Франц Шлегелбергер

Франц Шлегелбергер
	Франц Шлегелбергер
Райхсминистър на правосъдието
Мандат	30 януари 1941 – 19 август 1942
Райхсканцлер
1933 – 1945	Адолф Хитлер
Предшественик	Франц Гюртнер
Наследник	Ото Тирак
Лична информация
Роден	23 октомври 1876 г. Кьонигсберг, Прусия
Починал	14 декември 1970 г. (94 г.) Фленсбург, Германия
Националност	Германец
Полит. партия	NSDAP (1933 – 1945)
Професия	офицер • политик
Военна служба
Години	1914 – 1918
Преданост	Германска империя
Род войски	Райхсхер
Военно звание	?
Войни/Битки	Първа световна война
	Портал Втора световна война
	Франц Шлегелбергер в Общомедия

Франц Шлегелбергер (на немски: Franz Schlegelberger) (23 октомври 1876 – † 14 декември 1970) е германски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.

Биография

Произход и младежки години

Франц Шлегелбергер е роден на 23 октомври 1876 г. в Кьонигсберг, Прусия.

Завършва юридическия факултет на тамошния университет, а в Берлинския защитава докторска дисертация по юриспруденция. От 1897 г. е референт на държавна служба. От 1904 г. е местен съдия.

Първа световна война (1914 – 1918)

Участва в Първата световна война и до края ѝ си извоюва ордена Железен кръст – II степен.

Междувоенен период

От 1918 г. е сътрудник и таен съветник на Имперското министерство на правосъдието (RMJ), а от 1921 г. началник на отдел към същото министерство.

От 1922 г. е почетен професор на юридическия факултет към Берлинския университет, а от 1926 г. е почетен професор и от Кьонингсбергския университет.

От 1927 г. е ръководител на отдел в министерство на правосъдието, командирован в Южна Америка (Аржентина, Чили и Бразилия), където изучава международно право. От октомври 1931 г. е държавен секретар в министерство на правосъдието.

От януари 1938 г. е член на NSDAP.

Втора световна война (1939 – 1945)

От 29 януари 1941 до 20 август 1942 г. е райхсминистър на правосъдието.^[1] От септември 1942 г. е в състава на централния апарат на министерство на външните работи.

През лятото на 1945 г. е арестуван от сътрудници на американското контраразузнаване. През декември 1947 г. е осъден на доживотен затвор (заради участието му в преследването и избиването на евреи и поляци). На 4 февруари 1951 г. е освободен от Ландсберг по здравословни причини. Същата година е реабилитиран от денацификационния трибунал на Шлезвиг-Холщайн.

Смърт

Шлегелбергер умира на 14 декември 1970 г. във Фленсбург, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия.

Цитирана литература

Библиография

((de)) Lore Maria Peschel-Gutzeit (Hrsg.): Das Nürnberger Juristen-Urteil von 1947: Historischer Zusammenhang und aktuelle Bezüge. 1. Auflage. Nomos-Verlag, Baden-Baden, 1996. ISBN 3-7890-4528-4
((de)) Michael Förster, Jurist im Dienst des Unrechts: Leben und Werk des ehemaligen Staatssekretärs im Reichsjustizministerium, Franz Schlegelberger, 1876 – 1970, Baden-Baden 1995
((de)) Eli Nathans, Franz Schlegelberger, Baden-Baden 1990
((de)) Arne Wulff, Staatssekretär Professor Dr. Dr. h.c. Franz Schlegelberger, 1876 – 1970, Frankfurt am Main 1991
((de)) Zwischen Recht und Unrecht – Lebensläufe deutscher Juristen, Justizministerium NRW 2004, S. 59 – 63

Източници

↑ Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Франц Шлегелбергер
((en)) Legal Order as Motive and Mask: Franz Schlegelberger and the Nazi Administration of Justice

[1] Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията

[1]