Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Avro Canada CF-105 Arrow | |
![]() „CF-105 Arrow“, реплика, Музей на аеронавтиката, Торонто, 2008 г. | |
Описание | |
---|---|
Държава | Канада |
Тип | изтребител-прехващач |
Производител | A. V. Roe Canada Limited, Канада |
Произведени бройки | 5 |
Първи полет | 25 март 1958 г. |
Състояние | Проектът е закрит |
Тактико-технически данни | |
Екипаж | 2 |
Дължина | 23,71 m |
Размах на крилете | 15,24 m |
Площ на крилете | 113,8 m² |
Височина | 6,21 m |
Тегло (празен) | 22 245 kg |
Тегло (пълен) | 25 820 kg |
Двигател | ТРДФ Pratt Whitney J75 |
Мощност | 2х 6,25 т |
Макс. скорост | 2104 km/h |
Далечина на полета без допълнителни резервоари | 660 km |
Таван на полета | 16 150 m |
Въоръжение | |
Ракети | AIM-4 Falcon, Canadair, AIR-2 Genie (с ядерна бойна глава) |
Avro Canada CF-105 Arrow в Общомедия |
Avro CF-105 Arrow е изтребител-прехващач, създаден от канадската компания A. V. Roe Canada Limited, в периода 1953 – 1959 г.
Серия от 5 тестови изтребители успешно преминават изпитания в 1958 – 1959 г., но програмата е закрита през 1959 г. от правителството на премиер-министъра Джон Дифенбейкър, чието противоречиво решение предизвиква множество политически дебати и спорове.
Проектът за разработка на изтребителя е основа на телевизионния минисериал „The Arrow“ (1997).
Скоро след Втората световна война на въоръжение в СССР се появяват стратегическите бомбардировачи, способни да пренасят ядрено оръжие и да достигат територии в Северна Америка и Западна Европа. За да се противостоят на тази заплаха, западните страни започват да разрабатват изтребители, способни да прехващат бобмардировачи, преди те да достигнат целите.
Компанията A. V. Roe Canada Limited, която вече е разработила първият канадски реактивен изтребител Avro CF-100, започва работа над нов свръхзвуков изтребител за Канадските ВВС, в началото на 50-те години.
След дълги обсъждания за вида на изтребителят, било взето решено да бъде оборудван с делта-крило, с огромна площ, но сравнително тънко. Площта дава възможност за побиране на достатъчен запас гориво в резервоарите в крилата.
Също така били предложени и две версии на самолета: C104/1, с един двигател и C104/2, двудвигателен вариант. На новата машина се предполагало да се използват съвсем новите двигатели „Orenda TR.9“. Горещи дискусии между Avro и КВВС за характеристиките на новата машина довели до появата на прехващач с кодово име AIR 7 – 3, през април 1953 г.
Съгласно спецификациите, бъдещият прехващач трябва да има следните хапактеристики:
На изтребителят се предполагало разполагането на система за управление на оръжията MX-1179, производство на Hughes Aircraft, в комплект с ракети въздух-въздух AIM-4 Falcon с топлинно и радиолокационно управляеми глави.
През декември 1953 г. проектът получава фининсиране в размер на 26 млн. долара за стартиране и създаване на тестов образец.
Първоначално на проекта не се отделяло голямо внимание, но през 1954 г., след приемането на въоръжение в Армията на СССР на реактивния бомбардировач М-4 и успешните изпитания на съветската водородна бомба, приоритът е променен. През март 1955 г. компанията производител получава около 260 миллиона долара за построяването на 5 изпитателни Arrow Mark 1 и последващо построяване на 35 серийни Arrow Mark 2.
|