А-40 (Летящият танк) | |
Описание | |
---|---|
Страна производител | СССР |
Тип | планер, хибрид |
Конструктор | Олег Антонов |
Производител | ОКБ Антонов |
Първи полет | 1942 г. |
Тактико-технически данни | |
Екипаж | 2 |
Дължина | 12 m |
Размах на крилете | 18 m |
Площ на крилете | 86 m2 |
Височина | няма данни |
Тегло (пълен) | 7800 kg |
А-40 в Общомедия |
А-40 („Летящият танк“, „Танкови криле“) е летателен апарат, хибрид между планер и танк, създаден от Олег Антонов на базата на лекия танк Т-60.
В друг източник е наречен „Танкови криле – 60“ (КТ-60).[1]
Първоначално „Летящия танк“ е предложен за подкрепа на партизаните. Според идеята на създателите, крилата са се монтирали на Т-60, след което танкът е бил придвижван на буксир по въздух до района за кацане, отцепвал се е и след кацане бойната машина се е освобождавала от крилата и е била готова за използване от десантчиците. Върху планера е работено през периода декември 1941 – февруари 1943 г., когато танкът е свален от производство. От хибрида е била произведена една-единствена бройка през април 1942 г. в град Тюмен[1] , в Завод № 241. Полетните изпитания са проведени от 7 август до 2 септември 1942 година край Москва от известния съветски пилот-планерист Сергей Анохин.
Първият полет на „КТ“ се провжда на 2 септември 1942 г. Командир на самолета буксировач TB-3 с четири форсирани (970 к. с.) двигатели АМ-34РН, е бил Павел Арсениевич Еремеев, в миналото – конструктор на пилотируеми планери. Планерът е бил управляван от летеца изпитател от опитно-изпитателния полигон на въздушно-десантните войски на Червената армия, Сергей Николаевич Анохин. Поради голямото тегло и ниската обтекаемост на „КТ“, буксировката е проведена на близка до максималната мощност на двигателите на TB-3 със скорост от 130 км/ч. Въпреки това, скороподемността се е оказала недостатъчна – самолетът едва е достигнал височина от 40 метра.