Ботафого де Футебол е Регаташ
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ботафого.
 Ботафого | |||
 Емблема на футболния клуб | |||
 | |||
| Прозвище | Fogeo (Великият огън) | ||
|---|---|---|---|
| Основан | 12 август 1904 г. | ||
| Държава | Бразилия[1] | ||
| Стадион | „Нилтон Сантос“ | ||
| Капацитет | 46 831 | ||
| Старши треньор |  Артур Жорже | ||
| Първенство | Бразилия Серия А | ||
| 2023 | 5-то | ||
| Уебсайт | www.botafogo.com.br | ||
| Екипи и цветове | |||
| |||
| Ботафого де Футебол е Регаташ в Общомедия | |||
Ботафого е сред най-великите футболни отбори на Рио де Жанейро, щат Рио де Жанейро, Бразилия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Клуб де Регатас Ботафого е основан на 1 юли, 1894 г. Цветовете на отбора са бяло и черно, а емблемата му символизира първата звезда, която се явява на небето (планетата Венера). По-късно Ботафого се превръща в най-силния отбор в околността.
Десет години по-късно – на 12 август, 1904 се създава друг футболен отбор в Рио де Жанейро - Електро клуб. Отборът се ражда по време на урок по алгебра в колежа „Алфредо Гомес“. Историята гласи, че по време на часа Флавио Рамос изпраща бележка на своя приятел Емануел Содре, на която пише: "Итамар има футболен клуб на улица Мартинш Ферейра, хайде и ние да създадем един на Ларго дош Леоеш, какво мислиш? Можем да го обсъдим с Артур Сезар, Висенте и Жак." И така е основан Електро клуб. Но това не е последното име на отбора. След предложението на майката на Флавио (Дона Чикита), Електро се прекръства на Футболен клуб Ботафого. Това става на 18 септември същата година. Цветовете остават същите, а емблемата е прерисувана в швейцарски стил от Базилио Виана Жуниор. Ботафого скоро става най-силния клуб в Рио де Жанейро, печелейки шампионата през годините 1907, 1910, 1912 и още много. Така се случва, че вече съществуват два клуба с едно име, еднакви цветове и най-важното – на едно и също място.
И така на 9 декември, 1942 двата отбора се сливат в един. Ботафого де Футебол е Регаташ става истина.
Между 1968 и 1989 клубът има негативен баланс в мачовете срещу другите отбори от родния им град (Вашку да Гама, Флуминензе и Фламенго). След като спечелва Кампеонато Кариока (шампионатът на щата Рио де Жанейро) през 1989, отборът излиза от дългия период без спечелен трофей. Това дава тласък на клуба и Ботафого печели същия турнир и през 1990 и 1997, а през 1995 става шампион на Бразилия. През 1999 отборът отпада в бразилската втора дивизия. Още следващата година той се завръща отново сред елита на страната. През 2002 Ботафого завършва последен в Серия А и се озовава отново в Серия B, но отново само за един сезон.
Титли
[редактиране | редактиране на кода]- Футбол
- Национални трофеи
- Campeonato Brasileiro 1968[2], 1995
- Rio-Sao Paulo Turnir 1962, 1964, 1966, 1998
- Градски трофеи
- 18 Kampeonato Karioka: 1907, 1910, 1912, 1930, 1932-35, 1948, 1957, 1961, 1962, 1967, 1968, 1989, 1990, 1996, 1997, 2006
- 8 Torneio Inicio 1934, 1938, 1947, 1961, 1962, 1963, 1967, 1977
- 4 Taca Guanabara 1967, 1968, 1997, 2006
- 4 Taça Rio de Janeiro 1989, 1997, 2007, 2008
- Младежи
- 1 Taca Belo Horizonte de Juniores 1999
- 1 Copa Macae de Juvenis 1997
- Международни трофеи
- 1 Copa CONMEBOL 1993
- Torneio Internacional da Colombia 1960
- Pentagonal do Mexico 1962
- Torneio de Paris 1963
- Quadrangular de Buenos Aires 1964
- Torneio Carranza 1966
- Torneio de Caracas 1967, 68,70
- Hexagonal do Mexico 1968
- Torneio de Genebra 1984
- Torneio de Berna 1985
- Torneio de Palma de Mallorca 1988
- Torneio da Amizade 1990
- Trofeu Tereza Herrera 1996
- Torneio de Osaka 1996
- III Torneio Presidente da Russia 1996
- Национални трофеи
Легендарни играчи
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((pt)) Официален уебсайт
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.ipatrimonio.org // Посетен на 13 април 2022 г.
- ↑ globoesporte.globo.com
| ||||||||||
