Сергей Николаевич Игнашевич е бивш руски футболист, играещ като защитник. От 2021 г. е треньор на Балтика Калининград.
Най-известен е като играч на ЦСКА Москва. Играл е на поста централен защитник. От 2002 г. до 2018 г. е национал на Русия, като е най-резултатният руски защитник. Рекордьор по участия за руския национален отбор със 127 мача, в които е вкарал 8 гола.
Игнашевич е юноша на Торпедо, където тренира от 1988 година. Първият му треньор е Александър Травников, а Виктор Шустиков го налага като централен полузащитник. Треньор на Сергей в школата е бил и Николай Савичев. След като не е взет в дублиращия отбор на Торпедо, Сергей преминава в Спартак и играе за младежкия тим в КФК вече като централен защитник. След това за кратко играе в аматьорския ФК Патриот.
През 1998 дебютира като професионалист в „Спартак“ Орехово-Зуево. След като изиграва 17 мача в първия полусезон, Игнашевич е поканен на проби в Криля Советов (Самара). Първият му мач във висшата дивизия е срещу Жемчужина (Сочи). Във втория си мач Сергей отбелязва първия си гол в професионалната кариера. Това става срещу Алания. На следващия сезон Игнашевич е вече основен защитник на „самарци“ и изиграва 25 мача. Също така е повикан в младежкия национален отбор.
През 2001 Сергей е закупен от московския „Локомотив“. Там взима фланелката с номер 5. През сезона изиграва 23 мача. Първия си гол за „железничарите“ вкарва в квалификациите за шампионската лига срещу Тирол. Защитникът влиза в 75-ата минута и се разписва от фаул от 35 метра. С „Локо“ той печели титлата на Русия през 2002 година, играеки важна роля в състава. В август същата година дебютира за националния отбор на Русия в мач с Швеция. През лятото на 2003 е пред трансфер в Евертън, но футболистът отказва. На 7 юни 2003 вкарва 2 гола на Швейцария в квалификация за Евро 2004.
Хавиер Санети и Сергей Игнашевич преди 1/4 финала от Шампионска лига между Интер и ЦСКА Москва.
В началото на 2004 преминава в ЦСКА Москва. На 12 март 2004 дебютира за армейците срещу ФК Москва. Месец по-късно получава травма на коляното и пропуска Евро 2004. В мач от шампионската лига с Глазгоу Рейнджърс Сергей за първи път извежда ЦСКА с капитанската лента. След напускането на Сергей Семак, Игнашевич взима лентата за постоянно. Той се превръща в неизменен титуляр за ЦСКА и Русия, най-често си партнира с Василий Березутски в центъра на защитата. След мачът с Фенербахче от шампионската лига Сергей престава да бъде капитан на „армейците“, а такъв става Игор Акинфеев.
Участва на Евро 2008, като помага на Русия да достигне 1/2 финал. На 1 август 2010 вкарва 20-ия си гол за ЦСКА в шампионата на Русия в дербито срещу Спартак от пряк свободен удар. През март 2011 вкарва 2 попадения на ФК Амкар Перм, с което става временен голмайстор на отбора. В октомври 2011 изиграва своят мач номер 70 за националния тим на Русия. През април 2012 получава контузия и отсъства до края на сезон 2011/12. Все пак той успява да се възстанови преди Евро 2012 и попада в разширения състав на „сборная“.
На 8 септември 2015 г. Игнашевич чупи рекорда на Виктор Онопко за най-много мачове с екипа на руския национален отбор. Сергей изиграва своя двубой номер 110 срещу Лихтенщайн, а Русия печели с резултат 7:0.[1]
Участва във всички мачове на ЦСКА в сезон 2014/15, макар поради напредналата си футболна възраст да не разполага с висока скорост.[2] В сезон 2015/16 помага на ЦСКА да завоюва шампионската титла. При Виктор Гончаренко Игнашевич се появява в игра на ротационен принцип, като е изместен от по-младия Виктор Васин. След тежката травма на Васин обаче ветеранът продължава да е основна част от ЦСКА. През май 2018 г. попада в разширения състав на руския национален отбор за Мондиал 2018,[3] а впоследствие попада и сред 23-та избраници в състава. Играе във всички мачове на „Сборная“ на турнира, като помага на тима да достигне 1/4-финал. На 8 юли 2018 г. обявява края на кариерата си.[4]
Сергей Игнашевич
