Щип

Вижте пояснителната страница за други значения на Щип.

---

Щип Штип
— град —
Изглед над Щип от хълма Хисар, 2010 г.
Щип 41.735833, 22.191389 Щип
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Щип
Площ	13,5 km²
Надм. височина	300 m
Население	44 250 души (2020)
Пощенски код	2000
Телефонен код	+389 32
МПС код	ŠT
Официален сайт	stip.gov.mk
Щип в Общомедия

Коритото на Отиня в Щип 

Църквата „Свети Никола“

Щипският музей, 2010 г.

Щип (на македонска литературна норма: Штип) е град в Северна Македония, шести по големина в страната. По данни от преброяването на населението през 2002 г. населението му възлиза на 43 652 души. Градът е център на община Щип с 44 селища.

География

Местоположение

Щип е разположен в източната част на Северна Македония, на надморска височина от около 300 m. Градът лежи на северните склонове на Юруклуците, най-източната ниска част от планината Плачковица. Заключен между възвишенията Хисар, Мерите и Кумлъка.

Щип е най-големият град и най-важният стопански център в Източния статистически регион, който обхваща почти цялото поле по Брегалница и околните склонове на Осоговската планина и Плачковица, заедно с градовете Кочани, Виница, Царево село (Делчево), Свети Никола (Свети Николе), Пехчево и Пробищип.

Води

През центъра на Щип преминава малката река Отиня, дълга около 3 км, тя разделя града на две части. През северната част на града, по равнина и индустриална преминава най-дългата река течаща изцяло на територията на Северна Македония – Брегалница. Отиня се влива в Брегалница, току на края на града и началото на съседното Ново село. Покрай първокласния път от Щип за Радовиш е разположена балнеоложката местност Кежовица, на около 2 км западно от центъра на Щип и в самия край на Ново село. Кежовица разполага с два минерални геотермални извора Кежовица и Лъджи (с температура на водата между 58 и 62 градуса).

Квартали и махали

Хисар (Исар) e махала разположена по склоновете на едноименния рид; по-стари части на града са: Стар конак, Кадидере и Горно маало, в махалата Радански път живеят роми, Железничка; квартали изградени след Втората световна война са: Осми ноември (в чест на деня, в който комунистическите партизани влизат в града през 1944 г.), Сеняк (I-IV), Пребег, Дузлак, Баби, Леваци, Деснаци.

Ново село, разположено югозападно от града при вливането на Отиня в Брегалница, официално е отделно селище, но практически е квартал на Щип, почти свързан с централната част на града.

История

Ранна история

Щип е един от най-старите градове в Македония. За пръв път се споменава през I век под името Астибо, като един от големите градове на източна Македония.

Сегашното име на града е славянско, от времето на заселване на славяните на Балканския полуостров.

Средновековие

Градът е част от България по времето на Самуил, после попада под византийско владичество. По-късно отново е част от Втората българска държава, като при царуването на Иван Асен II вероятно е спадал към Прилепската хора. След битката при Велбъжд (Кюстендил) е превзет от сръбския крал Стефан Дечански. През 1350 г. е управляван от властела Иванко Пробищитович, който получава утвърдителна грамота за бащината си от сръбския цар Стефан Душан.^[1] След смъртта на братята Вълкашин и Йоан Углеша и на цар Стефан Урош V през 1371 г. до смъртта на Константин Драгаш през 1395 г. е част от княжеството на Драгаши. В града има църкви „Възнесение Господне“ (Свети Спас) и „Свети Влас“, която е била метох на Хилендарския манастир. В грамота от 1377 г. се споменава управителят на града челник Станислав.^[2] 1395 г. става османско владение

Под османска власт

През 1395 година Щип окончателно попада под властта на Османската империя и става център на нахия и каза в състава на Кюстендилския санджак. Историческите източници за Щип от това време до XVII век не са особено много. В документ от 1620 година, градът се споменава като епископско седалище, а през 1661 година през Щип минава прочутият турски пътеписец Евлия Челеби. През 1689 г. по време на Австро-турската война (1683 – 1699) Щип е превзет от австрийските войски, но през 1691 г. османците отново го овладяват.

Възраждане

Според османските статистики от XIX и XX век, основното население на Щип е българско и турско. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Естип е населяван от „турци и българи, които са най-невежи“.^[3] В XIX век градът е процъфтяващ занаятчийски център с добре развито кожарство, шарлаганджийство, чохаджийство и други.

Църквата „Успение Богородично“ в Ново село и училището в началото на 20 век.

През 1830 година отваря врати първото българско училище в града. През 1869 година педагогът и учен Йосиф Ковачев (1839 – 1898), след Освободителната война (1877 – 1878) депутат в Учредителното събрани в Търново и кмет на столицата София, отваря в Щип първото българско мъжко педагогическо училище.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Щип и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

„

И така пристигнах в Щип (Истиб), град лежащ на носообразния склон на планината, на река Брегалница. Старият замък на едно от възвишеният, красивата джамия с куполи и здравите каменни мостови го поставят сред най-красивите градове на Македония... Вниманието ми привлече епископската църква Света Никола и училището. За свое невъобразимо удоволствие в училището за пръв път открих[4] славянско преподаване. От Щип започват тучни долини, обработвани от българите, в които се произвеждат памук и ориз и други известни търговски продукти.[5]

“

През 1850 година е построена църквата „Успение Богородично“ в махалата Ново село, в която се служи на български. Българският език е в употреба и в училищата, които са издържани от Щипската българска община. От самото създаване на Българската екзархия през 1870 г. Щип е част от диоцеза и, в рамките на Кюстендилска епархия. В 1870 – 1872 година щипската българска община, заедно с другите общини в Македония издържат Привременния смесен екзархийски съвет. Председател на общината е Атанас Ковачев (1820 – ?), свещеник в Щип между 1857 – 1861 година.^[6]

През септември 1872 година в града е учредено българско читалище „Деятелност“.^[7] Към 1875 година общината приема Екзархията да издържа само директора на училището, а тя самата внася в екзархийската каса над 300 лири от вули. В 1877 година е положен първият камък на новото българско училище.^[8]

Книгата на писателят от Щип Петър Завоев „Град Щип“

От 1876 година в Щип служи викарият на Иларион Кюстендилски, епископ Синесий Стобийски.

След Руско-турската война през май 1878 година Мано Панайотов и Лазо Хаджидимитров от името на Щипската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.^[9]

След Руско-турската освободителна война (1877 – 1878)

 Основна статия: Щипски революционен район

По силата на решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878 година, Щип и цяла Югозападна България остава в Османската империя. След войната председател на Щипската община е поп Димитър, а общината развива активна учебна дейност. Щип е откъснат от Кюстендилска епархия и присъединен към Скопска. Щипската община на два пъти иска от Екзархията безуспешно особен архиерей за трите откъснати от Кюстендил области – Паланечко, Кратовско и Щипско. По-късно през април 1883 година, оплаквайки се от антибългарските действия на скопския патриаршески митрополит Паисий, щипската българска община иска да бъде изпратен в града поне архимандрит, щом не може митрополит. Общината полага усилия за устройване на местните учители и подновява исканията си за архимандрит за архиерейски наместник, тоест за учредяване на Щипска епархия.^[10]

В учебната 1883 – 1884 година щипските училища отбелязват добър успех, за което допринася главният учител Георги Кушев. Общината моли Екзархията да ѝ препоръча и друг учител и от Цариград препоръчват Антон Митрев.^[11] През есента на 1894 година в махалата Ново село Екзархията изпраща за учител по български език бъдещия ръководител и идеолог българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско – Гоце Делчев, там той учителства до 1896 г. В средата на 80-те години на XIX век учителства в Щип е Александър Попорушев.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Щип има 20 900 жители, от които 10 900 българи християни, 8700 турци, 800 евреи и 500 цигани.^[12] Цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) от 1905 година Щип е посочен като град със 7744 жители българи екзархисти и в него работят едно прогимназиално и две основни български училища.^[13] Както ще отбележи по-късно в спомените си ръководителя на ВМРО Иван Михайлов, родом от щипската махала Ново село, националният дух и самосъзнание на българите в Щип е на впечатляваща висота. Години наред българите в града са сред най-непреклонните и твърди защитници на българщината в цяла Македония, тук до балканските войни нито с насилие, нито с подкупи успяват да се установят сръбската и гръцка пропаганда. Жителите на града са в първите редици на българското църковно, образователно и национално освободително дело, давайки на свободна България голям брой учени, революционери и църковни дейци.

В 1910 година градът пострадва силно по време на обезоръжителната акция. 24 души са арестувани и измъчвани.^[14]

На 21 ноември 1911 година ВМОРО извършва атентат в Щип, при който загива един човек. Атентатът е последван от погром над българското население, при който са избити най-малко двадесет души, а близо триста са ранени.^[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 434 души от Щип са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[16] Градът е освободен от четата на Ефрем Чучков, която облича местната милиция с български униформи и съобщава на сръбското командване, че в града са влезли български части и е установена българска военна комендатура, за да може Щип да остане в българската окупационна зона.^[17]

По време на Междусъюзническата война в гр. Щип са погребани 853 български военнослужещи.^[18]

Поне 74 души родом от Щип, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.^[19]

Между двете световни войни

Град Щип през 1926 година. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Градът участва активно в съпротивата на ВМРО срещу сръбската власт – от Щип са двама от лидерите на ВМРО Тодор Александров и Иван Михайлов. По думите на Михайлов

„

Дълбоки корени имаше там мисълта за бунт срещу тиранията, а фанатично бе и българското национално съзнание.[20]

“

Втора световна война и СФР Югославия

Между 6 – 17 април 1941 г. Германия и Италия разгромяват и окупират Кралство Югославия. По силата на споразумение с България на 19 април същата година по-голямата част на днешна Македония са отстъпени на България и Щип става част от Царство България. Щип става, административно, център на околия, част от Скопска област. По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, инж. Боян Санев е български кмет на Щип от 8 август 1941 година до 2 май 1942 година. След това кмет е Никола Н. Раев от Присово (18 юни 1942 - 12 август 1944).^[21] В града е разположен щаба на Седемнадесета пехотна щипска дивизия на Българската армия. Българското управление в града продължава до ранния септември на 1944 г., когато България официално скъсва съюза си с Германия и изтегля войските си, в рамките на няколко дни, от Вардарска Македония. Контролът над Щип е поет от германски части.

На 15 октомври, същата година, Четвърта българската армия, подпомагана от партизански части на Югославската комунистическа партия започва настъпателната Брегалнишко-Струмишка операция срещу нацистките войски. В хода на операцията, на 8 ноември 1944 г. българската войска и комунистическите партизански отряди овладяват Щип.^[22][23] Днес 8 ноември е честван като ден на освобождението в Щип и общината и е неработен ден.

След кървавото потушаване от ЮКП на Скопскиия войнишки бунт от декември 1944 г. Щип е сред градовете, пострадали от организираните от комунистите арести и убийства.^[24] Над жители на града са проведени следните показни противобългарски съдебни процеси: в края на 1944 година са осъдени осем души начело с Добре и Мане Иванов, Благой Ципушев и други, на 7 февруари 1945 година са осъдени на смърт Тоде Стоилов Ангелов, Стоян Панов Иванов, Стоян Андреев Коцев и други, на 31 май са осъдени Васил Пуздърлиев, аптекаря Иван Палзанлиев и други, през 1946 година - 9 души начело с Павле Марянов и Павле Арсов и други.^[25]

Население

Брой на населението

Паметник на Александър Велики.

Според преброяването от 2002 година Щип има 43 652 жители.^[26]

Националност	Всичко
македонци	38 323
албанци	12
турци	877
роми	2184
власи	1727
сърби	272
бошняци	11
други	246

Религии

Огромното мнозинство от населението на града са източноправославни християни принадлежащи към Македонската православна църква. В Щип е седалището на Брегалнишката митрополия на МПЦ, която има няколко църкви в града.

Щип е също така и седалище на Щипското мюфтийство на Ислямската верска общност в Северна Македония. Това е най-голямото по територия мюфтийство в страната, обхващащо почти цялата източна част на Северна Македония, но практически причината за това е, че в тази чат на страната има малък брой мюсюлмани.

Икономика

Производство

Стопанството на Щип заема важно място в стопанството на Северна Македония, представлявайки най-важен икономически, транспортен, образователен център на централната източна част на страната. Щип от времето на Югославия е център на текстилната индустрия в Северна Македония с множество производства, и голям брой заети. Някогашните текстилни комбинати гиганти като „Македонка“ и „Астибо“ с разпадането на Югославия са поделени на много частни текстилни предприятия: „Семак Фешан компани“, „Текстил Логистик Македония“, „Албатрос“, „Модена“, „Мавис“, „Максима“, „Грация“, „Беас-АБС“, „Бритекс“, „Щипко“, „Щип-текс“, „Вивенди“, „Милано“, „Фам мода“.^[27]

В града са развити още обувната промишленост, като по-голяма е фабриката „Баргала“. Развити са хранително-вкусовата промишленост, строителството, телекомуникациите, винопроизводството, металообработващата промишленост и др. В града работят и няколко хотела и мотели като: „Оаза“, „Изгрев“, „Гарни“, „Ким“ и „Ваго“. За развитието на балнеотуризма се разчита на минералните извори в местността „Кежовица“ западно от, де факто квартала на Щип, Ново село.

Сградата на телевизия 77; 2010 г.

Някои от по-важните предприятия в града са:^[28][29]

• Фабриката за масло „Брилиянт“,
• Сладкарска фабрика „Мултикрем“,
• Хранително-вкусовото предприятие „Макпромет“,
• Фабриката за безалкохолни напитки „Синада“,
• Винарска изба „Имако“,
• Винарска изба „Езимит вино“,
• Винарска изба „Аневски“,
• Фабрика за обувки „Мар Ева Мар“,
• Строително предприятие „Бетон“,
• Строително предприятие „Пелагония“,
• Строително предприятие „Актива“,
• Строително предприятие „Коинг“,
• Дървопрерапотвателно предприятие „Бреза“,
• Дървопрерапотвателно предприятие „Мебел Инженеринг“,
• Дървопрерапотвателно предприятие „Радодизайн“,
• Металообработващо предприятие „Метална и биротехника“,
• Кабелен оператор „Роби“ други

В Щип работят също държавните предприятия – „Исар“ и „Щип-проект“.

Транспорт

Градът има железопътна гара на ЖП линията Велес–Кочани, източно разклонение на трансевропейската ЖП линия свързваща Централна Европа с пристанището на Солун в Гърция. Гарата е разположена в северния квартал „Железничка“

През Щип преминават два от важните национални автомобилни транспортни пътища на Северна Македония. Път M5, който е връзка на Щип с трансграничния автомобилен европейски път E75, свързва Охрид, Битоля, Прилеп, Велес, преминавай през Щип и след това през Кочани достига до границата с България при Делчево и с. Логодаж в България. Път М6 свършващ от север в Щип свързва града с градовете Радовиш и Струмица на юг, а от там с ГКПП Златарево на границата с България.

Щип разполага с ежедневен уреден вътрешноградски и междуселищен автобусен транспорт. Вътрешноградските автобусни линии свързващи центъра на града с различни квартали се обслужва от транспортната фирма „Балкан експрес“. Същата компания обслужва и междуградските линии свързващи Щип с редица околни и по-големи градове в Северна Македония и съседни страни. Няколко частни компании оперират таксиметровия транспорт.

Образование

Като един от по-големите градове на Северна Македония Щип разполага с доста детски градини, основни и гимназиални училища. Общообразователните и профилирани гимназии в Щип са:

• Музикален училищен образователен център^[30]
• Държавно средно текстилно училище „Димитър Мирашчиев“
• Средно училище за деца със специални нужди „Искра“
• Държавно средно медицинско училище „Яне Сандански“^[31]
• Държавно средно електротехническо училище „Коле Нехтенин“^[32]
• СОУ „Славчо Стоименски“^[33]

През 2006 г. в Щип отваря врати и четвъртият държавен университет в Северна Македония – Щипския университет „Гоце Делчев“. В Щип е разположен ректоратът и повечето от факултетите на новото висше учебно заведение.^[34]

Култура и забележителности

• Градски музей, основан през 1950 г.;
• Държавен архив, с 5740 архивни кутии и 5730 книги;
• Дом на младите (Младежки дом);
• Художествена галерия „Безистен“;
• Център за култура „Ацо Шопов“ (Читалище);
• Tеатър;
• Обществена библиотека „Гоце Делчев“, в чиито състав работи литературен клуб „Искра“;
• Градски стадион, с капацитет от около 6000 седящи места.

Исторически забележителности

• Катедралата на Брегалнишка епархия „Свети Никола“, изградена през 1867 година от майстор Георги Новаков Джонгар;
• Църквата „Свети Йоан Кръстител“, построена 1350 г.;
• Хуса Медин паша джамия;
• Безистен;
• Църква „Свети Архангел Михаил“;
• Емир Кючук Султанов мост;
• Музей на дейците на ВМРО от Щип и Щипско
• Саат кула.

В съседното Ново село е запазено старото българско училище в двора на църквата „Успение Богородично“, където преподава Гоце Делчев.

Редовни събития и празници

• Астибо джаз фестивал (организиран от Дома на младите);
• Щипско културно лято.

Личности

• Известни щипяни.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Щип
• Завоевъ, Петъръ. Градъ Щипъ. София, Библиотека българска книга № 14. Министерство на народното просвѣщение, [1943].
• Петър А. Чачаров от Щип, Вардарска Македония – „Народни Клетви; Клетви и Благословии“, публикувано в „Сборник за Народни умотворения, Наука и Книжнина“, брой VI и VIII, София, 1891 година
• "Изгрева на просветата (първите училища в Щип)", публикувано във в. „Брегалница“, брой 1, София, 1923 година
• "Брегалница; Юбилеен брой по случай 25 год. от образуването на Щипското братството", София, 1923 година
• "Устав на Щипското братство „Тодор Александров“ в гр. Скопие; Списък на членовете учредители; Списък на членовете на управителното тело", Скопие, 1942 година
• "Молба за народна пенсия; Животописна бележка на бившия кмет на Щип Донче хаджи Санков Живадинов", Щип, 1943 година
• „Жертвите на Щипския погром“ (опис), година II, брой 338, Солун, 1911 година
• „„Град Щип в картини“, София, 1927 година
• "Протокол и устав на Щипския общограждански национален клуб „Благой Монев“, Щип, 1942 година

Бележки

1. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 215
2. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 226
3. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 119.
5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 120.
6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 338.
7. Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 315 – 316.
8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 561.
9. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 562 – 563.
11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
14. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
15. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 548-552.
16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
17. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23.
18. ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 65.
19. ДВИА, ф. 39
20. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 137.
21. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
22. Williamson, Gordon. The Waffen-SS (2) 6. to 10. Divisions. Osprey Publishing, 2004. ISBN 1-84176-590-2.
23. City of Shtip // 7 септември 2007. Посетен на 7 септември 2007.
24. Гоцев, Димитър, „Св. дух – ден на падналите българи за освобождението на Македония“ Архив на оригинала от 2010-05-11 в Wayback Machine., взето от сайт на ВМРО-БНД на 29.06.2010 г.
25. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 324 -325.
26. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007 
27. Община Щип, ШТИП – ТУРИСТИЧКИ ИНФОРМАТОР, Со мапа на градот. Штип: Општина Штип, 2011, стр. 13 и 25.
28. Општина Штип, ШТИП – ТУРИСТИЧКИ ИНФОРМАТОР, Со мапа на градот. Штип: Општина Штип, 2011, стр. 16 и 24.
29. Стпански развој во Штип^{[неработеща препратка]}
30. Уеб страница на Музикалния училищен образователен център^{[неработеща препратка]}
31. Уеб страница на Държавното средно медицинско училище „Яне Сандански“, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520134000/http://janesandanski.schools.edu.mk/, посетен на 22 март 2021 
32. Уеб страница на Държавното средно електротехническо училище „Коле Нехтенин“^{[неработеща препратка]}
33. Уеб страница на СОУ „Славчо Стоименски“^{[неработеща препратка]}
34. Щипски университет „Гоце Делчев“