Тихоокеанският театър е един от четирите военни театъра по време на Тихоокеанската война между 1942 и 1945. Той придобива наименованието си от голямото съюзническо командване, наречено Тихоокеански зони и обхваща почти всички части на Тихия океан заедно с островите. Изключение правят Филипините, Нидерландска Индия (днешна Индонезия), Нова Гвинея (които спадат към югозападната тихоокеанска зона) и западната част на Соломоновите острови, както и Китай и Югоизточна Азия.
Основните сражения в тихоокеанския военен театър се осъществяват между силите на Японската империя и САЩ. Въвлечени са сухопътни, морски и въздушни части от Нова Зеландия също. Обединеното кралство, Австралия, Канада, Фиджи и други страни допринасят с военни единици и боеприпаси.
Японският обединен флот е под главното командване на адмирал Исороку Ямамото, който е убит през 1943 при атака на американски изтребители и е наследен на поста от адмиралите Минейчи Кога (1943 – 44) и Соему Тойода (1944 – 45).
Адмирал Честър Нимиц командва по-голяма част от съюзническите морски сили в Тихия океан в периода 1941 – 45. Командването на съюзническите тихоокеански зони (POA) е формирано през март 1942. POA е разделено на север, център и юг със съответните командири. Нимиц поема директния контрол на Централната тихоокеанска зона (CENPAC).
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pacific Ocean theater of World War II в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |