Хуан Валера

Хуан Валера Juan Valera
испански дипломат и писател
Хуан Валера, 1904 г.
Роден	Хуан Валера и Алкала-Галиано 18 октомври 1824 г. Кабра, Испания
Починал	18 април 1905 г. (80 г.) Мадрид, Испания
Погребан	Испания
Националност	Испания
Работил	политик, дипломат, писател, поет, драматург, преводач
Литература
Период	1844 – 1905
Жанрове	драма, исторически роман, мемоари, лирика, публицистика, документалистика
Направление	реализъм, романтизъм
Известни творби	„Пепита Хименес” „Доня Лус“
Повлиян	Хосе де Еспронседа
Политика
Отличия
Посолство в Португалия
посланик	1881 – 1883
Посолство в САЩ
посланик	1883 – 1886
Посолство в Белгия
посланик	1886 – 1888
Посолство в Австро-Унгария
посланик	1893 – 1895
Семейство
Съпруга	Долорес Делават (1867 – 1905)
Деца	3
Подпис
Хуан Валера в Общомедия

Хуан Валера (на испански: Juan Valera) е испански дипломат, политик, литературен критик, драматург, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман, лирика, публицистика и документалистика.^[1][2][3][4]

Биография и творчество

Хуан Валера и Алкала-Галиано е роден на 18 октомври 1824 г. в Кабра, провинция Кордоба, Испания. Син е на Хосе Валера и Вияня, военноморски офицер, и Долорес Алкала-Галиано и Пареха, маркиза де ла Паниега. Има две сестри и брат (който е от първия брак на маркизата със Сантяго Фройлер, швейцарски генерал на служба в Испания). Заради работата на баща си отраства до деветгодишна възраст в Кабра, а след това в Кордоба, Мадрид и Малага. От рано проявява влечение към литературата.^[4][4] Учи испански език и философия в Семинарията в Малага в периода 1837 – 1840 г. и в колежа „Сакромонте“ в Гранада през 1841 г., където завършва средното си образование. Следва философия и право в Университета на Гранада, където завършва през 1846 г.^[1] Докато следва учи съвременни езици, чете много книги от просвещението и романтизма, пише и публикува стихове в издания в Гранада и Малага. Първата му книга, стихосбирката „Поетични есета“, е издадена през 1844 г., но без успех.

След дипломирането си започва дипломатическа кариера, като през 1847 г. става помощник на посланика Анхел де Сааведра, поет и художник на романтизма, в Неапол. След това е член на испанските легации в Лисабон (1850), Рио де Жанейро (1851 – 1853), Дрезден и Санкт Петербург (1854 – 1857). След завръщането си в Мадрид става един от редакторите на либералното списание El Contemporáneo (1859). През 1865 г. е назначен за секретар на посолството във Франкфурт. След революцията от 1868 г., по време, на която е на страната на конституционната монархия, е назначен за помощник-държавен секретар и от 1871 г. за директор на общественото обучение.^[4] По време на управлението на Алфонсо XII е посланик в Лисабон (1881 – 1883), Вашингтон (1883 – 1886) и в Брюксел (1886 – 88), а в периода 1893 – 1895 г. е посланик във Виена. Избран е за член на Кралската испанска академия през 1861 г. и вече в напреднала възраст за член на Академията за морални и политически науки през 1900 г. Привърженик е на иберийския федерализъм.^[1]

Първият му психологически роман „Пепита Хименес“ е издаден през 1874 г. Той е съставен от две части, като първата е в форма в първо лице – писма от семинариста Луис де Варгас до неговия чичо декан, а втората е разказ от трето лице. Историята е за влюбванено на семинариста в младата (двадесетгодишна) андалуска вдовица Пепита Хименес, обещана на баща му, като след големи духовни борби, накрая той се жени щастливо за нея. Основната теза на романа защитава първенството на естественото и жизненото пред изкуственото и засегнатото. Романът го прави известен писател. По него е създадена опера от испанския композитор Исаак Мануел Франсиско Албенис, а впоследствие неколкократно е екранизиран във филми.^[1][4]

Романът му „Доня Лус“ от 1879 г. отново разглежда темата за дихотомията между божествената любов и човешката любов, но този път конфликтът завършва трагично. В историята незаконородената девойка с аристократично потекло доня Лус трябва да се откаже от живота в Мадрид, за да се пресели в Андалусия. Красива и желана, тя не иска да се омъжи, но среща двама души – интелигентният и извисен отец Енрике, който я привлича духовно, и мъжественият и красив мадридски аристократ дон Хайме, който ѝ въздейства чувствено.^[1][4]

В романа си „Хуанита Дългата“ от 1978 г. разглежда темата за любовните отношения на възрастен мъж с момиче. През 1982 г. романът е екранизиран в телевизионен минисериал.^[1]

Последният му роман, „Морсамор“ от 1899 г., е исторически роман, донякъде иронизация на жанра на рицарския роман с включени фантастични елементи. В историята главният герой, стар и разочарован от живота си и приютен в манастир, се подмладява чрез приемане на магически еликсир и с нова сила тръгва на пътешествие на изкуплението на изток, по-специално в Индия, където се влюбва отново и след различни перипетии и инциденти се връща в манастира отново разочарован.^[1]

Романите му се характеризират с дълбок психологически анализ на героите, особено на жените. Той е против натуралистичния разказ и смята, че романът е форма на поезия, поради което описанията на природата, типажите и андалуската среда са леко идеализирани, а езикът, дори на местните хора, е академичен.^[2][3]

През целия си живот Хуан Валера прави голям брой преводи на поезия и проза от други езици. Прави преводи на произведения на Лонг („Дафнис и Хлоя“), Лорд Байрон, Томас Мур, Йохан Волфганг фон Гьоте, Хайнрих Хайне, Лудвиг Уланд, Емануел Гайбел, Абул-Бека (от немски), Джеймс Ръсел Лоуел, Джон Грийнлийф Уитиър, Йоханес Фастенрат, Виктор Юго, Алмейда Гарет и др. Пише също литературна критика и множество есета за религията, философията, историята и политиката.^[2]

На 5 декември 1867 г. той се жени за Долорес Делават в Париж, две десетилетия по-млада от него и родом от Рио де Жанейро, с която има три деца.^[3]

Хуан Валера умира на 18 април 1905 г. в Мадрид.^[3]

Произведения

Паметник на Хуан Валера в Мадрид

Самостоятелни романи

някои от романите първоначално имат серийни публикации във вестници

• Pepita Jiménez (1874)^[1][3]
  Пепита Хименес, изд.: ИК „Персей“, София (2012), прев. Румен Руменов
• Las ilusiones del doctor Faustino (1874 – 1875)^[2]
  Илюзиите на доктор Фаустино, изд. „Светлана Янчева – Изида“ (2021), прев. Стефка Петрова
• El comendador Mendoza (1876 – 1877)
• Pasarse de listo (1877 – 1878)
• Doña Luz (1878 – 1879)
  Доня Лус, изд. „Ив. Г. Игнатов и синове“ (1929), прев. Борис Шивачев
  Доня Лус, изд.: ИК „Персей“, София (2012), прев. Румен Руменов
• Cartas de un pretendiente (1850)
• Juanita la Larga (1895)
  Хуанита Дългата, изд. „Изида“ (2018), прев. Стефка Петрова
• Genio y figura (1897)
• Morsamor. Peregrinaciones heroicas y lances de amor y fortuna de Miguel de Zuheros y Tiburcio de Simahonda (1899)
  Морсамор : героичните странствания, любовните пориви и сполуката на Мигел де Суерос и Тибурсио де Симаонда, изд. „Недланд“ София (2022), прев. Николай Тодоров
• Elisa, la Malagueña (1895)

Пиеси

• Asclepigenia (1878) – диалог
• Gopa
• La venganza de Atahualpa
• Lo mejor del tesoro
• Estragos de amor y de celos

Поезия

• Ensayos poéticos (1844)

Документалистика (частично)

• De la naturaleza y carácter de la novela (1860)
• Estudios críticos sobre literatura, política y costumbres de nuestros días (1864)

Екранизации

• 1925 Pepita Jiménez
• 1946 Pepita Jiménez
• 1975 Pepita Jiménez
• 1976 Los libros – тв сериал, 1 епизод
• 1971 – 1978 Novela – тв сериал, 10 епизода
• 1982 Juanita la Larga – тв минисериал

Източници

1. ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
2. ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
3. ((es)) Биография и библиография в сайта Biografias y Vidas
4. Биография в сайта „Литературен свят“

Външни препратки

• Хуан Валера в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juan Valera в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​