Алкантара“ е значително по-пострадал, получава и снаряд във водолинията, което води до голям крен. Келер, заповядва да се постави димна завеса и да се излезе от боя окончателно, опасявайки се, че към мястото на битката вече са се насочили и други английски кораби^[9][10][2].

На 25 август към 28 август 1940 г. „Тор“, след среща с танкера „Рекум“, попълва запасите си с гориво^[11].

На 30 август 1940 г. по заповед на командването са представени за награда капитана на кораба и още 50 души^[11].

На 26 септември самолетът „Арадо“ забелязва голям кораб, който рейдера спира след час. Норвежката Лов на китовекитобойна база „Космос“ е много ценна награда, но капитан Келер няма как да я изпрати в Европа^[11][2]. „Космос“ е миниран, взривен и потопен.

На 8 октомври попадат на следващия голям съд. „Тор“ започва преследване, а когато разстоянието намалява сваля маскировката и открива огън. Транспортът се опитва да избяга, излъчвайки сигнали за тревога, които немците се опитват да заглушат. Хладилният кораб „Нейша“ получава осем или девет 150 mm снаряда^[11][2]. Корабът е довършен с торпедо и 35 снаряда.

В периода 9 ноември до 16 ноември „Тор“ се среща със снабдителния кораб „Рио Гранде“^[12][2]. Всички пленници, освен капитаните, са прехвърлени на „Рио Гранде“, а „Тор“ попълва запасите си.

На 5 декември наблюдателите забелязват на разстояние примерно 4 мили излизащ от мъглата много голям съд, разпознат като спомагателен крайцер. За час сражение високобордният „Карнарвон Кесъл“, представляващ прекрасна цел за добре тренираните немски артилеристи, получава не по-малко от осем 150 mm снаряда, които предизвикват няколко пожара. В 8:03 британският спомагателен крайцер, внезапно обръща на север и без да намалява скоростта започва да бяга. След 6 минути вече не се забелязва^[13][14][2].

На 22 декември 1940 година Келер получава от командването награда – Рицарски кръст^[15].

На 1 февруари 1941 г. „Тор“ пресича екватора^[16].

На 16 февруари 1941 „Тор“ се среща със снабдителния съд „Алстеруфер“, от който получава боеприпаси^[16][2].

След дълга пауза, на 25 март 1941 г., нова жертва на „Тор“ става товаропътническия лайнер „Британия“. Тъй като радиостанцията му без прекъсване изпраща шифровани съобщения, обстрелът по него продължава до потапянето на лайнера. Ото Келер, ръководейки се от информацията, която му дават радистите и надявайки се, че помощта ще пристигне след няколко часа не спасява бедстващите. Това води до почти двеста жертви^[17][2].

В същия ден (25 март 1941 г.) рейдера спира с предупредителен изстрел шведския въглевоз „Троллехолм“. Корабът е миниран и потопен, а екипажа му от 31 души е пленен^[17].

На 4 април 1941 г. вахтените забелязват силен дим, през който скоро се забелязали и две мачти. Келер решава, че това е „неутрален“, заповядва да се издигне гръцки флаг, но за всеки случай обявява и бойна тревога. Този път противник на „Тор“ става спомагателния крайцер „Волтер“. Три минути след началото на боя в средната част на „Волтер“ вече има много силен пожар. За цялото сражение британският кораб няма нито едно попадение във врага. Накрая британеца вдига белия флаг. Немските моряци спасяват 197 от 269 души екипаж^[18][19][2].

Последна жертва на първия поход, на 16 април 1941 г., става шведския рудовоз „Сър Ернест Касел“. 45 моряци са взети в плен, а самият кораб е миниран и потопен^[20][2].

Първият поход на „Тор“ завършва на 30 април 1941 година^[21][2]

Крайния резултат от него са 12 потопени и пленени съда, а също и уникалните за историята на Втората световна война три сражения със спомагателни крайцери на противника.

Втори поход

Първият опит за отплаване на „Тор“ на втори поход започва на 19 ноември 1941 г.^[22][2]. Към този момент корабът е модернизиран – старите оръдия са сменени с нови 150 mm оръдия Tbk С/36, поставен е радар. Но вечерта на следващия ден, „Тор“ се сблъсква с шведския рудовоз „Ботниа“, който бързо потъва. Заради получените повреди „Тор“ се връща в базата за ремонт. Второто отплаване е на 30 ноември 1941 г.^[23][2].

Гибел

„Тор“ потъва на 30 ноември 1942 г. в резултат на пожар на немския танкер „Алтмарк“, към който е долепен, 13 души от екипажа му загиват. „Алтмарк“ и „Нанкин“ в резултат на повредите също потъват. Екипажът на танкера дава 53 жертви. Причина за взрива, може би, е случайна искра при ремонтни работи в горивните резервоари на танкера.^[24][2]. Официално разследване за причините за катастрофата така и не е направено.

Резултати

Потопени и пленени съдове, първи поход:

Дата	Име	Тип	Принадлежност	Тонаж, брт[~ 4]	Товар	Съдба
1940-07-01 1 юли 1940	Kertosono	товарен кораб	Нидерландия	09290 9290		пленен, изпратен в Лориан
1940-07-07 7 юли 1940	Delambre	товарен кораб	Великобритания	07030 7030		миниран, взривен и потопен
1940-07-09 9 юли 1940	Bruges	товарен кораб	Белгия	04985 4985	6746 тона пшеница	миниран, взривен и потопен
1940-07-14 14 юли 1940	Gracefield	товарен кораб	Великобритания	04630 4630	7430 тона пшеница и трици	потопен с артилерия и торпедо
1940-07-16 16 юли 1940	Wendover	товарен кораб	Великобритания	05490 5490	7250 тона въглища	миниран, взривен и потопен
1940-07-17 17 юли 1940	Tela	товарен кораб	Нидерландия	03775 3775	5451 тона зърно	миниран, взривен и потопен
1940-09-26 26 септември 1940	Kosmos	танкер с китова мас	Норвегия	17800 17 800	17 662 тона китова мас	потопен с артилерия
1940-10-09 9 октомври 1940	Natia	хладилен кораб	Великобритания	08715 8715		миниран, взривен и потопен
1941-03-25 25 март 1941	Britannia	пътнически лайнер	Великобритания	08800 8800		потопен с артилерия
1941-03-25 25 март 1941	Trolleholm	товарен кораб	Швеция	05045 5045	въглища	потопен с артилерия
1941-04-04 4 април 1941	Voltaire	спомагателен крайцер	Великобритания	13245 13 245		потопен от артилерия след бой
1941-04-16 16 април 1941	Sir Ernest Cassel	рудовоз	Швеция	07740 7740		миниран, взривен и потопен

Втори поход:

Дата	Име	Тип	Принадлежност	Тонаж, брт[~ 4]	Товар	Съдба
1942-03-23 23 март 1942	Pagasitikos	товарен кораб	Гърция	03490 3490		потопен с торпедо
1942-03-30 30 март 1942	Wellpark	товарен кораб	Великобритания	04650 4650		потопен с торпедо
1942-04-01 1 април 1942	Willesden	товарен кораб	Великобритания	04565 4565		потопен с артилерия и торпедо
1942-04-03 3 април 1942	Aust	товарен кораб	Норвегия	05630 5630		миниран, взривен и потопен
1942-04-10 10 април 1942	Kirkpool	товарен кораб	Великобритания	04840 4840		потопен с артилерия и торпедо
1942-05-10 10 май 1942	Nankin	товарен кораб	Великобритания	07130 7130		пленен, изпратен в Япония
1942-06-14 14 юни 1942	Olivia	танкер	Нидерландия	06305 6305		потопен с артилерия
1942-06-19 19 юни 1942	Herborg	танкер	Норвегия	07890 7890		пленен, изпратен в Япония
1942-07-04 4 юли 1942	Madrono	танкер	Норвегия	05895 5895		пленен, изпратен в Япония
1942-07-20 20 юли 1942	Indus	хладилен кораб	Великобритания	05185 5185		потопен с артилерия

За двата му похода тонажът на потопените и пленени от „Тор“ съдове е примерно 152 000 брт.

Коментари

1. От на немски: Handelsstörkreuzer, което означава спомагателен крайцер номер 4.
2. „Шиф-10“ (нем. „Schiff 10“) – в превод от немски език означава „Плавателен съд № 10“.
3. Капитан-цур-зе (на немски: Kapitän zur See) – съответства на званието капитан 1-ви ранг.
4. Резултатите на „Тор“: Первый поход Архив на оригинала от 2015-10-02 в Wayback Machine., Второй поход Архив на оригинала от 2013-11-10 в Wayback Machine., Thor – War Records Архив на оригинала от 2014-03-05 в Wayback Machine. ((en)). Тонажът на съдовете посочени в таблицата според други източници може да е различен.

Източници

1. Обозначения вспомогательных крейсеров Кригсмарине (Германия) // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-07-31.
2. Вспомогательный крейсер Тор Архив на оригинала от 2014-03-05 в Wayback Machine. ((en))
3. Результаты боевой деятельности Тора // Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 2015-07-31.
4. Появление Тора // Архивиран от оригинала на 2015-09-29. Посетен на 2015-07-31.
5. Вступление вспомогательного крейсера Тор в флот Кригсмарине (Германия) // Архивиран от оригинала на 2015-09-29. Посетен на 2015-07-31.
6. Первый успех вспомогательного крейсера Тор // Архивиран от оригинала на 2015-09-29. Посетен на 2015-07-31.
7. Четыре жертвы Тора // Архивиран от оригинала на 2015-09-30. Посетен на 2015-07-31.
8. Команда Тора получает награды // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
9. Бой вспомогательных крейсеров „Алькантары“ и „Тора“ // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
10. Схема боя вспомогательных крейсеров „Алькантары“ и „Тора“ // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-08-10.
11. Встреча с китобойным судном // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
12. На борту „Тор“ слишком много пленных // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
13. Бой вспомогательных крейсеров „Кэрнарвон Кэсл“ и „Тор“ // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
14. Схема боя вспомогательных крейсеров „Кэрнарвон Касла“ и „Тора“ // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-08-10.
15. Встреча Нового Года на Торе // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
16. Начало 1941 года на Торе // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
17. Первые жертвы Тора в 1941 г.^{[неработеща препратка]}
18. Бой вспомогательных крейсеров „Волтэра“ и „Тора“ // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
19. Схема боя вспомогательных крейсеров „Тора“ и „Вольтэра“ // Архивиран от оригинала на 2017-07-10. Посетен на 2015-08-10.
20. Последняя жертва первого похода Тора // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
21. Результаты первого похода Тора // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 2015-08-10.
22. Начало второго похода Тора // Архивиран от оригинала на 2012-07-02. Посетен на 2015-08-10.
23. Случайная жертва Тора // Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 2015-08-10.
24. Гибель Тора // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2015-08-10.

Литература

• Ф. Руге. Война на море, 1939 – 1945. СПб., Полигон, 2002, 392 с. ISBN 5-89173-027-8.
• Э. Портен. Германский флот во Второй мировой войне. Екатеринбург, Зеркало, 1997, 240 с.
• А. В. Платонов, Ю. В. Апальков. Боевые корабли Германии 1939 – 1945.

Външни препратки

• armed merchant cruisers of WW II ((en))
• Вспомогательный крейсер Тор Архив на оригинала от 2015-09-29 в Wayback Machine. ((ru))
• Bismarck & Tirpitz. Hilfskreuzer (Auxiliary Cruiser – Raider) – Thor Архив на оригинала от 2014-03-05 в Wayback Machine. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Тор (спомагателен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тор (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​