Франц Хеленс

Франц Хеленс
Franz Hellens
белгийски писател, поет и литературен критик
Портрет на Франц Хеленс от Амедео Модиляни
Портрет на Франц Хеленс от Амедео Модиляни
Роден
Починал
20 януари 1972 г. (90 г.)
Националностбелгиец
Учил вГентски университет
Литература
Жанровероман, есе, новела, стихотворение, есе, мемоари
Семейство
БащаЕмил ван Ерменгем
СъпругаМария Милославска
Франц Хеленс в Общомедия
Паметна плоча на Хеленс в Брюксел

Франц Хеленс (Franz Hellens), по рождение Фредерик ван Ерменгем (Frédéric van Ermengem) (8 септември 1881, Брюксел – 20 януари 1972, Брюксел) е плодовит белгийски писател-романист, поет и литературен критик. Въпреки че е от фламандски произход, пише изцяло на френски език и живее в Париж от 1947 до 1971 година. Четири пъти е номиниран за Нобелова награда за литература – през 1943, 1948, 1953 и 1954 година. [1]

Известен е като един от големите майстори на белгийския магически реализъм, както и като неуморен редактор на Signaux de France et de Belgique (по-късно, издавано под заглавие Le Disque vert). На български излиза книгата му „Двойникът и други фантастични истории“ (2013, издателство „СОМН“) в превод на Тодорка Минева и Красимир Кавалджиев.[2]

Бащата на Хеленс, Емил ван Ерменгем, е бактериолог, откривател на причината за ботулизма. По-малкият му брат Франсоа Маре (Франс ван Ерменгем) също е писател.

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Титулна страница на „La Femme au Prisme“ (1920)
  • En ville morte, 1906
  • Les hors-le-vent, 1909
  • Les clartés latentes. Vingt contes et paraboles, 1912
  • Nocturnal, voorafgegaan door Quinze histoires, 1919
  • Mélusine, 1920, 1952
  • La femme au prisme, 1920
  • Bass-Bassina-Boulou, 1922
  • Réalités fantastiques, 1923
  • Notes prises d'une lucarne, 1925
  • Oeil-de-Dieu, 1925, 1959
  • Le naïf, Paris, 1926
  • Eclairages, 1916–1923, 1926
  • Le jeune homme Annibal, 1929, 1961
  • La femme partagée, 1929
  • Les filles du désir, 1930
  • Documents secrets, 1905–1931, 1932
  • Poésie de la veille et du lendemain 1917-1927, 1932
  • Fraîcheur de la mer, 1933
  • Frédéric, 1935
  • Le magasin aux poudres, 1936
  • Nouvelles réalités fantastiques, 1943
  • Moralités peu salutaires, 1943
  • Fantômes vivants, 1944
  • La vie seconde, 1945, 1963
  • Moreldieu, 1946, 1960
  • Naître et mourir, 1948
  • Miroirs conjugués, 1950
  • Pourriture noble, 1951
  • Testament, 1951
  • L'homme de soixante ans, 1951
  • Les marées de l'Escaut, 1953
  • Mémoires d'Elseneur, 1954
  • Style et caractère, 1956
  • Les saisons de Pontoise, 1956
  • Dans l'automne de mon grand âge, 1956
  • Documents secrets 1905-1956, 1958
  • Poésie complète, 1905–1959, 1959
  • Petit théâtre aux chandelles, 1960
  • L'âge dur, 1957–1960, 1961
  • Valeurs sûres, 1962
  • Herbes méchantes, 1964
  • La comédie des portraits, 1965
  • Poétique des éléments et des mythes, 1966
  • Le dernier jour du monde, 1967
  • Le fantastique réel, 1967
  • Arrière-saisons, 1960–1967, 1967
  • Paroles sans musique, 1969
  • Cet âge qu'on dit grand, essai, 1970

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Nomination Database: Franz Hellens, NobelPrize.org
  2. ↑ „Другата фантастика“ от Белгия намира своя български читател, Валентина Михайлова, БНР, 30 април 2014.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни