Война в Западна Сахара

Война в Западна Сахара
Информация
Период1973 – 1991
МястоЗападна Сахара, Мавритания, Мароко
Страни в конфликта
Фронт Полисарио
Поддръжници:
 Либия
 Алжир		 Испания
(до 1975)
 Мавритания
(1975 – 1979)
 Франция
(1977 – 1978)
 Мароко
(от 1975)
Командири и лидери
Ел Уали Мустафа Сайед
Мохаммед Абделазиз
Хуари Бумеден		 Моктар улд Дадда
Мустафа Салех
Хасан II
Сили
5000 (1976)[1] – 15 000 (1980)[2] – 8000 (1988)[3]Мароко: 30 000 (1976)[4] – 60 000 (1980)[2] – 150 000 (1988)[3]
Мавритания: 3000[5]-5000[4] (1976) – 12 000 (1977)[5] – 18 000 (1978)[6]
Жертви и загуби
4000 убити бойци[7]Мароко: 7000[7],

2155[8] – 2300 пленени[9]

Мавритания: 1000[10]
Война в Западна Сахара в Общомедия

Войната в Западна Сахара е въоръжен конфликт, отначало свързан с борбата на Фронт Полисарио за независимост на Западна Сахара от Испания, а по-късно опитите за анексия от страна на Мароко и Мавритания. Войната продължава от 1973 до 1991 година и завършва с подписване на примирие с условието за провеждане на референдум за независимост.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

През 1884 година Испания започва да колонизира северозападното крайбрежие на Африка. През 1958 година се създава провинция Испанска Сахара. Местните племена водят борба против испанската власт, затова тази територия винаги се е считала за конфликтна. След Втората световна война и процесите на деколонизация Испания започва да изпитва затруднения. В периода между 1957 и 1958 година Мароко проявява териториални претенции към района на испанския град Сиди Ифни, което довежда до въоръжен конфликт между двете страни. Засилването на национализма сред местното население на Западна Сахара довежда до формирането през май 1973 година на „Народен фронт за освобождение на Сегиет ел Хамра и Рио де Оро“ (известен със своята испанска абревиатура Полисарио).

Ранен етап на войната

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Операция Ламантин

Веднага след образуването на Народния фронт за освобождение на Сегиет ел Хамра и Рио де Оро (Фронт Полисарио) започва въоръжена борба срещу испанците. През 1975 година испанското правителство решава да се изтегли от своите колонии. Под натиск от страна на Мароко, през месец ноември 1975 година се провежда Мадридската спогодба, според която територията на Западна Сахара трябва да бъде поделена между Мавритания и Мароко. В отговор, на 27 февруари 1976 година, Фронт Полисарио провъзгласява създаването на независима Сахарска арабска демократична република (САДР).

Фронт Полисарио получава оръжие и финансови средства от Алжир, което им позволява воденето на ефективна партизанска война. Това води до излизане от войната на Мавритания, чиято страна е с малка армия и слабо развита икономика. Дори подкрепата на Франция, която изпраща ескадрила изтребители-бомбардировачи „Ягуар“ не успяват да спомогнат за обрат във военните действия.

През 1978 година група от уморени от войната мавритански офицери, с подкрепата на френското разузнаване, подписват примирие с Фронт Полисарио. През август 1979 година е подписан мирен договор, според който Мавритания се отказва от претенциите си за част от територията на Западна Сахара, признава САДР и изтегля войските си.

Марокански период

[редактиране | редактиране на кода]
Етапи на изграждане на Мароканската стена

След края на войната с Мавритания, териториите на Западна Сахара предвидени за Мавритания са окупирани от Мароко. Мароко се оказва много по-силен противник от Мавритания, като мароканските войници в Западна Сахара превишават 100 000, но Фронт Полисарио продължава да получава активна подкрепа от Алжир и така борбата става продължителна. За да спрат достъпа на Фронт Полисарио до алжирска територия през 1981 година мароканците започват изграждането на стена в области, в непосредствена близост до границата с Алжир, по-късно наречена Мароканска стена. Като цяло тази стена позволява на мароканската армия да установи контрол над големи части в Западна Сахара, въпреки това Фронт Полисарио продължават своята борба.

На 6 септември 1991 година двете страни, с посредничеството на ООН, решават да сключат примирие. По-късно в Западна Сахара е изпратена мироопазващата мисия MINURSO.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ North Africa: Shadow war in the Sahara // Time, 03-01-1977. Архивиран от оригинала на 2013-08-23. Посетен на 13-08-2010.
  2. ↑ а б Stephen Talbot. Westinghouse Backs King Hassan's Desert War // The Multinational monitor, Vol. 1, Nº 10, November 1980. Посетен на 06-08-2010.
  3. ↑ а б Lewis, Paul. Sahara foes move to end their war // NY Times, 31-08-1988. Посетен на 13-08-2010.
  4. ↑ а б With the Polisario Front of Sahara // MERIP reports, JSTOR, 1976. Посетен на 06-08-2010.
  5. ↑ а б Marruecos incrementa su presencia en Mauritania // El País, 21-07-1977. Посетен на 11-09-2010. ((es))
  6. ↑ Jose Ramón Diego Aguirre, Guerra en el Sáhara, Istmo, Colección Fundamentos, Vol. 124, 1991, Page 193
  7. ↑ а б The Sahara War 1975 – 1991 // OnWar.com, 16-12-2000. Архивиран от оригинала на 2014-10-09. Посетен на 06-08-2010.
  8. ↑ Western Sahara, the facts // New Internationalist Issue 297, 01-12-1997. Посетен на 01-10-2010.
  9. ↑ El misterio de la guerra del Sáhara // El País, 10-09-2006. Посетен на 06-08-2010. ((es))
  10. ↑ J. David Singer, & Melvin Small. Resort to Arms: International and Civil Wars, 1816 – 1980. Beverly Hills, Sage publications inc., 1982. ISBN 0803917775.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]


Категория:История на Западна Сахара