Априлци | |
Априлци на фона на Централен Балкан | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2530 души[1] (15 март 2024 г.) 12,5 души/km² |
Землище | 203,099 km² |
Надм. височина | 550 m |
Пощ. код | 5641 |
Тел. код | 06958 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 52218 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Априлци Тихомир Кукенски (ГЕРБ; 2019) |
Адрес на общината | |
ул. „Васил Левски“ № 109 п.к.5641 тел.: 06958/22 – 22 факс: 06958/22 – 85 | |
Априлци в Общомедия |
Апрѝлци е град в Централна Северна България. Той се намира в Ловешка област, в близост до град Троян. Градът е административен център на община Априлци.
Разположен е в планински район, в обширна котловина в подножието на първенеца на Стара планина – връх Ботев, недалеч от връх Марагидик.
До града се достига от запад по шосеен път от град Троян и Орешак, от север – през Граднишкия боаз (до село Кръвеник) по асфалтов път или през Дебневския боаз, а от североизток – през Батошевския боаз по новоасфалтирания, но тесен и с остри завои път.
Априлци е един от най-дългите градове в България със своите 22 км по поречието на река Острешка, от кв. „Острец“ до ВЕЦ „Видима“, по поречието на река Видима.
Априлци е град, създаден чрез сливането на 4 големи села, които понастоящем са негови квартали: Ново село, Зла река, Видима и Острец. Сливането става през 1976 г. Името Априлци е избрано в чест на героичното участие на района в Априлското въстание.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 3018 | 100,00 |
Българи | 2872 | 95,16 |
Турци | 15 | 0,49 |
Цигани | 7 | 0,23 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 119 | 3,94 |
Най-разпространената религия в областта е православното християнство. В града има три православни храма: църквата „Рождество Богородично“ в квартал „Острец“, църквата „Св. великомъченик Димитър Солунски“ в квартал „Видима“ и храмът „Св. Георги Победоносец“ в квартал „Ново село“.
На територията на града се намират и изоставена гробищна църква (носеща името „Света Петка Българска“, строена между 1810 и 1814 г.), както и Новоселският манастир „Св. Троица“.[3]
Основните икономически отрасли, определящи поминъка на Априлци, са туризмът, животновъдството, дърводобивът и дървопреработването, производството на пружини.
Изходен пункт за водопад Видимско пръскало, хижа „Плевен“, връх Ботев, Русалийски проход.
Градчето е разположено в изключително благоприятна местност. От квартал „Видима“ и квартал „Острец“ се разкрива красива гледка към върховете Ботев и Марагидик. През участъка „Мазането“ преминава асфалтов път, в чийто край започва пътека към х. „Плевен“. В южния край на квартал „Острец“ се намира и път, по който може да се стигне до х. „Тъжа“, а в източната му част се намира началото на Русалийски проход.
Градчето се намира в непосредствена близост до национален парк „Централен Балкан“, в чиито територии може да се навлезе без превозни средства от квартал „Острец“ през Русалийски проход, както и от квартал „Видима“, точно при разклона за ВЕЦ „Видима“ и „Мазането“, и да се насладите, след дълъг и не много лесен преход, на великолепното Видимско пръскало.
През града текат реките Острешка и Видима.
Намира се на 4 км североизточно от града, в северното подножие на връх Марагидик, непосредствено до пътека, пресичаща планината на юг. Върху масивна скала, която местните жители наричат „Калугера“, са нанесени графитни изображения с различна дебелина. Някои от тях са силно повредени от ерозията на камъка, други от човешка ръка. Графитите са изсечени в скалата в дълбочина до 2 мм и имат средна широчина 3 мм. В средата на камъка има фигури, наподобяващи хора – едната е с големина 60/80 см, с разперена дясна ръка и квадратна „глава“. В западната част на скалата е разположена втората фигура – по-малка, с размери 59/20 см, изобразяваща също човек, също с разперени ръце. Около тях са издълбани кръстовидни знаци, малки отвори, черти и символи. Има поверие, че едната от фигурите е на калугер, който сочи посоката към скривалище на съкровище. Някои учени смятат скалните рисунки за аналогични с тези на входа на централната камера на тракийска гробница, открита между селата Шипково и Ясеново. Те допускат, че това е крайпътно светилище, а човешките фигури изобразяват жрец или предводител, който напътства.[4]
|