Ърнест Гелнър

Ърнест Гелнър Ernest André Gellner
чешко-британски философ
Ърнест Гелнър, ок. 1990 г.
Роден	9 декември 1925 г. Париж, Франция
Починал	5 ноември 1995 г. (69 г.) Прага, Чехия
Етнос	Чехи
Учил в	Бейлиъл Колидж
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Школа	Критически рационализъм
Интереси	Политическа философия, философия на науката
Повлиян	Макс Вебер · Карл Попър · Реймон Арон · Бъртранд Ръсел · Ибн Халдун · Дейвид Хюм · Бронислав Малиновски
Повлиял	Бенедикт Андерсън · Антъни Смит · Майкъл Ман
Научна дейност
Област	Социална антропология
Работил в	Лондонско училище по икономика и политически науки Единбургски университет Централноевропейски университет
Ърнест Гелнър в Общомедия

Ърнест Гелнър (на английски: Ernest André Gellner) e чешко-британски философ и социален антрополог, професор по философия, логика и научна методология в Лондонското училище по икономика и Лондонския университет (1962 – 1984), професор по социална антропология в Кеймбриджкия университет (1984 – 1993), основател и директор на Центъра по изследване на национализма към Централноевропейския университет в Будапеща (1993 – 1995). Вестникарските некролози го описват като един от най-мощните интелектуалци в света^[1] и като „рицар, обявил кръстоносен поход в името на критическия рационализъм“^[2].

Биография

Роден е на 9 декември 1925 година в Париж, Франция, в семейството на германоезични евреи от Чехия. До 13-годишната си възраст учи в английско училище в Прага (Чехословакия). През 1939 г., в навечерието на хитлеристката окупация на Чехословакия, заедно със семейството си емигрира във Великобритания. Висшето си образование получава в Оксфорд. През 1944 г., след завършването на първи курс, се записва като доброволец в Първа чехословашка отделна механизирана бригада и участва в обсадата на Дюнкерк.

Ърнест Гелнър, ок. 1970 г.

В Лондонското училище по икономика следва от 1949 г. През 1959 г. излиза първата му книга – „Думи и неща. Критически анализ на лингвистичната философия и изследване на идеологията“. През 1961 г. става доктор по философия на Кеймбриджкия университет, а на следващата година – професор по философия, логика и научен метод.

От началото на 60-те години на ХХ век активно работи в областта на социалната антропология и на политологията, като развива собствена теория на национализма, която получава завършена форма в труда му „Нации и национализъм“ (1983). Поставяйки в основата на обществото културата и организацията, Гелнер определя национализма като „политически принцип, според който културното сходство е основа на социалните връзки“. Национализмът според Гелнер е продукт на индустриалното общество, тъй като за възникването му задължителни фактори са високата степен на развитие на културата, достъпността ѝ до широките маси от населението (което поражда необходимост от културно еднообразие), активното икономическо развитие (като условие за социална мобилност) и породената от него необходимост от културна стандартизация. Национализмът възниква в държави с нация „титуляр“, при това преходът към него при всяка държава е индивидуален. Гелнер обявява за тържество на национализма принципа на самоопределение на нациите, провъзгласен след Първата световна война, и създаването на националните държави на територията на дотогавашните империи.

През 1993 г. в Карловия университет в Прага по инициатива на Гелнър и Джордж Сорос се създава Център по изследване на национализма, а Гелнър поема ръководството му до самата си смърт.

Умира на 5 ноември 1995 година в Прага на 69-годишна възраст.

Избрана библиография

Книги

• Words and Things, A Critical Account of Linguistic Philosophy and a Study in Ideology, London: Gollancz; Boston: Beacon (1959).
• Thought and Change (1964)
• Saints of the Atlas (1969)
• Contemporary Thought and Politics (1974)
• The Devil in Modern Philosophy (1974)
• Legitimation of Belief (1974)
• Spectacles and Predicaments (1979)
• Soviet and Western Anthropology (1980) (съставител)
• Muslim Society (1981)
• Nations and Nationalism (1983)
• Relativism and the Social Sciences (1985)
• The Psychoanalytic Movement (1985)
• The Concept of Kinship and Other Essays (1986)
• Culture, Identity and Politics (1987)
• State and Society in Soviet Thought (1988)
• Plough, Sword and Book (1988)
• Postmodernism, Reason and Religion (1992)
• Conditions of Liberty (1994)
• Anthropology and Politics: Revolutions in the Sacred Grove (1995)
• Nationalism (1997)
• Language and Solitude: Wittgenstein, Malinowski and the Habsburg Dilemma (1998)

На български

• Нации и национализъм. Прев. Ив. Ватова и Алб. Знеполска. София: Панорама, 1999, 197 с.
• Срещи с национализма. София: ЛИК, 2002, 252 с.

За него

• Smith, Anthony D, Nations and Nationalism In a Global Era. Cambridge: Polity Press, 1995.
• Smith, Anthony D, Nationalism and Modernism: A Critical Survey of Recent Theories of Nations and Nationalism. London: Routledge, 1998.
• Malesevic, Sinisa and Mark Haugaard (eds). Ernest Gellner and Contemporary Social Thought. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
• Hall, John A. Ernest Gellner: An Intellectual Biography. London: Verso, 2010.

Източници

1. Stirling, Paul. Ernest Gellner Obituary, The Daily Telegraph, 9 ноември 1995
2. O'Leary, Brendan. „Ernest Gellner Remembered“, The Independent, 8 ноември 1995.

Външни препратки

• Ърнест Гелнър, „Национализмът във вакуум“ Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine., сп. Факел, 2000, кн.3.
• Ърнест Гелнър, Условия за свободата: гражданското общество и неговите конкуренти, Либерален преглед, 10 август 2008
• Gellner resource page към Лондонското училище по икономика ((en))
• Каталог на материалите от архив „Гелнър“ в Отдел Архиви на Лондонското училище по икономика ((en))
• Eric Pace, „A Philosopher on Nationalism: Ernest Gellner Died at 69“, некролог във в. Ню Йорк Таймс, 10 ноември 1995 г. ((en))
• „The Social and Political Relevance of Gellner's Thought Today“ Архив на оригинала от 2007-02-11 в Wayback Machine., доклади и уебкаст на конференцията, организирана от департамента по политически науки и социология към Националния университет на Ирландия, Голуей, проведена на 21 – 22 май 2005 г. (по случай 10-ата годишнина от смъртта на Гелнър) ((en))
• „The Intellectual Legacy of Ernest Gellner“ – специално издание на списание Social Evolution & History (гост редактор Питър Скалник) ((en))
• Максим Кирчанов, Национализм: политика, международные отношения, регионализация (Воронеж, 2007, 141 с.), подробен преглед на трудовете на Гелнър ((ru))