Хачатур Абовян Խաչատուր Աբովյան | |
арменски писател и етнограф | |
Портрет на Хачатур Абовян от Лудвиг фон Майдел (1831) | |
Роден |
15 октомври 1809 г.
с. Канакер, близо до Ереван |
---|---|
Починал |
неизвестно |
Етнос | арменци[1] |
Учил в | Главен престол на Свети Ечмиадзин[1] Дорпатски университет[1] |
Работил | писател, драматург, преподавател |
Литература | |
Период | от 1828 г. |
Жанрове | исторически роман |
Направление | Романтизъм |
Течение | Романтизъм |
Повлиян | Йохан Волфганг фон Гьоте |
Научна дейност | |
Област | етнография |
Работил в | Главен престол на Свети Ечмиадзин (1828) |
Семейство | |
Съпруга | Емилия Лозе |
Деца | 2 |
Хачатур Абовян в Общомедия |
Хачатур Абовян (на арменски: Խաչատուր Աբովյան, 1805 – 1848) е арменски писател, просветител, педагог, етнограф, родоначалник на новата арменска литература и на съвременния арменски литературен език.[2] Романи: „Раните на Армения“, (1841 – 1843), повести, пиеси, педагогически трудове.
|