Херон

Херон Александрийски Ἥρων ὁ Ἀλεξανδρεύς
древногръцки инженер
Роден	около 10 г. Александрия, Римска империя
Починал	около 75 г. (65 г.) Александрия, Римска империя
Техника
Област	Машинно инженерство, геодезия
Публикации	„Пневматика“ „Аутоматопойетика“ „Диоптра“
Изобретения	Парна машина, машина, задвижвана с вятър
Научна дейност
Област	Геометрия, оптика, механика
Публикации	„Метрика“, „Механика“
Херон Александрийски в Общомедия

Херòн Александрийски (на старогръцки: Ἥρων ὁ Ἀλεξανδρεύς) е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през 1 век сл. н. е. Времето му на живот се приписва на втората половина на 1 век на основание, че той дава като пример лунното затъмнение от 13 март 62 г. сл. н. е. Подробностите от живота му са неизвестни. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония.

Херон се смята за един от най-великите инженери в цялата история на човечеството. Той е първият, който изобретява автоматични врати, автоматичен куклен театър, автомат за стоки, бързострелен самозареждащ се арбалет, парна турбина, автоматична декорация, устройство за измерване на дължината на пътищата (древен одометър) и др. В една от книгите му е описана първата известна парна машина и първата машина, задвижвана с вятър. Херон създава първите програмируеми устройства: вал с щифтове, с навито на него въже.^[1]

Рисунка на Херонов двигател

Книги

Книгите, оцелели до наши дни, за които се приема, че са написани от Херон са:

• Пневматика, описание на различни устройства, работещи с въздух, пара или вода под налягане. Сред тях са Хероновият двигател, наричан още еолопилът на Херон, първият известен монетен автомат, воден орган, водни часовници и други.
• Аутоматопойетика, описваща механични и пневматични устройства, имитиращи чудеса в храмовете – отваряне и затваряне на врати, статуи, изливащи вино, и други.
• Механика се основавава на работите на Архимед и е запазена само на арабски. Тя включва теория на движението и равновесието, както и методи за повдигане на тежки предмети с механични устройства.
• Метрика е сборник с правила и формули за изчисляване на площта на равнинни фигури, околната повърхност и обема на тела и за разделяне на площта на фигури на части с определено съотношение. В тази книга е включена и Хероновата формула за изчисляване на лицето на триъгълник по дължината на неговите страни, както и итеративни методи за изчисляване на квадратен корен.
• Диоптра включва описание на някои геодезически методи, както и на устройствата одометър и диоптра, уред, подобен на съвременния теодолит.
• Белопоеика описва различни бойни машини.
• Катоптрика се занимава с разпространението на светлината, отражението и използването на огледала.

От книгите Геодезия и Геопоника са запазени само отделни фрагменти. Понякога на Херон се приписват и книгите Геометрия, Стереометрика, Мензура, Хейробалистра и Дефиниции, но днес преобладава мнението, че това са по-късни компилации, основаващи се на неговите работи.

Изобретения

Илюстрации на изобретения на Херон в ГСЕ: 1—пожарна помпа;
2—парна машина (парата от котела, влизаща в топката, излиза през две противоположни тръби и кара топката да се върти); 3—сифон;
4—автоматична машина за отваряне на вратите на храма.

Автомат с фигура на Бакхус, разпределяща вино и мляко в малък храм. Фигурата е свързана със скрити контейнери за вино и мляко чрез невидими тръби, които позволяват на виното и млякото да текат в жезъла на Тирс през отвора на клапани. Чертежът показва камерите на съда, линиите и клапаните.

Автоматични храмови врати: когато се запали огън на олтара E, въздухът, разширявайки се, дестилира вода от топката P в съда M и вратите се отварят; когато олтарът изстине, в него се образува намалено налягане, водата се връща обратно в P и вратите се затварят.

Сифон с постоянен и регулируем поток

Съвременна реконструкция на олтарен духов орган, задвижван от вятърно колело ^[2]

Хипотетична реституция на оригиналната фасада на Сант'Алесандро, Лука (по-ниска и в червено) – пропорции на равнобедрен триъгълник в съотношение 15:13

Цветен чертеж на голямо оръдие

Цветен чертеж на малко оръдие

Хидравличен апарат на пеещи изкуствени птици

Източници

1. Roman Glory. Древние открытия: Удивительные машины // 2014-06-01. Архивиран от оригинала на 2020-01-20. Посетен на 2018-02-05. (на руски)
2. W. Schmidt – Herons von Alexandria Druckwerke und Automatentheater, гръцки и немски, 1899 г. (Heronis Alexandrini opera I, Reprint 1971), стр. 205, фиг. 44; вж. въведение стр. XXXIX.

Литература

1. Храмов Ю. А. – Герон Александрийский (Heronus Alexandrinus) // Физики : Биографический справочник / Под ред. А. И. Ахиезера. — Изд. 2-е, испр. и доп. — М. : Наука, 1983. — С. 81. — 400 с. — 200 000 экз.
2. Шаль, Мишель – Исторический обзор происхождения и развития геометрических методов/От Герона до Птоломея/ДО. М., 1883 г. Гл. 1, n. 16 в Викитеке.
3. Гаврильчик М. В., Смирнова Г. С. – Задачи неопределённого анализа у Герона Александрийского. Историко-математические исследования, 6(41), 2001, с. 319—329.
4. Зверкина Г. А. – О трактате Герона Александрийского „О диоптре“. Историко-математические исследования, 6(41), 2001, с. 330—346.
5. Щетников А. И. – Формула Герона: читаем древний математический текст // Математика. — 2006. — № 20 (610). — С. 27—28.
6. Bruins E. M. – The icosahedron from Heron to Pappus. Janus, 46, 1957, p. 173—183.
7. Drachmann A. G. – Fragments from Archimedes in Heron’s Mechanics. Centaurus, 8, 1963, p. 91-146.
8. Curchin L., Herz-Fishler R. – Hero of Alexandria’s numerical treatment of division in extreme and mean ratio and its applications. Phoenix, 35, 1981, p. 129—133.
9. Keyser P. – A new look at Heron’s „steam engine“. Archive for History of Exact Sciences, 44, 1992, p. 107—124.