Гюстав Доре

Тази статия е за френския художник. За диригента вижте Гюстав Доре (диригент).
Гюстав Доре
Gustave Doré
френски художник
Портрет на Гюстав Доре от Надар, 1867 г.
Портрет на Гюстав Доре от Надар, 1867 г.
Роден
Paul Gustave Louis Christophe Doré
Починал
23 януари 1883 г. (51 г.)
Париж, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Националност Франция
Кариера в изкуството
Стилромантизъм
Жанристорическа живопис, Карикатура,[1] портрет[1]
АкадемияЛицей Карл Велики
Направлениеживопис, графика
Професияилюстратор, карикатурист, скулптор, живописец
ПовлиянШам, Гранвил, Родолф Тьопфер
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Гюстав Доре в Общомедия

Гюста̀в (или Густа̀в[2]) Дорѐ (на френски: Gustave Doré) е френски художник, илюстратор и гравьор. Доре е наричан велик илюстратор на XIX век заради ненадминатата игра на светлосенки в графиките си.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 януари 1832 г. в Страсбург. Бащата на Гюстав, Пиер-Луи-Христофор Доре, е строител на мостове. На 10-годишна възраст прави илюстрации към „Божествена комедия“ на Данте. През 1847 г. Доре заедно с майка си се мести в Париж, където е приет в лицея Карл Велики. В Париж младият художник представя на главния редактор на „Журнал пур рир“ свои илюстрации на подвизите на Херкулес и е приет като сътрудник. Албум с литографии „Подвизите на Херкулес“ е публикуван през същата 1847 година.

Доре така и не получава художествено образование, но прекарва времето си в Лувъра и в Националната библиотека, изучавайки картини и гравюри. Любопитна подробност е, че художникът е делял работния си ден на три части: утрото е посвещавал на графиката, обедно време се е занимавал с живопис, а вечер – отново с графика. През 1848 година художникът става участник в салона, където излага на показ своите работи. След 4 години той прекъсва своите отношения с журналистите. По това време Доре се занимава с оформлението на булевардни издания.

През 1854 година се появяват илюстрациите към „Гаргантюа и Пантагрюел“ и излиза албум с литографии „Парижки зоопарк“. През 1855 година излизат рисунки към „Шегаджийски разкази“ на Балзак. През 1860 година излизат илюстрации към „Ад“ и „Рай“ на Данте, към приказките на Шарл Перо, към „Приключенията на барон Мюнхаузен“ и към „Дон Кихот“. През 1870 година Доре изпълнява цикъла гравюри „Версай и Париж“, а също така оформя издание по история на Лондон и Испания.

Доре създава гравюри-илюстрации към книги на Рабле, Балзак, Данте, Байрон, илюстровано английско издание на Библията, Едгар Алън По, Самюъл Колридж, Джон Милтън, Алфред Тенисън, както и към няколко приказки.

Умира на 23 януари 1883 г. в Париж. Погребан е в гробището Пер Лашез.

Илюстрации

[редактиране | редактиране на кода]
Година Автор Произведение
1861 Данте Алигиери Божествена комедия
1862 Готфрид Аугуст Бюргер Пътешествията на Мюнхаузен в Русия и Санкт Петербург
1862 Шарл Перо Приказки
1863 Мигел де Сервантес Дон Кихот
1866 различни автори Библия
1866 Жан дьо Лафонтен Басни
1866 Джон Милтън Изгубеният рай
1866 Самюъл Тейлър Колридж Балада за стария моряк
1879 Лудовико Ариосто Бесният Орландо
1884 Едгар Алан По Гарванът

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Гюстав Доре
  1. ↑ а б 23890
  2. ↑ На френски език се произнася „Гюста̀в“, но понякога се среща транслитерирано като „Густав“.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни