Хенри Дейвид Торо

Хенри Дейвид Торо
Henry David Thoreau
американски писател
Роден
Починал
6 май 1862 г. (44 г.)
ПогребанСАЩ
РелигияУнитарианство
Учил вХарвардски колеж
Харвардски университет
Литература
Жанроветрансцендентализъм
Направлениереализъм
Течениезападна философия
Известни творби„Уолдън“
Повлиян
 
Ралф Уолдо Емерсън, Квакери, Киници, Аристотел, Омир, Пиндар, Есхил, Марк Порций Катон Стари, Бхагавад гита, Чарлз Дарвин, Томас Карлайл, Александър фон Хумболт
Философия
Регионзападна философия
Школатрансцендентализъм
Текстове„Уолдън“
Повлиян
 
Ралф Уолдо Емерсън, Квакери, Киници, Аристотел, Омир, Пиндар, Есхил, Марк Порций Катон Стари, Бхагавад гита, Чарлз Дарвин, Томас Карлайл, Александър фон Хумболт
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Уебсайт
Хенри Дейвид Торо в Общомедия

Хенри Дейвид Торо (на английски: Henry David Thoreau) е американски писател и философ, известен най-вече с автобиографичната си книга Уолдън (1854). В нея той разказва за доброволния си изгнанически живот в колиба край едноименното езеро. Книгата е възхвала на семплия живот сред природата. Торо е една от водещите фигури в движението трансцендентализъм, чиито идеи той не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живот:

„Бях се самоназначил за инспектор на дъждовните и снежни бури, и изпълнявах задълженията си добросъвестно, въпреки че не получавах нито цент за това.“

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Хенри Дейвид Торо е роден в Конкорд, Масачузетс, на 12 юли 1817 г. Завършва Харвард през 1837. През 1835 заболява от туберкулоза. След завършването си работи известно време като учител, а по-късно отваря собствено училище заедно с брат си и двамата преподават в него. Повратна точка в живота му става срещата с Ралф Уолдо Емерсън в Конкорд. Торо се премества да живее в дома на Емерсън и прекарва там две години, като помага в домакинството и градината.

Уолдън

[редактиране | редактиране на кода]
Езерото Уолдън през октомври

През 1845 г. Торо сам си построява малка дървена къщичка на брега на езерото Уолдън върху земя, която е собственост на Емерсън. Материалите за строежа му излизат 28 долара. Той с радост заживява в колибката си, като се храни с вегетарианска храна и само понякога се отбива в близкото селище за някои покупки и, най-вече, за да поговори с хора. За всичко това се разказва в книгата му Уолдън. Животът му сред природата продължава точно 2 години, 2 месеца и 2 дни между 1845 и 1847 г. Влошеното здраве принуждава Торо да се откаже. „Ние сме раса от безволеви хора и нашите интелектуални полети рядко стигат по-високо от колоните на всекидневниците“, пише Торо в главата „Четене“. Сред най-интересните глави на книгата са разказите за срещите му с канадски дървосекач, ирландско семейство заселници, отиването му пеша до Конкорд, а главата „Уолдън през зимата“ се счита за една от най-поетичните зимни картини с думи. Описанието на бобовите му лехи вдъхновява по-късно ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс (носител на Нобелова награда, 1923) да напише прочутото си стихотворение „Езерния остров Инисфрий“. Макар че „Уолдън“ вдъхновява много творци и се превръща в символ на мечтата за бягство от цивилизацията, Торо всъщност отива там, снабден с пирони, дървен строителен материал, дрехи, семена и други продукти на цивилизацията, необходими за оцеляването му, а приятели му помагат да постави покрива върху къщичката.

Гражданско неподчинение

[редактиране | редактиране на кода]
Хенри Дейвид Торо, 1854 г.

През 1846 г. Торо отказва да плати данъците си в знак на протест срещу Мексиканско-американската война и продължаващото робство на чернокожото население в Америка. В резултат на това е арестуван и престоява една нощ в затвора. По-късно той изнася лекции, в които разказва за този случай, пише срещу робството и помага на роби от Юга, които бягат на Север. Но най-значителното последствие от ареста и краткия му престой в затвора е есето му „Гражданско неподчинение“ (1849). В това есе Торо красноречиво излага възгледите си за това какво означава свободен гражданин и гражданско общество. Според Торо, всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи. Изречението „Маса хора водят живот на кротко отчаяние“ се превръща в сентенция, вдъхновяваща борците за свободи от най-различни раси, вероизповедания и партии. Идеята на Махатма Ганди за пасивното съпротивление, речите на Мартин Лутър Кинг против расовата дискриминация и дори политиката на Британската лейбъристка партия – всички те са повлияни повече или по-малко от това есе:

Повечето смятат, че проявят ли непокорство, вредата ще е по-голяма от ползата. Виновно за това е самото правителство. ТО Е, което действително прави вредата по-голяма от ползата. Защо не е по-разумно, та да предугажда и провежда необходимите реформи? Защо не тачи своето мъдро малцинство? Защо крещи и се съпротивлява, още преди да е наранено? Защо не поощрява своите граждани винаги да следят и го уведомяват за грешките му и тъй да му помагат да се справя с тях по-добре? Защо вечно разпъва Исуса, отлъчва от църквата Коперник и Лутер, а Вашингтон и Франклин обвинява в бунтарство? (от „Гражданско неподчинение“)

Предчувствайки, че умира от туберкулозата, която го е измъчвала от ранни младини, Торо подготвя някои от дневниците си за публикация. Днес всичко написано от него, е публикувано и възлиза на около 20 тома – дневници, есета, лекции, кореспонденции.

Торо остава ненадминат с пословичната си пестеливост (той е известен с това, че е преживявал почти без никакви пари) и със скромността си като човек. Умира на 45-годишна възраст в дома на родителите си на 6 май 1862 г.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Първото издание на Уолдън от 1854 г.
  • Aulus Persius Flaccus (1840)
  • The Service (1840)
  • A Walk to Wachusett (1842)
  • Paradise (to be) Regained (1843)
  • The Landlord (1843)
  • Sir Walter Raleigh (1844)
  • Herald of Freedom (1844)
  • Wendell Phillips Before the Concord Lyceum (1845)
  • Thomas Carlyle and His Works (1847)
  • Reform and the Reformers (1846 – 1848)
  • A Week on the Concord and Merrimack Rivers (1849)
  • Resistance to Civil Government, or Civil Disobedience (1849)
    Гражданско неподчинение, изд.: Народна култура, София (1993), прев. Албена Бакрачева
  • An Excursion to Canada (1853)
  • Slavery in Massachusetts (1854)
  • Walden (1854)
    Уолдън, изд.: Народна култура, София (1993), прев. Албена Бакрачева
  • A Plea for Captain John Brown (1859)
  • Remarks After the Hanging of John Brown (1859)
  • The Last Days of John Brown (1860)
  • Walking (1861)
  • Autumnal Tints (1862)
  • Wild Apples: The History of the Apple Tree (1862)
  • Excursions (1863)
  • Life Without Principle (1863)
    Живот без принцип, изд.: Сиела, София (2011), прев. Албена Бакрачева
  • Night and Moonlight (1863)
Торо в края на дните си, 1861 г.
  • The Highland Light (1864)
  • The Maine Woods (1864)
  • Cape Cod (1865)
  • Letters to Various Persons (1865)
  • A Yankee in Canada, with Anti-Slavery and Reform Papers (1866)
  • Early Spring in Massachusetts (1881)
  • Summer (1884)
  • Autumn (1892)
  • Misellanies (1894)
  • Familiar Letters of Henry David Thoreau (1894)
  • Poems of Nature (1895)
  • Some Unpublished Letters of Henry D. and Sophia E. Thoreau (1898)
  • The First and Last Journeys of Thoreau (1905)
  • Journal of Henry David Thoreau (1906)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни