Тринидад (лек крайцер, 1940)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тринидад.
„Тринидад“
HMS Trinidad (46)
Лекият крайцер „Тринидад“
Флаг Великобритания
Клас и типЛек крайцер от типа „Фиджи“
ПроизводителHM Dockyard Devonport в Девънпорт, Великобритания.
Служба
Поръчан1 декември 1937 г.
Заложен21 април 1938 г.
Спуснат на вода21 март 1940 г.
Влиза в строй14 октомври 1941 г.
ПотъналПотопен на 15 май 1942 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела: 46
Водоизместимост8670 t (стандартна);
10 896 t (пълна)
Дължина169,3 m
Дължина между перпендикулярите
163,98 m
Ширина18,9 m
Височина9,1 m (по носа);
4,75 m (на мидъла);
5,36 m (на кърмата)
при нормална водоизместимост
Газене5,3 m;
6,04 m (при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 83 mm;
траверси: 51 mm;
палуба: 51 mm;
погреби: 83 mm;
кули: 51 mm;
барбети: 25+25 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност80 000 к.с. (58,8 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,25 възела
(59,7 km/h)
Далечина на
плаване		6520 морски мили при 13 възела ход;
Запас гориво: 1700 t
Екипаж733 души;
900 по време на война
Радиолокационни
станции (РЛС)		тип „272“;
тип „273“;
тип „281“;тип „284“;
тип „285“
Девиз„Have faith“ – Имайте вяра.
Кръстен в чест на:Кралската колония на Британската империя Тринидад
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 102 mm;
2x4 40 mm;
4x4 12,7 mm картечници
Торпедно
въоръжение
2x3 533 mm ТА
Самолети1 катапулт;
2 хидроплана[~ 1]
„Тринидад“ в Общомедия

Тринидад (на английски: HMS Trinidad (46), от на английски: Trinidad – Тринидад) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на крайцерите тип „Фиджи“ (Колъни[1] или Краун Колъни[2] – 1-ва серия първа серия). Поръчан е на 1 декември 1937 г. и е заложен в Кралската корабостроителница в Девънпорт на 21 април 1938 г. Крайцерът е спуснат на вода на 21 март 1940 г. и е третият кораб с това име в британския флот. При довършителните работи, по време на немското въздушно нападение над Плимът, през април 1941 г., квартердека на кораба е уцелен от бомба, след което кораба е преведен в Кралската корабостроителница в Розайт, където и влиза в строй на 14 октомври 1941 г.

Девизът на кораба е „Have faith“ – Имайте вяра.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Към момента на влизането си в строй кораба има най-новите радиолокационни установки за управление на огъня на главния и спомагателния калибър, а също и за въздушно наблюдение.

На 14 октомври 1941 г. на крайцерът завършват довършителните работи и той започва приемните изпитания. На 25 октомври той преминава за изпитания в Клайд под ескорта на полския разрушител Kujawiak. Изпитанията на крайцера са при Северозападните подходи, като се базира в Клайд. На 6 ноември е зачислен в 10-та ескадра крайцери. През декември крайцера преминава в Скапа Флоу на Оркнейските острови за носене на службата.

Северните конвои

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 януари 1942 г. крайцерът е назначен в състава на ескорт на нов конвой за Мурманск и преминава в Исландия. На 10 януари той заедно с разрушителите HMS Matabele и HMS Somali в Хвалфьордур се присъединява към конвоя PQ-8. На 17 януари при прехода, в Баренцево море, конвоя е атакуван от немската подводница U-454, която потопява разрушителя HMS Matabele от екипажа на който оцеляват само двама души, след което конвоят пристига в Мурманск.

В Мурманск, на 24 януари, крайцерът взема на борда си 250 полски граждани и на 25 януари крайцерът, в състава на ескорта на обратния конвой QP-6, се насочва към Лох Ю. Освен него в ескорта на конвоя влизат разрушителят HMS Somali и тралчиците HMS Bramble и HMS Hebe. На 28 януари, след като съдовете на конвоя достигат северозападните подходи, крайцерът се насчова за Клайд. На 1 февруари той сваля своите пътници в Грийнок.

На 10 февруари „Тринидад“ е назначен в Черния патрул, в който трябва да смени крайцера HMS Kenya. На 11 февруари той излиза на линията Фарьорски острови – Исландия за прихващане на търговските рейдери на противника. На 21 февруари той се отбива в Хвалфьордур за техническо обслужване, а на 25 февруари е заменен на позицията от крайцера HMS Sheffield.

На 28 февруари крайцерът излиза в качеството на океански ескорт за поставянето на минно заграждение от 1-ва минно-заградителна ескадра при Северния бараж (Operation SN85).

На 7 март „Тринидад“, заедно с крайцера HMS Liverpool, се намира в патрулиране югоизточно от остров Ян Майен по време на рейда на немския линкор „Тирпиц“. След дозареждане в Исландия крайцерът, съвместно с крайцерите HMS London и HMS Kent продължва патрулирането, тези 4 крайцера стават снабдители за разрушителите участващи в патрулирането. На 9 март крайцерът заедно с разрушителите HMS Punjabi, HMS Echo и HMS Fury посреща обратния конвой QP-8. На 11 март крайцерът заедно с разрушителите на съпровождението се намира северно от Тронхайм, за да има възможност да прихване „Тирпиц“, но последния така и не се появява и на 13 март се отказват от търсенето.

На 23 март крайцерът, заедно с разрушителите HMS Eclipse и HMS Fury, излиза в качеството на ескорт на конвоя PQ-13. Освен тези кораби с конвоя плава и Съединение Q, (ескортния миноносец HMS Lamerton и спомагателния съд на флота HMS Oligarch), в ролята на снабдителни съдове. На 24 март в условията на щорм, конвоя е разпръснат и повторно събиран от разрушителите. На 29 март е боят с немските разрушители Z-24, Z-25 и Z-26, плаващи за прихващането на конвоя от базата в Хиркенес. Разрушителите успяват да повредят транспорта HMS Bateau, впоследствие потопен. В утрото на 29 март мястото на събитието достигат HMS Trinidad и HMS Fury, които отпъждат противника, при това HMS Trinidad потопява един от немските разрушители (Z26).

По време на боя крайцерът е поразен от торпедо, изстреляно от него самия. Неизправното торпедо, описва циркулация и попада в левия борд на крайцера пред надстройката[~ 2]. Предното котелно отделение е залято с мазут, който веднага се запалва, причинявайки допълнителни повреди. Тралчикът HMS Harrier и разрушителите HMS Oribi и HMS Fury вземат крайцера на буксир, докато той не успява да даде собствен ход. На 30 март, под прикритието на разрушителите, крайцерът пристига в Мурманск и влиза за ремонт. След поставянето му в док са извадени телата на 32 загинали моряка. Впоследствие, те са погребани в морето.

„Тринидад“ по време на ремонта в Колския залив при Мурманск.

Гибел

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 май временният ремонт завършва и на 13 май крайцерът отплава от Мурманск в съпровождение на разрушителите HMS Foresight, HMS Forester, HMS Matchless и HMS Somali. Западно от остров Медвежий това съединение трябва да се прикрива от крайцерите HMS Kent, HMS London, HMS Nigeria и HMS Norfolk с разрушители, а по-нататък и от флота на метрополията с линкора HMS Duke of York и самолетоносача HMS Victorious. Максималната скорост съставлява 20 възела, тъй като може да се използва само едното котелно отделение.

На 14 май крайцерът е подложен на тежки въздушни атаки от немски бомбардировачи Ju-88 от състава на III./KG30 и получава няколко попадения в носовата част, които унищожават всички резултати от ремонта, а също предизвикват няколко огнища на пожари. На 15 май, когато става ясно, че пожарите не могат да бъдат взети под контрол, а изгревът може да донесе повторни атаки е решено да се изостави крайцера. Оцелелите са взети на борда на разрушителите HMS Foresight, HMS Forester, HMS Matchless, а последният, с три торпеда потопява крайцера, който потъва в точка 73°37′ с. ш. 23°27′ и. д. / 73.616667° с. ш. 23.45° и. д.. В хода на въздушните атаки на „Тринидад“ загиват 63 души.

Любопитни факти

[редактиране | редактиране на кода]

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
  2. ↑ Възможна причина за отклонението на торпедото е рикошет от плаващ лед или замръзване на жироскопа на системата за насочване.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ US Office of Naval Intelligence, Index to Warships of the British Commonwealth (ONI-201), December 1944
  2. ↑ The Naval Review vol. 36, p. 65 (1948)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. Seaforth, 2010, 432 с. ISBN 1848320787.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Trinidad (1940) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​