Уилям Макилвани

Уилям Макилвани William McIlvanney
Уилям Макилвани, 2013 г.
Роден	25 ноември 1936 г. Килмарнок, Шотландия
Починал	5 декември 2015 г. (79 г.) Глазгоу, Шотландия
Професия	писател, поет, журналист
Националност	Шотландия,  Великобритания
Активен период	писател 1966 – 2015 1978 – 2002
Жанр	криминален роман, лирика, драма, документалистика
Направление	„тартан ноар”
Повлиян от Жорж Сименон
Деца	Лиъм Макилвани
Уебсайт	Страница в IMDb

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Уилям Макилвани.

Уилям Макилвани (на английски: William McIlvanney) е шотландски журналист, поет и писател на произведения в жанра криминален роман, лирика, драма и документалистика.^{[1][2][3][4][5]}

Биография и творчество

Уилям Ангъс Макилвани е роден на 25 ноември 1936 г. в Килмарнок, Шотландия. Той е най-малкият от четирите деца в семейство на миньор. По-големият му брат е спортният журналист Хю Макилвани. Завършва гимназия в родния си град. Завършва през 1960 г. с магистърска степен английска филология в университета на Глазгоу. След дипломирането си работи като учител по английски език в Кралската академия на Ървин и помощник-директор в „Greenwood Academy“ в Дрегхорн, Северен Еършър до 1975 г., когато напуска и се посвещава на писателската си кариера.^[3][4][5]

Първият му роман „Лекарството е никакво“ (Remedy is None) е публикуван през 1966 г. Романът печели Мемориалната награда „Джефри Фабер“. Романът му „Дохърти“ от 1975 г. е история на миньор, чиято смелост и издръжливост са изпитани по време на депресията. Романът печели наградата „Уитбред“.^[2][4][5]

Романът му „Големият“ (The Big Man) от 1985 г. е историята на Дан Скоулар, безработен мъж, който се включва в боеве с голи ръце, за да си изкарва прехраната. Романът е екранизиран през 1990 г. от режисьора Дейвид Леланд в едноименния филм с участието на Лиъм Нийсън, Джоан Уоли и Били Конъли. Романите „Дохърти“ и „Големият“ представят типични герои на Макилвани – твърди, често жестоки мъже, вкопчени в борба със собствената си природа и произход. През 1996 г. е издаден романът му „Пещ“, който представя историята на Там Дохърти, внук на героя от романа „Дохърти“. Романът печели наградата „Салтир“ за шотландска книга на годината на дружеството „Салтир.^[2][3][4][5]

През 1977 г. с романа „Лейдлоу“ (Laidlaw) започва поредицата „Джак Лейдлоу“. Детектив Джак Лейдлоу тръгва по следите на разследване на убийство дълбоко в дъното на Глазгоу от времето на 1970-те, свят, който познава отлично. Романът се смята за първият, който използва жанра „тартан ноар“. Последният му роман от поредицата, „Тъмните останки“ (The Dark Remains) е довършен от писателя Иън Ранкин. Първите два романа от поредицата получават наградата „Сребърен китжал“ на Асоциацията на писателите на криминални романи.^[2][4]

Уилям Макилвани също е известен поет, автор на „The Longships in Harbour“ (1970) и на „Surviving the Shipwreck“ (1991), която също съдържа журналистически произведения, включително есе за Т. С. Елиът.^[2][5]

В допълнение към писателската си кариера той пише редовно за вестници от 1978 г. започвайки с поредица от статии за вестниците „Обзървър“ (Великобритания) и „Хералд“ (Шотландия) за участието на Шотландия на Световното първенство по футбол през 1978 г. в Аржентина. После в периода 1984 – 1985 г. пише седмични рецензии като телевизионен критик за „Хералд“ (Глазгоу), а в следващите години и за други медии. Той има социалистически възгледи и е противник на тачъризма.^[3][5]

Уилям Макилвани умира след кратко боледуване на 5 декември 2015 г. в Глазгоу, Шотландия.^[2][3][6]

През 2016 г. университетът на Глазгоу посмъртно го удостоява с почетна докторска степен. На негово име, като създател на стила „тартан ноар“, през 2016 г. е учредена литературната награда „Макилвани“ на Шотландския международен фестивал за криминална литература. Синът му, Лиъм Макилвани, също е писател. През 2018 г. той печели наградата „Макилвани“ с криминалния си роман „The Quaker“ (Квакерът).^[4]

Произведения

Самостоятелни романи

• Remedy Is None (1966) – награда „Джефри Фабер“^[1][2][3]
• A Gift from Nessus (1968)
• Docherty (1975)
• The Big Man (1985)
• In Through the Head (1988)
• The Kiln (1996) – награда „Салтир“
  Пещ, изд.: ИК „Еднорог“, София (2001), прев. Владимир Германов
• Weekend (2006)

Серия „Джак Лейдлоу“ (Jack Laidlaw)

1. Laidlaw (1977) - награда „Сребърен кинжал“^[1][3]
2. The Papers of Tony Veitch (1983) - награда „Сребърен кинжал“
3. Strange Loyalties (1991)
   Странни приятелства (откъс), сп. „Пламък“ (2001), прев. Боряна Джанабетска
4. The Dark Remains (2021) – с Иън Ранкин

Участие в общи серии с други писатели

Серия „Другаде“ (Elsewhere)

1. Here (2012)

от серията има още 3 романа от различни автори

Сборници

• The Longships in Harbour (1970) – поезия^[1][3]
• Landscapes and Figures (1973) – поезия
• Walking Wounded (1989) – разкази
• Surviving the Shipwreck (1991) – поезия и есета

Документалистика

• Shades of Grey (1990)^[1]
• Dreaming Scotland (2014)

Екранизации

• 1968 Loch Lomond – късометражен документален филм
• 1974 The Line to Skye – късометражен документален филм
• 1980 Play for Today – тв сериал, 1 епизод
• 1990 Големият, The Big Man
• 1991 Screen Two – тв сериал, 1 епизод

Източници

1. ((en)) Библиография във „Fantasticfiction“
2. ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
3. ((en)) Биография и библиография в „Book Series in Order“
4. ((en)) Биография и библиография в „British Council“
5. ((en)) Биография в официалния сайт
6. Отиде си шотландският Камю, Уилям Макилвани, „Площад Славейков“, 2015 г.

Външни препратки

• Официален сайт на Уилям Макилвани
• Уилям Макилвани в Internet Movie Database
• Биография и откъс от романа „Странни приятелства“ в „Пламък“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William McIlvanney в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​