Фритьоф Нансен

Фритьоф Нансен
Fridtjof Nansen
норвежки изследовател и общественик
Роден
Починал
13 май 1930 г. (68 г.)
Люсакер, Норвегия
ПогребанНорвегия
Религияатеизъм
Учил вУниверситет на Осло[1]
Научна дейност
ОбластГеография
Работил вУниверситет на Осло
Награди Нобелова (1922)
Семейство
Деца5
Подпис
Уебсайт
Фритьоф Нансен в Общомедия

Фритьоф Нансен (на норвежки: Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen) е норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.

Ранни години (1861 – 1888)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьон, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд. Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Кристияния (сега Осло), във факултета по зоология.

Едва 20-годишен, през 1882 г. се отправя на биоложка практика на кораба „Викинг“ в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

Полярни изследвания (1888 – 1896)

[редактиране | редактиране на кода]

Експедиция в Гренландия (1888)

[редактиране | редактиране на кода]
Southern Greenland (below 70°N), showing, on the west coast, Christianhaab and Godthaab, on the east coast Sermilik and Umivik. Cape Farewell is indicated at the southernmost tip of the land. Coloured lines depict the journeys of Nansen's party, real and projected, by foot and boat.
Гренландска експедиция юли-октомври 1888
  Пътуване с лодка покрай брега на Гренландия от мястотото на първоначално заплануваното пресичане до 64° с.ш., от където е предприето реалното пресичане на острова
  Първоначално планирания маршрут за пресичане на Гренландия
  Пътят на Нансен и Свердруп през Гренландия 22 август – 29 септември 1888

От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участници, изминава 560 км и пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад. Пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал „Виктори“ на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега“ на Шведското дружество по антропология и география.

Експедиция в Арктика на кораба „Фрам“ (1893 – 1896)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Арктическа експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам“

Океанографски изследвания (1896 – 1905)

[редактиране | редактиране на кода]

За Нансен и неговата експедиция заговаря целият свят. Независимо от голямата му слава той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези.

През 1897 г. става професор по зоология в университета в Кристияния, без задължението да чете лекции. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.

Политическа дейност (1905 – 1930)

[редактиране | редактиране на кода]

Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост, който заема до 1908 г. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката. Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 г. плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на р. Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния изток.

В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

Инициира и създава през 1927 г. международното дружество „Аероарктик“ и става негов пожизнен президент. Независимо че е на 65 г., той се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.

Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]
Паметникът на Фритьоф Нансен на булеварда с неговото име в София.

Неговото име носят:

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • „The Norwegian North polar expedition 1893 – 1896. Scientific results“, (v. 1 – 6, 1900 – 06);
  • „Nebelheim. Entdeckung und Erforschung der nordlichen Länder und Meere“, B. 1 – 2, Leipzig, 1911.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Trine Nickelsen. Nansen – Norway’s first brain scientist // Университет на Осло, 2008 г. Посетен на 16 януари 2019 г.
  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 322 – 325.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 300 – 301.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 413.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 34, 78 – 79, 217 – 218.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни