Чърчил (танк)

Вижте пояснителната страница за други значения на Чърчил.

---

Mk.IV Чърчил (A22)
Тактико-технически данни
Националност	Великобритания
Тип	тежък пехотен танк танк
История на производство и служба
Проектант	Harland and Wolff (A20) Vauxhall Motors (A22)
Производител	Vauxhall Motors
Произвеждан	1941 – 1945
Брой произведени	7368
На въоръжение	1941 – 1952
На въоръжение в	Британската армия, РККА
Конфликти	Втора световна война, Корейска война
Габаритни характеристики
Тегло	37,88 t
Дължина	7,442 m
Ширина	3,251 m
Височина	2,45 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	102 mm
Броня (странична)	76 mm
Броня (задна)	64 mm
Основно въоръжение	40-mm нарезно оръдие QF 2 pounder (Mark I and II) 57-mm нарезно оръдие QF 6 pounder (Mark III и IV) 75-mm нарезно оръдие QF 75 mm (Mark VI и VII) 95-mm гаубица QF 95 mm (Mark V и VIII)
Допълнително въоръжение	2 x 7,92-mm картечници BESA 76-mm гаубица (Mark I)
Технически данни
Силова установка	12-цилиндров бензинов Bedford с течно охлаждане 350 hp
Окачване	индивидуално, с вертикални пружини
Макс. скорост	24 km/h (по шосе) 17 km/h (прес. терен)
Запас от ход	250  km (по шосе)
Ширина на ров	3,65 m
Вертикално препятствие	0,75 m
Екипаж	5
Mk.IV Чърчил (A22) в Общомедия

Mk. IV Чърчил A22 (на английски: Infantry Tank Mk.IV Churchill) е британски тежък пехотен танк от периода на Втората световна война. Назован е в чест на английския държавник и премиер от времето на Втората световна война Уинстън Чърчил. Разработен е от Harland and Wolff и Vauxhall Motors. Произвеждан е серийно от 1941 до 1945 г., като общо са построени 7368 танка от всички модификации. Взема участие във Втората световна война в състава на армиите на Великобритания и на СССР, където е единственият тежък танк, доставян по програмата „Заем-наем“. Малко количество огнеметни танкове Churchill Crocodile участват и в Корейската война. В края на 40-те е заменен от танка Центурион.

История

A20

Разработката за нов пехотен танк, който да замени танковете „Валънтайн“ и „Матилда“, започва в навечерието на Втората световна война. В съответствие с господстващата дотогава британска военна доктрина танкът трябва да е пригоден за водене на позиционна война – да може да преодолява пехотни заграждения, като широки ровове, телени заграждения, минни полета и да атакува стационарни огневи точки. За тези задачи танкът няма необходимост от висока скорост и дебела броня. Изработката на първите прототипи е възложено на белфастката корабостроителница „Харланд и Волф“ (Harland and Wolff).

Разработката се опира на остарялата концепция от първите британски танкове Mark I от Първата световна война с вериги преминаващи по целия борд и оръдия, разположени в спонсони, от двете страни на борда. Първоначално се е предвиждало танкът да е въоръжен с две 40-mm нарезни оръдия QF 2 pounder и сдвоени с тях две 7,92-mm картечници BESA, а трета картечница и установка за димна завеса да бъдат разположени в предната част на корпуса. По-късно е решено да се добави купола от танка Матилда А12, предната броня да бъде усилена до 60 mm, способна да издържи на попадение от 37-mm германски оръдия, а двигателят да бъде като на танка „Ковънентър“ – 12-цилиндров бензинов Henry Meadows с мощност 300 к.с. Първият прототип е готов в юни 1940 г., но въоръжението му в предната част на корпуса е променено, където се монтира 76-mm гаубица за борба с пехотата. Масата на танка е 43 t. В крайна сметка след изоставянето на британската бронирана техника при Дюнкерк работата по този проект е изоставена в полза на олекотената версия A22.

A22

Churchill Mk I с 40-mm оръдие в куполата и 76-mm гаубица в предната част на корпуса

Бързата победа на германските танкове в битката за Франция показва, че концепциите за окопна война са остарели и трябва да бъдат преразгледани. Така през юни 1940 във фирмата „Воксхол“ получават новите спецификации за пехотен танк А22 Mark IV.^[1] В заданието е указано и че новият танк трябва да бъде приет на въоръжение максимум до една година. Така през юни 1941 г. първите танкове Mark IV влизат в серийно производство. Краткото време за разработка дава отражение на качествата на танка и той страда от огромно количество механични проблеми, като най-сериозният е недостатъчно мощният и ненадежден двигател. Като недостатък в първите версии се отчита и слабото въоръжение, частично компенсирано от 76-mm гаубица, стреляща с осколочно-фугасни снаряди. При модификациите Mark III и Mark IV вече се монтира 57-mm оръдие, а едва от версията Mark VII от 1944 г. се използва и 75-mm оръдие.

Устройство

Конструкция

Churchill Mk III с 57-mm оръдие и нова по-голяма купола от заварени листове

Танкът е с класическа компоновка – отделение за управление отпред, където са разположени механик-водачът и помощник-водачът, който е и стрелец с курсовата картечницата; бойно отделение в средата, където са разположени командирът, мерачът и пълначът-радист; машинно-трансмисионно отделение в задната част. При версия Mark I механик-водачът и бордовият стрелец обслужват гаубицата като мерач и пълнач.

Двигател и трансмисия

Двигателят е 12-цилиндров, бензинов с водно охлаждане Bedford Twin-Six с работен обем 21 237 cm³, развиващ максимална мощност 350 к.с. при 2200 об./мин. Двигателят се разполага надлъжно по оста на моторното отделение. Общият запас от гориво е 828 l, съхраняван в 7 резервоара, от които 6 са разположени в моторното отделение от двете страни на двигателя, а един е отвън върху корпуса. Двата радиатора на системата за охлаждане са разположени също от двете страни на двигателя, а въздушните филтри се намират в бойното отделение.

Трансмисията включва еднодисков главен фрикцион със сухо триене; механична скоростна кутия Merrit-Brown H41 с 4 скорости, обединена в общ корпус с механизма за завиване, който се състои от диферениал, два планетарни механизма и барабанни спирачки; главни барабанни спирачки; планетни бордови предавки, намиращи се във водещите колела. За улеснение на управлението танкът е оборудван с хидропневматични усилватели за главния фрикцион.

Ходова част

Ходовата част следва остарялата концепция от Първата световна война, когато от танка се изисква да може да преодолява широки противопехотни заграждения. С тази цел веригите преминават над цялата дължина на бордовете. Ходовата част се състои от по 11 опорни ролки с диаметър 254 mm (10 инча), водещо задно колело и предно направляващо колело. Окачването е индивидуално с вертикални пружини. Първата и последната опорни ролки са повдигнати и влизат в употреба при преодоляване на препятствие, а 2-ра, 9-а и 10-а опорни ролки имат скъсен ход на окачването и работят главно при движение в мек терен. Вместо опорни ролки горната част се движи по специални направляващи шини.

Траковете за веригата са лети с ширина 356 mm. Използвани са два варианта на вериги – със 70 трака с ход 211 mm и със 72 трака с ход 202 mm.

Въоръжение

Churchill Mk VI със 75-mm оръдие и допълнителна защита на погона на куполата

Първоначалното основно въоръжение – при модификацията Mark I включва 40-mm нарезно оръдие QF 2 pounder L52 (дължина на ствола 52 калибъра – 2,08 m) в куполата и 95-mm гаубица QF 95 mm в челната част на корпуса, стреляща с осколочно-фугасни снаряди по пехотни цели. При Mark II гаубицата е заменена с второ 40-mm оръдие. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +20 до –15°. За водене на стрелба с оръдието мерачът използва телескопичен прицел №30 с увеличение х1,9. Боекомплектът за 40-mm оръдие е 150 унитарни бронебойни изстрела. В СССР след 1942 г. в боекомплекта влизат и осколочно-фугасни снаряди съветско производство.

За версиите Mark III и Mark IV основното въоръжение е 57-mm нарезно оръдие QF 6 pounder, произвеждано в две модификации – Mk III и Mk V. При Mk III дължината на ствола е L43, а при Mk V е L50 и е добавен дулен спирач. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +20 до –12,5°. За водене на стрелба с оръдието мерачът използва телескопичен прицел №39 Mk IIS с увеличение х1,9 за Mk III и № 39 Mk IV с увеличение х3 за Mk V. Боекомплектът е 84 унитарни бронебойни изстрела.

За модификации Mark VI и Mark VII основното въоръжение е 75-mm нарезно оръдие QF 75 mm L36,5 (2,737 m), идентично с американското оръдие М3 и използващо същите боеприпаси. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +20 до –12,5°. За водене на стрелба с оръдието мерачът използва телескопичен прицел №50 с увеличение х3. Боекомплектът е 84 унитарни бронебойни и осколочно-фугасни изстрела.

Версии Mark V Mark VIII са въоръжени с 95-mm гаубица QF 95 mm. Боекомплектът за тях е 47 унитарни снаряда.

Като спомагателно въоръжение се използва 7,92-mm картечница BESA, сдвоена с оръдието в куполата. От версия Mark II е премахната гаубицата в предната част на корпуса и е заменена с втора картечница BESA. Боекомплектът за картечниците е 7875 патрона.^[2]

Защита и оборудване

Churchill Mk VII (A22F) със 75-mm оръдие QF 75 mm и увеличена броня

Корпусът на танка е изграден от валцувани стоманени листове, съединени с нитове, а в по-късните модели – заварени. Челната броня е с дебелина 102 mm, бордовете – 76 mm, а на задната част – 64 mm. Дъното и горната част на корпуса са с дебелина 19 mm.

Churchill Mk VIII с 95-mm гаубица

Куполата е триместна, шестстенна, с правоъгълен профил. При различните версии конструкцията и се променя – при Mark I и II, както и при Mark IV – VI е лята, при Mark III – от заварени валцувани листове, а при Mark VII и VIII е смесена – с лети вертикални елементи, към които е заварена горна част от валцувани бронирани листове. От Mark III куполата запазва формата и компоновката, но увеличава обема си. Челната броня на куполата е с дебелина 102 mm, бордовете – 76 mm, а задната част – 95 mm. Куполата е съоръжена с въртящ се с нея под, а завъртането ѝ се осъществява от електрически привод. В бордовете на задната част на куполата има отвори за стрелба с личното оръжие.

Варианти

• Churchill Mk I – базова модификация, с 40-mm оръдие QF 2 pounder Mk IX в куполата, 76-mm гаубица в предната част на корпуса и 7,92-mm картечница BESA, сдвоена с оръдието;
• Churchill Mk II – модификация с премахната гаубица от предната част на корпуса и добавена на нейно място втора 7,92-mm картечница BESA. Среща се означен и като Churchill Mk Ia;
• Churchill Mk II CS – модификация за непосредствена поддръжка на пехотата (англ. Close Support) със 76-mm гаубица в куполата и 40-mm оръдие в челната част на корпуса. Произведени са много малко бройки от нея.
• Churchill Mk III – модификация с 57-mm оръдие QF 6 pounder Mk III, нова по-голяма купола от заварени листове;
• Churchill Mk IV – модификация с лята купола, но с обема на Mk III;
• Churchill Mk IV NA 75 – модификация, предназначена за Северна Африка (англ. North Africa), въоръжена с американско 75-mm оръдие M3 и оръдейна маска от танка М4 Шърман;
• Churchill Mk V – модификация с 95-mm гаубица в лята купола, близка по форма с тази на Mk IV;
• Churchill Mk VI – модификация със 75-mm оръдие QF 75 mm и допълнителна защита на погона на куполата;
• Churchill Mk VII (A22F) – модификация със 75-mm оръдие QF 75 mm, с увеличена до 152 mm челна и до 95 mm на бордовете броня, както и нова командирска куполка. След 1945 г. танкът, наричан още и „тежък Чърчил“, получава нова номерация – A42;
• Churchill Mk VIII – вариант на Mk VII с 95-mm гаубица;
• Churchill Mk IX – модернизация на Mk III и Mk IV с монтирането на допълнителна броня и нова купола до нивото на защита на Mk VII, но със старото 57-mm оръдие;
• Churchill Mk IX LT – модернизация на Mk III и Mk IV с монтирането на допълнителна броня до нивото на защита на Mk VII, но със запазването на старата по-лека купола (англ. Light Turret);
• Churchill Mk X – модернизация на Mk VI, с монтирането на допълнителна броня и нова купола до нивото на защита на Mk VII;
• Churchill Mk X LT – модернизация на Mk VI с монтирането на допълнителна броня до нивото на защита на Mk VII, но със запазването на старата по-лека купола;
• Churchill Mk XI – модернизация на Mk V, с монтирането на допълнителна броня и нова купола до нивото на защита на Mk VIII;
• Churchill Mk XI LT – модернизация на Mk V с монтирането на допълнителна броня до нивото на защита на Mk VIII, но със запазването на старата по-лека купола;
• Churchill Oke – модернизация на Mk II и Mk III в огнеметен танк, като на мястото на бордовата картечница се монтира огнепръскачка. Носи името на създателя си – майор J. M. Oke;
• Churchill Crodile – модернизация на Mk VII в огнеметен танк, като на мястото на бордовата картечница се монтира огнепръскачка;

  

  Огнеметен танк Churchill Crodile

• Black Prince (A43) – опитна версия от 1943 г. за пехотен танк на основата на „Чърчил“ с по-дълъг и по-широк корпус и въоръжен със 76-mm оръдие Ordnance QF 17-pounder. Танкът се появява за тестване в бойни условия едва през май 1945 г., но в експлоатация са вече М4 Шърман Файърфлай (Sherman Firefly), „Комет“(Comet) и „Центурион“ (Centurion) и работата по танка е прекратена. Построени са 6 машини.

Машини на основата на „Чърчил“

• Churchill AVRE (Armoured Vehicle Royal Engineers) – бронирана ремонтно-евакуационна машина на канадската армия на основата на Mk III и Mk IV. Оръдието е заменено с 290-mm мортира, изстрелваща 18-килограмови снаряди за разрушаване на укрепления. Към машината могат да се монтират различни инженерни съоръжения – разгъващ се мост, за преодоляване на водно препятствие с ширина до 10 m, минен трал, фашини за запълване на широки противотанкови ровове и др.

  

  Churchill AVRE (Armoured Vehicle Royal Engineers) – бронирана ремонтно-евакуационна машина на канадската армия с 290-mm мортира

• Churchill ARV (Armoured Recovery Vehicle) – бронирана ремонтно-евакуационна машина. Произвеждани са две модификации: Mk I – безкуполен Mk I с кран, който може да се монтира в предната или задната част на танка; Mk II – версия на Mk III и Mk V с неподвижна купола и фалшиво оръдие, предназначен за извеждане на повредени танкове от бойното поле. Има монтирани два крана – отпред с товароносимост до 7,5 t и отзад – с товароносимост 15 t. Може да издърпва машини с маса до 25 t. Екипажът е от 3 души, като в машината има място и за екипажа на извличания танк. Въоръжен е само с една 7,92-mm картечница BESA;

  

  Бронирана ремонтно-евакуационна машина Churchill ARV

• Churchill ARK (Armoured Ramp Carrier) – безкуполна машина, носеща рампа за преминаване върху нея на бронирана техника, на основата на Mk II и Mk IV^[3].
• Churchill bridgelayer – безкуполна машина, носеща 10-метров понтонен мост (Tank, 30ft, No.2) с товароносимост 60 t;

  

  Churchill bridgelayer – 10-метров понтонен мост

• Gun Carrier, 3-inch, Mk I, Churchill (A22D) – експериментален модел на самоходно 76,2-mm оръдие, монтирано в неподвижна структура. Не е използвано в бойни действия;

  

  Експериментален модел на самоходно 76,2-mm оръдие Gun Carrier, 3-inch, Mk I, Churchill (A22D)

• Churchill Flail FV3902 – миночистач, разработен през 1950 г. на основата на корпус на Churchill и двигател „Ролс-Ройс Метеор“^[4]
• Churchill Great Eastern Ramp – безкуполна машина, носеща 18-метров понтонен мост;
• Churchill Kangaroo – безкуполна машина, използвана като бойна машина на пехотата за превоз на войници.

  

  Churchill Kangaroo

Бойна история

• Втора световна война – Танкът влиза в бой за първи път при рейда при Диеп, Франция, на 19 август 1942 г. Участват 60 танка от канадския кралски полк на Калгари на 1-ва канадска танкова бригада. По-голямата част са унищожени преди да достигнат брега, а останалите въпреки успешната огнева поддръжка, която оказват на пехотата са спрени от бетонните заграждения.

През есента на 1942 г. 6 танка „Чърчил“ Mk III вземат участие във втората битка при Ел Аламейн в Северна Африка, където се представят добре срещу италианските и германски танкове. През пролетта на 1943 г. са използвани и при боевете в Тунис. Танковете вземат активно участие и в боевете в Италия през 1943 г.

При десанта в Нормандия през юни 1944 г. за първи път влиза в бой и най-добре бронираният британски танк – „Чърчил“ Mk VII.

По програмата „Заем-наем“ СССР получава 253 танка Mk III и Mk IV^[5]. Това са единствените тежки танкове, доставени по тази програма. Тяхното бойно кръщение е в битката за Сталинград, където те се появяват през ноември 1942 г. в състава на 91-ва отделна танкова бригада. Тъй като танковете буксуват по заледените склонове, се налага допълнително да се добавят шипове на веригите им.^[6]

Танкът взема участие и в Курската битка през юли 1943 г. в състава на 2-ри гвардейски танков корпус. Поради по-дебелата си броня танковете се представят по-добре от Т-34, но поради липса на пехотна поддръжка понасят много загуби.

• Корейска война (1950 – 1953) – в края на 1950 г. батальон C на 7-и кралски танков полк, въоръжен с огнеметни танкове „Чърчил Крокодил“, взема участие в третата битка за Сеул. Танкове „Чърчил“ се използват и за поддръжка на 29-а пехотна бригада, което е и последното бойно използване на танка.^[7]

Бивши оператори

•  Великобритания
•  Австралия
•  Ирак
•  Ирландия
•  Канада
•  Полша
•  СССР

Литература

• Барятинский, М., 1996. Бронетанковая техника Великобритании 1939–1945 гг. (танки, САУ). – „Бронеколлекция“, выпуск № 4, 1996.
• Барятинский, М., 2003. Пехотный танк „Черчилль“. – М.: Моделист-конструктор, 2003. (Бронеколлекция № 6 (51).
• Танки мира. Смоленск, 2001.
• Шмельов, И., 1987. Танкове в бой. С, Военно издателство.
• Chamberlain, P., C. Ellis, 2000. British and American Tanks of World War Two: The Complete Illustrated History of British, American and Commonwealth Tanks, 1939-45. Arco Publishing Company, New York.
• Chant, C., 1997. An Illustrated Data Guide to Battle Tanks of World War II. London: Chelsea House Publications. ISBN 978-1-85501-856-3.
• Fletcher, D., 1989. The Great Tank Scandal. British Armour in the Second World War. London: HMSO, Vol. 1. ISBN 0-11-290460-2.
• Perrett, B., 1993. Churchill Infantry Tank 1941–51. London: Osprey Publishing, ISBN 1-85532-297-8.
• White, B. T., 1983. No. 1 Churchill, B.I.T. Mk IV. AFV Profile. Profile Publishing. ISBN 0-671-06009-0.

Източници

1. „Fabrication of the new Churchill Tank, MK VII“, архив на оригинала от 26 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110726094014/http://www.royaltankregiment.com/9_RTR/tech/welded%20churchill/Armour%20welding%20on%20Mark%20VII.htm, посетен на 10 май 2017 
2. Churchill Infantry Tank (A.22)
3. Chamberlain, Peter; Ellis, Chris (1969). British and American Tanks of World War II. Arco Publishing, p. 70
4. Flails for minefield clearance and specifications and acceptance of Churchill Flail (FV 3902), War Office, 1955, WO 32/17394
5. Барятинский, М., 2003. Пехотный танк „Черчилль“. – М.: Моделист-конструктор, 2003. (Бронеколлекция № 6 (51).
6. Якубовский, И. И. Земля в огне. М., Воениздат, 1975. с. 91
7. Farrar-Hockley, A. (1990), Official History: The British Part in the Korean War, Volume I, London, p. 389.