Франческо Солимена

Франческо Солимена Francesco Solimena
неаполитански художник
Автопортрет
Псевдоним	Абат Чичо
Роден	4 октомври 1657 г. Серино, Италия
Починал	3 април 1747 г. (89 г.) Неапол, Италия
Франческо Солимена в Общомедия

Франчèско Солимèна (на италиански: Francesco Solimena, 4 октомври 1657 Серино – 3 април 1747 Неапол), наричан още Абат Чичо (Abate Ciccio), е италиански художник и архитект.

Биография

Франческо Солимена е смятан за един от художниците, който най-добре олицетворява къснобароковата култура в Италия. Негов първи учител е баща му Анджело Солимена, притежаващ ателие в Ночера дей Пагани, (името с което е била известна в миналото между XVI век и 1806 г. територията на днешните Ночера Инфериоре, Ночера Супериоре, Пагани , Сант'Еджидио дел Монте Албино и Корбара) – роден град на майка му Марта Резиниано, където живее семейството. Повлиян първоначално от произведенията на Франческо Гуарини, младият художник се премества в Неапол, където се запознава със сценографската и изобразителна живопис на Лука Джордано и тенебриста Матия Прети.

Домът на Франческо Солимена в Неапол

При едно от посещенията си в Ночера дей Пагани кардинал Пиетро Франческо Орсини, бъдещият папа Бенедикт XIII, забелязва работата на младия художник и го определя като художник без аналог за времето, като пожелава да го настани в двореца си.

Съвместно с баща си между 1670 и 1680 Франческо Солимена рисува „Рай“ в катедралния храм в Ночера Инфериоре и „Видението на Свети Кирил Александрийски“ в църквата „Сан Доменико“ в Солофра.

В творбите на художника в църквата „Свети Георги“ в Салерно и поредицата „Добродетел“ в църквата „Сан Паоло Маджоре“ в Неапол, рисувани след 1680 г., се забелязва отдалечаването му от стила на Натурализма, докато в картината „Свети Франциск се отказва от свещеничеството“, рисувана 1691 – 1692 г. за църквата „Сант'Анна дей Ломбарди“ в Неапол, се забелязва влиянието на Матия Прети.

Вече изграденият живописен стил на Солимена се вижда във фреската „Изгонването на Хелиодор от храма“ в параклиса „Сан Филипо Нери“ на Църквата на Новия Христос в Неапол.

Франческо Солимена е един от многото художници, който рисува в Кралски дворец в Казерта по искане на неаполитанския крал. Художникът работи и поръчки от главните европейски фамилии, макар че никога не се мести от Неапол.

Сред учениците му са бъдещите известни художници Джузепе Рубини, Паоло Гамба, Фердинандо Санфеличе и Доменико Антонио Вакаро, Ромуалдо Формозо и Микеле Фоскини.

Франческо Солимена умира във вилата си в Бара (неаполитански квартал) на 3 април 1747 г., а останките му се съхраняват в църквата „Сан Доменико“ в Бара. В чест на 250-годишнината от смъртта му кметyt на Неапол, граждани на Бара и представители на Доминикански орден поставят надгробна плоча върху гробницата му в църквата „Сан Доменико“.

Анализ

Съставът на картините на Франческо Солимена често включва архитектурни елементи (арки, балюстрада, колони).

Историците на изкуството имат удоволствието да идентифицират многото модели, които художникът имитира в своите композиции. Неговите многобройни подготвителни проучвания са често комбинация от различни техники като мастило и писалка, креда и акварел.

От 1680 г. Солимена усвоява хроматичното експериментиране на Лука Джордано, чиито опит и стил определят цъфтежа на бароково-неаполитанската живопис. Солимена се оказва негов наследник и предава този стил на своите студенти Корадо Джакуинто, Себастиано Конка, Франческо де Мура и Никола Мария Роси.

Камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре

От 1690 г. той се връща към примерите за енергична и изразителна барокова живопис на Матия Прети, а от около 1730 г. се връща към младежкия си ентусиазъм в барокова рисунка, характеризираща се с класически бароков стил.

Солимена оказва значително влияние както върху младите художниците, така и върху бъдещите поколения художници в Неапол и в цяла Централна Европа. Той служи като пример за възникващото поколение, по-специално Жан-Оноре Фрагонар, Франсиско Гоя и Франсоа Буше, вдъхновени от неговите творби.

Благодарение на Солимена и на Караваджо, Батистело Карачоло и Лука Джордано, характеризиращи Неапол през този период, градът постига статут на център на артистичното устройство, превръщайки се в европейска столица на живописта.

Архитектурни работи

През четвъртото десетилетие на XVIII век епископът Николо де Доминичис решава да възстанови камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре, като работата е възложена на Франческо Солимена. Камбанарията е една от редките архитектурни постижения на Солимена, впечатляваща с уменията му на дизайнер.

Архитектурни работи на Солимена са запазени и до днес. Той е един от тримата архитекти на църквата „Сан Никола ала Карита“ v Неапол. Негови самостоятелни работи са фасадата и порталът на църквата „Сан Джузепе дей Веки“, Неапол, собственият му дом в Неапол, фасадата на църквата „Сан Доменико“ в Бара, олтарът „Свети Никола“ в Абатството „Света Мария Магдалена“ в Сант'Еджидио дел Монте Албино.

Произведения

Фрески

• 
  „Триумф на вярата върху ереста“
  Църквата „Сан Доменико Маджоре“,
  Неапол
• 
  „Изгонването на Хелиодор от храма“
  Църквата на Новия Христос,
  Неапол.
• 
  Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
  Неапол
• 
  Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
  Неапол
• 
  Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
  Неапол
• 
  Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
  Неапол
• 
  Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
  Неапол

Картини в Италия

• 
  „Мадоната с Младенеца“
  Кастел Нуово
  Неапол
• 
  „Карл III Хабсбург“
  Музей Каподимонте
  Неапол
• 
  „Еней и Дидона“
  Музей Каподимонте
  Неапол
• 
  „Агар и Исмаил в пустинята, утешавани от ангел“
  Търговска банка
  Неапол
• 
  „Адам и Ева“
  Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
  Матера
• 
  „Зевс рисува Венера“
  Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
  Матера
• 
  „Раненият Еней“
  Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
  Матера

В Световни музеи

• 
  „Оформяне на вярата“
  Музей на Нортън Симон
  Пасадина, Калифорния
• 
  „Алегория на царуването“
  Ермитаж, Петербург, Русия
• 
  „Ребека при кладенеца“
  Ермитаж, Петербург, Русия
• 
  „Успение Богородично“
  Музей Джордет, Монтаргис, Франция
• 
  „Аврора“
  Музей Джордет, Монтаргис, Франция
• 
  „Благовещение“
  Държавният музей на изкуството
  Копенхаген, Дания
• 
  „Император Чарлз VI и Гундакер, граф Алтан“
  Музей на историята на изкуството
  Виена, Австрия
• 
  „Докосни ме“
  Национален музей за изящни изкуства
  Рио де Жанейро, Бразилия
• 
  „Бореас отнема Орегия, дъщеря на Ерехей“
  Национален художествен музей
  Баку, Азербайджан
• 
  „Диана и Ендимион“
  Арт галерия Уокър
  Ливърпул, Англия
• 
  „Отвличането на Оригия“
  Уолтърс Арт Музей
  Балтимор, САЩ
• 
  „Портрет на жена“
  „Музеят на августинците“
  Тулуза, Франция
• 
  „Сънят на Якоб“
  Музея на изящните изкуства Томас Хенри
  Шербур ан Котантен, Франция
• 
  „Девата с Младенеца“
  Художествена галерия и музей Келвингруув
  Глазгоу, Шотландия

Вижте също

• Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол

Източници

• Alfonso De Romanis, SOLIMENA, Francesco, detto l'Abate Ciccio, in Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936. Посетен на 15 декември 2015.
• Margaret Bicco, La „rifattione“ della cattedrale di Nocera Inferiore. Cronache da un cantiere settecentesco, Quaderni del Dipartimento di Restauro e Costruzione dell'Architettura e dell'Ambiente, nº 7, Napoli, Il Girasole, 2005, p. 35, ISBN 88-8159-187-1.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Solimena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​