Константин Симонов
| Константин Симонов Константин Симонов | |
| руски съветски писател | |
 | |
| Роден |
15 ноември 1915 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Литература | |
| Период | 1936–1979 |
| Жанрове | роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк |
| Течение | социалистически реализъм |
| Семейство | |
| Баща | Михаил Симонов |
| Майка | Александра Оболенска |
| Съпруга | Наталия Гинзбург Евгения Ласкина Валентина Серова Лариса Жадова |
| Деца | Мария, Александра, Алексей |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Константин Симонов в Общомедия | |
Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург – 28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР – 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Не познава родния си баща.[1][2] Отгледан е от втори баща[3], преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Истински хора“ – 1938 г.
- „Приятели и врагове“ – 1948 г.
- „В името на дружбата“ – 1961 г.
- „Три тетрадки“ – 1964 г.
- „Обикновена история“ – пиеса – 1940 г.
- „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
- „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
- „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
- „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
- „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
- „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
- „Последно лято“ – роман – 1971 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Все видео. Доброе утро. Первый канал // Посетен на 2020-10-16. (на руски)
- ↑ АЛЕКСЕЙ СИМОНОВ: «СИВЦЕВ ВРАЖЕК – ЭТО ТЕПЛАЯ ВАРЕЖКА МОЕГО ДЕТСТВА» // Посетен на 2020-10-16.
- ↑ Павел Дурягин. «Жди меня»: 100 лет Константину Симонову // ТАСС, 28 ноября 2015 г.
|
