Хато I

Хато I
абат на манастир Райхенау, архиепископ на Майнц и ерцканцлер на Източното франкско кралство
Aрхиепископ Хато I от Майнц (Schedel’sche Weltchronik 1493
Aрхиепископ Хато I от Майнц (Schedel’sche Weltchronik 1493
Роден
850 г.
Починал
15 май 913 г. (63 г.)
Религиякатолицизъм
Хато I в Общомедия

Хато I (на немски: Hatto I, Haddo, Hadtho, Haito, Heito, Hato, Havto, Hatho, Hetto, Atto, Addo; * ок. 850, † 15 май 913) е от 888 до 913 г. абат (игумен) на манастира Райхенау (на остров Райхенау) и други манастири, архиепископ на Майнц (891 – 913) и ерцканцлер на Източното франкско кралство.

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от швабска благородническа фамилия. Образован е по литература и църковно право. Най-късно от ноември 887 г. се познава с крал Арнулф Каринтийски (888 – 899) и е в неговата свита. През септември 891 г. Арнулф го прави архиепископ. Хато заедно с епископ Адалберо Аугсбургски кръщава Лудвиг Детето, синът на крал Арнулф.

В началото на 894 и през зимата на 895/896 г. той придружава крал Арнулф в неговите походи до Италия. Става регент на крал Лудвиг Детето (900 – 911), потушава с него въстанието на граф Адалберт Бабенберг. През 906 г. Хато I му обещава свободно оттегляне, обаче Адалберт е заловен, осъден за нарушаване на имперския мир и обезглавен. По-късно той прави опит да се убие херцог Хайнрих от Саксония.

Хато I умира, според легендата, изяден жив от мишки.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Видукинд Корвейски: Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey. In: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit. Übersetzt von Albert Bauer und Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1 – 183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).
  • Ernst Dümmler: Hatto I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 26 – 29.
  • Gerd Althoff: Verformung durch mündliche Tradition. Geschichten über Erzbischof Hatto von Mainz. In: Iconologia sacra. Mythos, Bildkunst und Dichtung in der Religions- und Sozialgeschichte Alteuropas. Festschrift für Karl Hauck zum 75. Geburtstag. Berlin und New York 1994, S. 438 – 450, ISBN 3-11-013255-9.
  • Helmut Beumann: Erzbischof Hatto I. von Mainz. In: Hessischer Rundfunk, Schulfunk. Jahrgang 26, Januar–Juli 1971, Geschichte, S. 35 – 42.
  • Alois Gerlich: Hatto I. In: Lexikon des Mittelalters. Band 4, 1987 – 1989, Nachdruck Stuttgart 1999, Sp. 1957f
  • Peter Herde: Hatto I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 60 * Friedrich Knöpp: Hatto, Abt von Reichenau, Ellwangen und Weißenburg, Erzbischof von Mainz 891 – 913. In: Friedrich Knöpp (Hrsg.): Die Reichsabtei Lorsch. Festschrift zum Gedenken an ihre Stiftung 764. Teil 1, Darmstadt 1973, S. 261 – 267.
  • Thilo Offergeld: Reges pueri. Das Königtum Minderjähriger im frühen Mittelalter. Hannover 2001, S. 538 – 542.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]