Хартмут Михел
| Хартмут Михел Hartmut Michel | |
| германски биохимик | |
.jpg) Хартмут Михел през 2013 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Германия |
| Учил в | Тюбингенски университет Вюрцбургски университет |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия |
| Работил в | Тюбингенски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн |
| Награди | Нобелова награда за химия (1988) |
| Уебсайт | www.biophys.mpg.de/en/michel.html |
| Хартмут Михел в Общомедия | |
Хартмут Михел (на немски: Hartmut Michel) е германски биохимик, носител на Нобелова награда за химия от 1988 г. заедно с Йохан Дайзенхофер и Роберт Хубер за приноса им към определянето на първата кристална структура на интегрален мембранен протеин, комплекс от мембраносвързани протеини, който е ключов за фотосинтезата.[1][2][3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михел е роден на 18 юли 1948 г. в Лудвигсбург. След като завършва задължителната си военна служба, той започва да изучава биохимия в Тюбингенския университет. През последната си година работи по активността на аденозинтрифосфатазата в халобактериите.
По-късно Михел работи по кристализацията на мембранните протеини, която е ключова за изясняването на структурата им чрез рентгенова кристалография. Между 1982 и 1985 г. тримата учени използват именно рентгенова кристалография, за да определят точната подредба на над 10 000 атома, изграждащи протеиновия комплекс в някои фотосинтезиращи бактерии. Този мембранен протеинов комплекс е отговорен за започването на прост тип фотосинтеза. Техните изследвания подобряват общото разбиране на механизмите на фотосинтезата и разкриват приликите между фотосинтетичните процеси при растенията и при бактериите.[5]
От 1987 г. Михел е директор на департамента по молекулярна мембранна биология към института „Макс Планк“ по биофизика във Франкфурт на Майн и професор по биохимия към университета Гьоте.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Autobiographical information on Hartmut at www.nobel.org
- ↑ Structural genomics on selected families of secondary active transporters, project page at the Frankfurt University // Архивиран от оригинала на 2017-03-03. Посетен на 2019-11-12.
- ↑ Iwata, S. и др. Structure at 2.8 Å resolution of cytochrome c oxidase from Paracoccus denitrificans // Nature 376 (6542). 1995. DOI:10.1038/376660a0. с. 660.
- ↑ Deisenhofer, J. и др. X-ray structure analysis of a membrane protein complex // Journal of Molecular Biology 180 (2). 1984. DOI:10.1016/S0022-2836(84)80011-X. с. 385.
- ↑ Deisenhofer, J. и др. Structure of the protein subunits in the photosynthetic reaction centre of Rhodopseudomonas viridis at 3Å resolution // Nature 318 (6047). 1985. DOI:10.1038/318618a0. с. 618.
|
