Хуго Льочер

Хуго Льочер
Hugo Loetscher
Хуго Льочер през 2006 г.
Хуго Льочер през 2006 г.
Роден22 декември 1929 г.
Починал18 август 2009 г. (79 г.)
Цюрих, Швейцария
Професияписател, редактор, журналист
Националност Швейцария
Жанрроман, разказ, есе, стихотворение
Награди„Награда Конрад Фердинанд Майер“ (1966)
„Голяма Шилерова награда“ (1992)
Хуго Льочер в Общомедия

Хуго Льочер (на немски: Hugo Loetscher) е швейцарски писател и журналист, автор на романи, разкази, есета, стихотворения.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Хуго Льочер израства в Цюрих. След като полага Матура, следва в Цюрихския университет и в парижката Сорбона философия, социология и литературознание. През 1956 г. става доктор по философия в Цюрих с теза „Политическата философия във Франция след 1945 година“.

След това работи като литературен критик във вестниците „Нойе цюрхер цайтунг“ и „Велтвохе“. От 1958 до 1962 г. е редактор в месечното списание „ду“, а от 1964 до 1969 г. е член на литературния отдел на „Велтвохе“.

През 60-те години Льочер предприема продължителни пътувания в Южна Европа, а по-късно и в Югоизточна Азия. Редовно пребивава в Латинска Америка – преди всичко в Бразилия. Става гост-доцент по поетика в различни университети на САЩ, Германия и Китай.

Хуго Льочер поддържа приятелство с писателя Фридрих Дюренмат и художника Вили Гугенхайм, който рисува портрети и на двамата.

До смъртта си през 2009 г. Льочер живее като писател на свободна практика.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Abwässer. Ein Gutachten, Roman, 1963
  • Die Kranzflechterin, Roman, 1964
  • Noah. Roman einer Konjunktur, 1967, 1984
  • Zehn Jahre Fidel Castro. Reportage und Analyse, 1969
  • Der Immune, Roman, 1975
  • Die Entdeckung der Schweiz und anderes, 1976
  • Kulinaritäten. Ein Briefwechsel über die Kunst und die Kultur der Küche, 1976
  • Wunderwelt. Eine brasilianische Begegnung, 1979
  • Herbst in der Großen Orange, 1982
  • Der Waschküchenschlüssel und andere Helvetica, 1983
  • Neue, erweiterte Ausgabe als: Der Waschküchenschlüssel oder Was – wenn Gott Schweizer wäre, 1998
  • Das Hugo-Loetscher-Lesebuch, 1984
  • Die Papiere des Immunen, Roman, 1986
  • Vom Erzählen erzählen. Münchner Poetikvorlesungen, 1988, 1999
  • Die Fliege und die Suppe und 33 andere Tiere in 33 anderen Situationen, 1989
  • Der predigende Hahn. Das literarisch-moralische Nutztier, 1992
  • Saison, Roman, 1995
  • Die Augen des Mandarin, 1999
  • Äs tischört und plutschins. Über das Unreine in der Sprache – eine helvetische Situierung, 2000
  • Durchs Bild zur Welt gekommen. Reportagen und Aufsätze zur Fotografie, (mit Jeroen Dewulf und Peter Pfrunder) 2001
  • Der Buckel. Geschichten, 2002
  • Lesen statt klettern. Aufsätze zur literarischen Schweiz, 2003
  • Es war einmal die Welt, Gedichte, 2004
От своята пепел засипан, изд.: ИК Агрипина, София (2006), прев. Кръстьо Станишев
  • War meine Zeit meine Zeit, 2009
  • Das Entdecken erfinden, 2016

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Siehe dazu: Ich bin ein Secondo – von Escholzmatt nach Zürich. Rede zur Verleihung des Escholzmatter Gemeindebürgerrechts. In Bildband Escholzmatt Архив на оригинала от 2012-02-17 в Wayback Machine., ebd. 2009

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни