Франсоаз Коарез | |
През 1959 г. | |
Псевдоним | Франсоаз Саган |
---|---|
Родена | 21 юни 1935 г. |
Починала | 24 септември 2004 г. |
Професия | писател, драматург, сценарист |
Националност | Франция |
Активен период | 1954 – 1996 |
Жанр | съвременен роман |
Дебютни творби | „Добър ден, тъга“ |
Съпруг | Гай Шойлер (1958 – 1960), Боб Вестхоф (1962 – 1963) |
Деца | Денис Вестхоф |
Подпис | |
Уебсайт | |
Франсоаз Коарез в Общомедия |
Франсоаз Саган е псевдонимът на Франсоаз Коарез (на френски: Françoise Sagan, на френски: Françoise Quoirez), френска писателка – авторка на бестселъри в жанра съвременен роман, драматург и сценаристка.
Родена е на 21 юни 1935 г. в Кажар, департамент Лот, Франция, в семейството на Пиер и Мари Коарез. Баща ѝ е заможен индустриалец, а майка ѝ наследница на земи. Тя е последното от четирите им деца – Сюзан (1924), Жак (1927) и Морис, който е починал в ранна възраст. За отглеждането им през 1931 г. е наета икономката Джулия Лафон, която се превръща в основна фигура в семейството.
Франсоаз прекарва ранното си детство в Лот, заобиколена от животни, страстта към които ѝ остава за цял живот. Семейството прекарва Втората световна война в Дофине и във Веркор. След смъртта на малкия Морис Франсоаз е отгледана като едно много разглезено дете. Не се учи добре, въпреки вземаните частни уроци, и дори не взема зрелостния си изпит през 1953 г. Въпреки разпиления си живот тя чете много книги – Кокто, Рембо, Пруст, Стендал, Флобер, Фокнър, Хемингуей, Камю, Фицджералд, Сартър и Малро.
Първия си роман „Добър ден, тъга“ написва за шест седмици като студентка в Сорбоната и го публикува през 1954 г. под псевдонима Франсоаз Саган. Псевдонима си „Саган“ взема от героинята на Марсел Пруст от романа „По следите на изгубеното време“. В романа се разказва за 17-годишната Сесил и за нейния живот с приятеля ѝ и баща ѝ плейбой.
В началото на 60-те години на XX век Саган се посвещава повече на написването на пиеси, които макар да са оценени с отличен диалог, имат умерен успех. След това тя се насочва повече към писането на романи.
Приветствана като „очарователно малко чудовище“ от Франсоа Мориак на първа страница на „Фигаро“, Саган е известна с произведения си със силни романтични теми, засягащи заможни и депресирани буржоазните герои. Нейните герои стават като икона за обезверените тийнейджъри, в някои отношения, подобно на героите на Селинджър. Тя поддържа строгия стил на френския психологически роман, дори във времето, когато романите в стил ар нуво са на мода. За разговорите на нейните герои се счита, че съдържат екзистенциални полутонове и меланхолия.
Освен романи, пиеси, и автобиография, тя пише текстове на песни и сценарии за филми.
Произведенията на Саган са популярни сред читателите и са преведени и издадени в много страни по света. През 1954 г. получава наградата на критиците за романа си „Добър ден, тъга“. През 1960 г. получава наградата „Brigadier“ за пиесата си „Château en Suède“. През 1985 г. е удостоена от Принца на Монако с награда за цялостно творчество.
Много от произведенията на авторката са екранизирани за киното и телевизията. През 1979 г. Саган председателства 32-рия филмов фестивал в Кан.
Франсоаз Саган е била омъжена два пъти. Първият път за Гай Шойлер, неин издател, с 20 г. по-възрастен от нея, от 13 март 1958 г. до юни 1960 г. Вторият път се омъжва за Боб Вестхоф, млад американски модел и плейбой, който се представя за керамик. Те сключват брак на 10 януари 1962 г. и се развеждат на следваща година, но живеят заедно до 1972 г. Саган ражда сина си Денис Вестхоф през юни 1963 г. В своя живот е определяна с полисексуална ориентация, което тя отрича. Причина за това е нейната дългогодишна приятелска връзка с модната стилистка Пеги Рош и със семейния есеист Бернард Франк, както и определянето като „семейство“ на дългосрочните ѝ отношения с френската редакторка на списание „Плейбой“ Аник Жейл, започнала след публикация на Саган в списанието.
Франсоаз много обича да кара бързи коли, като например да шофира колата си „Ягуар“ до Монте Карло за хазартни игри. На 14 април 1957 г. катастрофира със спортен „Астън Мартин“ и остава известно време в кома с множество фрактури. Поради болките става зависима от аналгетици и опиати. В различни периоди от живота си Саган е пристрастена към редица лекарства и има дългосрочна употреба на хапчета, амфетамини, кокаин, морфин и алкохол. През 1990 г. тя е обвинена и осъдена за притежание на кокаин.
През 2000 г. нейното здраве се влошава. През 2002 г. не е в състояние да се яви на съдебен процес по дело за данъчни измами, свързано с бившия френски президент Франсоа Митеран, за което тя получава условна присъда.
Франсоаз Саган умира от белодробна емболия на 24 септември 2004 г. в Хонфльор, Франция. По нейна молба е погребана в родния си град. В речта си по повод нейна кончина френският президент Жак Ширак заявява: „С нейната смърт Франция загуби един от своите най-блестящите и чувствителни писатели – видна фигура на литературния ни живот.“
|