Ърнест Гелнър Ernest André Gellner | |
чешко-британски философ | |
![]() Ърнест Гелнър, ок. 1990 г. | |
Роден |
9 декември 1925 г.
|
---|---|
Починал | |
Етнос | Чехи |
Учил в | Бейлиъл Колидж |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XX век |
Школа | Критически рационализъм |
Интереси | Политическа философия, философия на науката |
Повлиян | |
Повлиял | Бенедикт Андерсън · Антъни Смит · Майкъл Ман |
Научна дейност | |
Област | Социална антропология |
Работил в | Лондонско училище по икономика и политически науки Единбургски университет Централноевропейски университет |
Ърнест Гелнър в Общомедия |
Ърнест Гелнър (на английски: Ernest André Gellner) e чешко-британски философ и социален антрополог, професор по философия, логика и научна методология в Лондонското училище по икономика и Лондонския университет (1962 – 1984), професор по социална антропология в Кеймбриджкия университет (1984 – 1993), основател и директор на Центъра по изследване на национализма към Централноевропейския университет в Будапеща (1993 – 1995). Вестникарските некролози го описват като един от най-мощните интелектуалци в света[1] и като „рицар, обявил кръстоносен поход в името на критическия рационализъм“[2].
Роден е на 9 декември 1925 година в Париж, Франция, в семейството на германоезични евреи от Чехия. До 13-годишната си възраст учи в английско училище в Прага (Чехословакия). През 1939 г., в навечерието на хитлеристката окупация на Чехословакия, заедно със семейството си емигрира във Великобритания. Висшето си образование получава в Оксфорд. През 1944 г., след завършването на първи курс, се записва като доброволец в Първа чехословашка отделна механизирана бригада и участва в обсадата на Дюнкерк.
В Лондонското училище по икономика следва от 1949 г. През 1959 г. излиза първата му книга – „Думи и неща. Критически анализ на лингвистичната философия и изследване на идеологията“. През 1961 г. става доктор по философия на Кеймбриджкия университет, а на следващата година – професор по философия, логика и научен метод.
От началото на 60-те години на ХХ век активно работи в областта на социалната антропология и на политологията, като развива собствена теория на национализма, която получава завършена форма в труда му „Нации и национализъм“ (1983). Поставяйки в основата на обществото културата и организацията, Гелнер определя национализма като „политически принцип, според който културното сходство е основа на социалните връзки“. Национализмът според Гелнер е продукт на индустриалното общество, тъй като за възникването му задължителни фактори са високата степен на развитие на културата, достъпността ѝ до широките маси от населението (което поражда необходимост от културно еднообразие), активното икономическо развитие (като условие за социална мобилност) и породената от него необходимост от културна стандартизация. Национализмът възниква в държави с нация „титуляр“, при това преходът към него при всяка държава е индивидуален. Гелнер обявява за тържество на национализма принципа на самоопределение на нациите, провъзгласен след Първата световна война, и създаването на националните държави на територията на дотогавашните империи.
През 1993 г. в Карловия университет в Прага по инициатива на Гелнър и Джордж Сорос се създава Център по изследване на национализма, а Гелнър поема ръководството му до самата си смърт.
Умира на 5 ноември 1995 година в Прага на 69-годишна възраст.
|