Урбан V

Урбан V
римски папа
Понтификат
Начало28 септември 1362 г.
Край19 декември 1370 г.
ПредшественикИнокентий VI
НаследникГригорий XI
Лична информация
Рождено имеГийом Гримоар
Роден
1310 г.
Починал
19 декември 1370 г. (60 г.)
Авиньон, Франция
Герб
Урбан V в Общомедия

Папа Урбан V (на латински: Urbanus.PP.V) (1310-19 декември 1370) е римски папа от 28 септември 1362 г. до смъртта си.

Урбан V е роден със светското име Гийом Гримоар (на френски: Guillaume Grimoard) около 1310 в град Гризак, Лангедок. Постъпва в ордена на Бенедиктинците и става доктор по канонично право, като преподава в Монпелие и в Авиньон. По-късно заема длъжността абат на Сен Виктор в Марсилия. След като се завръща от едно свое пътуване до Неапол, където е бил изпратен като папски легат, на 28 септември 1362 г. в Авиньон Гийом е избран за римски папа под името Урбан V и така наследява починалия папа Инокентий VI (1352 – 1362).

Папа Урбан V става известен със строгата си дисциплина и с осъдителното си отношение към великолепието и разкоша на кардиналите. Той въвежда важни реформи в съдебната администрация и щедро покровителства образованието: основава Унгарския университет, запазва университета по музика в Тулуза, възстановява медицинското училище в Монпелие, открива няколко колежа; подпомага над 1000 студенти от всички класи, като им осигурява храна, квартири, книги и най-добрите преподаватели, а грижите му за тяхното обучение не престват дори и по време на войната.

По време на понтификата на Урбан V папството прави последни опити да организира кръстоносен поход за освобождаването на светите земи от мюсюлманите, като през 1365 г. кръстоносците на Петър I Кипърски за кратко освобождават Александрия. Освен това Урбан V изпраща множество пратеничества до Босна, Литва, България и Китай.

Най-отличителната страна на управлението на папа Урбан V са усилията му за връщането на папското седалище в Италия и за налагането на папската власт над непокорните италиански светски владетели. През 1363 г. Урбан V отлъчва от църквата Бернабо Висконти – последният от най-могъщите водачи на Гибелинизма в Северна Италия, който окупира Болоня и смело отблъсква войските на Гил де Алборноз, папския викарий на Италия. Урбан V призовава за кръстоносен поход из Италия, който да се бори срещу Висконти и поддръжниците му като врагове на Църквата. На следващата година обаче папата преценява, че му е необходим мир: с посредничеството на императора на Свещената римска империя Карл IV Урбан V вдига анатемата върху Висконти и след значителен откуп си възвръща Болоня. По заповед на папата около Рим са посадени обширни лозя.

Поради продължаващите неприятности в Италия и поради молбите на хора като Петрарка и Света Бригита, Урбан V се отправя към Рим, където пристига на 16 октомври 1367 г. Въпреки че Папата е посрещнат с изключителна радост от духовенството и гражданите на града и му е оказана честта да бъде придружен от императора в Св. Петър, скоро става ясно, че връщането на папското седалище в Рим не засилва папската власт. В Рим Урбан V дава временно убежище на кипърския крал, на кралица Жана I Неаполитанска, посреща византийския император Йоан V Палеолог, коронова Елизабета Померанска, четвърта съпруга на Карл IV за император на Свещената Римска империя.

Неспособен да устои на натиска на френските кардинали, притиснат от бунта на няколко града в папската област, на 3 септември 1370 Урбан V напуска Италия с кораб от Корнето и се отправя отново към Авиньон, където пристига на 24 септември. Няколко дни по-късно папата се разболява и умира на 19 декември 1370 г. След смъртта на папа Урбан V папският престол е зает от папа Григорий XI (1370 – 1378).

Новият папа, по молба на датския крал Валдемар I, обещава, че ще канонизира папа Урбан V за светец не по-късно от 1375 г., но това така и не се случва поради безредието, обхванало Папството по това време. Култът към папа Урбан V е утвърден едва през 1870 г. от папа Пий IX (1846 – 1878)

Инокентий VI римски папа (28 септември 1362 – 19 декември 1370) Григорий XI