Член на Академията на науките на Киргизката ССР. Няколко мандата е народен депутат във Върховния съвет на СССР от Киргизката ССР.
От 1990 до 1994 г. е посланик на СССР (после на Русия) в Люксембург, след това – на Киргизия в Русия, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Бенелюкс.
Лауреат на Държавната премия на СССР. Почетен гражданин е на Бишкек.
„Ашым“, в превод на руски език от киргизки Г. Гнездилова (1953)
„Сыпайчи“, в превод на автора (1954)
„На реке Байдамтал“, в превод на автора и на В. Горячий
„Белый дождь“, в превод на Г. Гнездилова (1954)
„Соперники“, в превод на А. Дмитриева (1955)
„Лицом к лицу“, в превод на А. Дроздов (1957)
„Джамиля“, в превод на А. Дмитриева (1958)
„Верблюжий глаз“, в превод на автора и на А. Дмитриева (1960)
„Тополёк мой в красной косынке“ (1961), в превод на автора
„Первый учитель“ (1962)
„Материнское поле“ (1963)
„Красное яблоко“ (1964)
„Прощай, Гульсары!“ (1966)
„Белият параход“ (1970)
„Восхождение на Фудзияму“ (1973, пиеса, в съавторство с Калтай Мухамеджанов)
„Ранние журавли“ (1975)
„Пегий пёс, бегущий краем моря“ (1977)
„В соавторстве с землёю и водою...“ Очерци, статии, беседи, интервюта (1978)
„Буранный полустанок“ (1980, известна и поз заглавието „И дольше века длится день“)
„Плаха“ (1986)
„Богоматерь в снегах“ (незавършен роман) (1988)
„Ода величию духа“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (1990)
„Белое облако Чингисхана]]“ (1991)
„Тавро Кассандры“ (1996)
„Встреча с одним бахаи“ (Беседа с Фейзола Намдар) (1998)
„Когда падают горы (Вечная невеста)“ (2006)
„Земля и флейта“ (неиздадено)[1] (по другим данным „Флейта и земля“, в 1973—74 годах отдельные отрывки романа печатались в двух журналах Болгарии — „Пламьк“ и „Литературный фронт“, а в 1976 году роман был включен в 2-томный сборник трудов Ч. Айтматова, изданный на болгарском языке)[2]
„Плач охотника над пропастью или исповедь на исходе века“, в съавторство с Мухтар Шаханов
„Ода величию духа. Диалоги“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (2017)[3]